Интродукция

- Хакерчето тук е блокирало мобилните ни, - Радж хвърли начумерен поглед към Гил. - По-добре да потърсим стационарен телефон. Поне в стаята на охраната би трябвало да има наземна линия. Като гледам, ще трябва да викаме не само полицията.

- Някой с телефон? - провикна се тоново ББ пренебрегвайки думите на арапа. Сериозно ли мислече че визира точно него? Мерна един Ленин малко по встрани който явно имаше някакъв телефон и хващайки го за яката любезно му изръмжа:
- Здавай телефона тавариш!
- Ма аз съм капитан Пикар - успя да смотолеви оня преди търпението на ББ да се изчерпи да му итръгне апарата от ръцете и да го бутне немилостива назад. Опита се да небере номер при пълна липса на клавиши. Изръмжа отново и подхварли апарата на похвърли на мургавия Брус Ли - Реджиналд ила както там му беше името.
- Пробвай да звънеш от... това.

- Звънни си сам, - озъби се Радж. - Не съм ти секретарка.

Радж се извъртя ловко като снежен леопард или като Лео ат матрицата, ако държим да сме с тон в партито и подметнатия телефон премина покрай него. Трясна се в ръба на басейна току до Лори и се прасна на няколко парчета. Зад ББ се чу едно продължително „иик”, вероятно от капитан Ленин. Като изключим първоначалното объркване с келнер ББ нямаше спомен да се е онасял грубо с мавъра. Сви рамене и си потърси друга жертва която да лиши от апарата ѝ, жонгльорът* явно не вдяваше че Бърти вероятно е блокорал само технете телефони, а не и на комшиите.

*не се сетих за думата каскадьор.

Междувременно Гил, който до този момент беше стоял с все така вдигната сабя и зяпнала уста, пусна едно дълго "fuuuuck". Тогава Радж спомена нещо, което му грабна вниманието, при което Гил се сепна:
- Ама чакай малко, блокирах единствено телефона на Лау, и то съм почти сигурен, че махнах блокировката като излезе от къщата ми - след което извади собствения си телефон и направи нещо. По лицето му се изписа учудване и след още едно натискане на бутон компютърен глас издекламира "И за вас важи, господин Бейтс. Поздрави, Гил."

Гръмовния ведър и дълбок смях на Дабъл Би се разнесе из помещението като отприщена река.
- Сега ще се окаже че имаш зъл брат близнак преебал да же тебе, а Бърти? - каза приз сълзи той.

- Не знам какво ще се окаже - озъби му се Гил, - но предлагам да се махаме от тук. Пробвай с някой друг телефон.

- Е, - кисело рече Радж, - явно трябва да потърсим стационарен. Някой иска ли да дойде с мен?

- Хайде де - подкани го ББ като се насочи към антрето където беше охраната. Така хем щеше да види дали те имат телефон хем щеше да е близо до изхода.
Междувременно се огледа за някоя панирана кифла чиито телефон би могъл да изтръгне без много зор.

Лори извади вярната си Нокия. Опита се да набере, но без успех.
"Няма да стане колкото и да се опитвате, госпожице Несбит.
Поздрави, Гил"
- Аз съм "за" обирането на крушите, - каза тя, докато прибираше телефона в джоба си.
- Но трябва първо да си прибера раницата.
С тези думи се затича обратно към гардероба, където сякаш преди векове с Лау бяха избирали костюмите си.

- Никъде не може да ходите. - спокойно рече Джон. Удивителното беше, че наистина беше спокоен:
- Свидетели сте на убийство. Трябва да дадете показания. А на мен ми трябват купчина листи и химикал. А да... и личните документи на г-жа Ейми. Вашите също...
Джон изсумтя през нос:
- Естествено, аз също трябва да дам показания като пострадал. А това ще направи действията ми като разследващ невалидни. Я най-добре всеки да си напише показанията на лист... и да чака.
Спря и погледна към горящия бар-плот. Намръщи се:
- Хм. Алармата за пожар не може да е изключена напълно. Нещо я блокира от някъде. Който разбира от тези неща да огледа контролната стая на охраната. Махнем ли блокировката, пожарната ще довтаса за минути.

Докато подтичваше заедно с Радж към изхода и охраната ББ мерна Лара Крофт с дрешки от вълна изпрани на висока температура. Отклони се леко от избрания маршрут позволявайки на каскадьора да набере преднина и ѝ подвикна:
- Виж Брад Пит! — шегата му явно не мина, но пък свърши достатъчно работа, защото мацката зе заоглежда като негър на среща на куклусклан. Като истински джентълмен ББ използва момента, за да дръпне от врата ѝ телефона, който удобно лежеше между гърдите ѝ. Кукичкта на закопчалката се строши и той подтична догонвайки Радж докато набираше 911.
„Добър опит господин О'Браян. Поздрави Гил” — ББ изръмжа, злия близнак не знаеше първото му име, което бе някаква утеха.
Влетя в стаята точно когато Раджирлтсън подаваше слушалката на някакъв сгърчен на пода човечец, вероятно несретника изритан от лудата мацка.

Търсейки охраната Радж оглеждаше всички стаи, които видя по пътя, но в нито една от тях не видя стационарен телефон. Когато най-сетне намери помещението, което му трябваше, беше останал сам, Биби беше изостанал доста назад. В стаята на охраната имаше компютър, няколко изключени монитора, отворен сейф, бюро, стол, стационарен телефон и лежащ на пода охранител. Мъжът се държеше за топките и примигваше объркано.
- Здрасти човек, ще звънна един телефон ако нямаш нищо против, - подхвърли Радж и набра 911.
Две секунди звучеше сигнал свободно, след което се разнесе глас, който или беше много успешно компютърно генериран, или беше силно прекаран през някакви филтри:
- Не, господин Аравинда.
- What the fuck? - ядоса се Радж. После се огледа към охранителя. - Я виж ти, можеш ли да звъннеш на 911? Долу до басейна има труп.
Мъжът отново примигна и бавно извади мобилен апарат от джоба на униформата си. Докато се опитваше да се изправи, пръстите му набраха номер, после се загледа в екрана и отвърна:
- Пише да предам на господин Аравинда, че нямало да стане.
- А по стационарния? - Радж му подаде слушалката.
- Ама нали сега пробва? - учуди се човекът с все по-притеснено изражение, след което набра. - Казва, че и така нямало да стане.
- Можеш ли да се обадиш на някой близък или колега?
- Питат кога ще ти омръзне.
Радж взе слушалката от ръцете му, долепи я до ухото си и повиши тон:
- Кой е на телефона?
За миг се разнесе сигнал за свързване и изолирана дума долетя отсреща: "Спойлери".
- Хей, кой е там? Защо блокирате телефоните?
Нямаше отговор. Радж тресна слушалката и се обърна към охраната:
- Слушай, от колко време си тук? Кога започна смяната ти?
- От полунощ, малко след като партито започна.
- Защо мониторите са изгасени?
- Не... не знам. Не помня какво става откакто дойдох на работа. Само си спомням как някаква мацка ме изрита в топките, обра сейфа и отпраши.
Радж искаше да попита охранителя как точно момиче, което тежи 55 килограма, е успяло да го свали с един удар, но после се сети как Ейми беше нападнала него самия. Определено не държеше ножа като домакиня, която цял живот бе кълцала само моркови. Стомахът му се сви. Джейн беше мъртва, но Ейми все още стоеше край басейна, заобиколена от хора. И беше казала, че мъртвата домакиня я е накарала...
В този момент Биби връхлетя в стаята и се тръшна на стола на охраната.

За щастие,никой не беше решил да заключи вратата на гардеробната. Раницата си беше там, където Лори я бе оставила и момичето я нарами, след като захвърли фалшивия жезъл в един ъгъл. Нямаше време да се преоблича, затова взе дрехите си в ръка. Забави се единствено за да лапне една дъвка. "Повече никога няма да пия толкова", си помисли тя, без сама да си вярва, докато се опитваше да изчопли дъвката от полупразното пакетче, което носеше, след което се затича към преддверието.

ББ се метна на стола пред компютъра, но за негова изненада той беше изключен, като и всичко останало де. Щракна бутона за старт и нетърпеливо забарабани по мишката. Точно когато трябваше да почне зареждането на операционната система на екрана се изписа надпис: "И това няма да стане, господин О'Браян"
Ново ръмжене и бърз оглед на стаята показа, че в горния десен ъгъл има камера. Без много да му мисли Дабъл Би дигна стола, на който седеше и я размаза. Последва нав надпис на екрана:
”Не ме ядосвайте, господин О'Браян. Искам да бъдем приятели.
- Ще ти изтръгна мечето ей! — викна насреща му лекинко разстроения мъж и огледа за друга камера, през която може да ги наблюдават.
- Престани, — Радж хвана стола в ръцете му. — Като чупиш всичко не помагаш на никого.
После се обърна към охраната и попита:
- Какво имаше в сейфа?
- За преставане ще престана, ама явно тоя чалнат тип ни наблюдава някак си — изръмжа под нос ББ и тресна монитора, след като не откри камера около него.
- Не знам, но определено мацката извади от там пистолет — запелтечи човека. — Може и да е имало друго, не забелязах.
ББ изръмжа гърлено, след което излезе пред банката на охраната и се насочи към ватите, постави ръка на дръжката и с гадното чувство, че ще се окаже заключено завъртя топката на правата.
Разбира се, гадното чувство се оказа съвсем правилно.

Гил все още се звереше в смартфона си, когато Лау се нахвърли върху него:
- Не ми играй игрички, престъпник! Отключвай телефоните веднага!
- И аз не съм чак толкова добър. - стъписа се той - Който е виновен за тая простотия с телефоните очевидно ни следи по някакъв начин, а и защо бих ти спасявал живота, ако стоях зад това?
- Кога пък беше това? - вбеси се Лаура - Струва ми се, че се появи и започна да млатиш някакви хора, докато на твоето приятелче му изтичаше кръвта на барплота.
Тя беше единствената в цялата зала, която се опита да окаже помощ на ранения. А Джон дори не се сети да каже благодаря, ами просто стана и хукна към басейна. Гил, който беше започнал да се съвзема не беше в настроение за подобни глупости.
- ОК, другия път оставям лудия да те наниже - посочи рапирата в ръката си. - Ако си толкова тъпа с всичките си малоумни конспирации да не вярваш на това, което става пред очите ти, изобщо няма да се занимавам с теб.
- Не размахвай това нещо пред мен. - закани се тя - Ясно ми е, че ви трябвам жива. Иначе кой ще поеме вината за това, което се случи. Не виждам какво става пред очите ми ли? Видях, че застреляхте Джейн с моя пистолет. Всички видяхме!
Зе нея нещата бяха кристално ясни. Крещеше за да могат и другите да влезат в течение на нещата, които тепърва щяха да се изясняват пред съда. Гил беше започнал наистина да се ядосва.
- Абе, патка с патка, току-що разбрах, че съседката ми е шибан змийски секс демон и я застреляха пред очите ми. Това след като някакви хора се опитаха да избият някакви други хора, като аз бях от вторите. Ако не забелязваш, не само ти си загазила, така че млъкни и дай да пробваме да се оправим със ситуацията, вместо както обикновено да търсиш заговор във всичко?
- Току що! Току що! Геният Гил с IQ над 200 последен научава, че на парититата на съседите му режат хора. Хакерът Гил, който блокира телефони с едно щракване на пръсти бива хакнат сам. Някак си не ми се връзва. Не ми разказвай тези ситории, в YouTube съм от много години, чувала съм ги всичките.
Беше точно в стила на един нагъл терорист да преструва на жертва. Някак си очакваше повече от Гил. Повече хитрост и повече самообладание. И за слепите беше ясно, че преиграва.
- Колкото и да ми се ще да не беше така, противно на някои слухове, не съм робот или извънземно. Не мога да следя какво правят шибаните ми съседи в шибаните си къщи. И не мога да контролирам всичките шибани хакери във всичките им шибани мазета. И освен това, не мога да се занимавам с шибани шарлатанки, които продават случайни псевдонаучни глупости на наивните маси, така че млъкни преди да...
Тирадата му беше прекъсната от странен глас, който се разнасяше из цялата къща. Звучеше все едно е прекаран през тежки филтри:
- Колкото и да ми е забавно да наблюдавам как тичате като гризачи в лабиринт и да се обвинявате взаимно, нощта напредва. Който не иска да отиде в затвора за убийството на сенаторшата да дойде до две минути в голямата зала. Последно предупреждение.

- Колкото и да ми е забавно да наблюдавам как тичате като гризачи в лабиринт и да се обвинявате взаимно, нощта напредва, - прогърмя глас от невидими високоговорители. Радж се огледа. - Който не иска да отиде в затвора за убийството на сенаторшата да дойде до две минути в голямата зала. Последно предупреждение.
Охранителя се надигна.
- Убийството на сенаторшата? Какво по...
- По-добре намери начин да се свържеш с 911, - обади се Радж. - Ако трябва, излез навън и викай с колкото ти глас държи. Не знам колко души има долу, но нито един телефон не работи. Освен това там вече има полицай, който, хм, не може да направи кой знае какво без подкрепления.
Той се огледа и започна да пребърква чекмеджетата в опит да намери нещо полезно.
- Има ли други оръжия тук?
- Ей, не ме разбирай погрешно, ама очевидно нямаш представа какво правиш, а не ми се влиза в затвора. Отивам да правя каквото ми казва големия брат.
- Големият брат ли? Откъде знаеш кой е зад микрофона?
- Мина поне минута - каза охранителят, мина покрай Радж и се затича навън.
Радж само поклати глава и довърши претърсването. Очакваше да намери поне радиостанция, но освен чифт ножици не намери дори хладни оръжия. Тъкмо смяташе да прегледа сейфа за втори път, когато от колона в стената се разнесе "Двадесет секунди, господин Аравинда. На ваше място бих побързал."
Радж вдигна среден пръст във въздуха и излезе от стаята. Чудеше се къде ли е ББ.

Командата се разнесе отвсякъде и Джон... изобщо не реагира. Поне в първия момент. Когато гласът настоя повторно, огледа горните ръбове на помещението. Зяпна в най-близката от камерите:
- Доста бързо се върнахте, Джейн*... Ако мога да ви наричам с името на сенаторшата?


----------------------------
* Нищо общо с мистични познания. Просто болката изостря логиката на Джон и тя преминава в силогизъм. Нещото говореше за човешките тела като за нещо чуждо. Ейми застреля.... тялото на Джейн по заповед на... Джейн. И малко след това играта се поднови.

Гласът се изсмя:
- Забавно. Ако искаш ми викай и Дейзи, но не си познал.
В този момент Лори влезе в залата и се приближи до Гил.
- Какво по дяволите става? - прошепна тя.
- Никаква представа. Според Лау в момента ни държа като заложници и се опитвам да я натопя.

- Ами не сте враг на.... Джейн. - сви рамене Джон - Ако бяхте, сега трябва да се оттървете от...
 Ченгето се извърна към хората. Започна да крещи:
- Изчезвайте от залата. Веднага! Всички да се пръснат!

Радж тъкмо излезе от стаята на охраната, когато видя как прозореца пред ББ се разби на парчета. В същия момент в къщата се разнесе:
- 15 секунди. Говоря на вас, господин О'Браян.
- Какво мислиш, че ще стане ако опитаме да излезем навън? - обади се Радж. Идеята изглеждаше ужасно привлекателна.
ББ се наведе напред, за да погледне през прозореца и подхвърли през рамо:
- Принципно не е добре да се бяга отместопрестъпление, но пък ние не бягаме а търсим помощ нали така?
Когато ББ подаде глава през прозореца в първия момент не видя нищо, но след около секунда забеляза някакъв ухилен тип с очила за нощно виждане, които покриваха по-голяма част от лицето му. В ръцете му имаше съвсем реално изглеждаща карабина.
- Шефа казва да влезете, - и посочи слушалка в ухото си.
- Кой е шефа? - обади се Радж. - И кой си ти?
- Шефа е шефа, а аз съм аз. Каза ми и да ви дам пет секунди и да стрелям за раняване, след още пет за смърт. Едно.
- Това е шибан сън, - каза Радж и се отдръпна от прозореца. - Или скрита камера. Мамка му. Исках да получа работа, но не и по този начин.
ББ прецени че днес не му е ден и няма да успее да докопа пича, преди той да среля.
- Да, да, дай сега да отидем в голямата зала и да видим какво има да каже лудия по мегафона.
- Радвам се че не се наложи да продължа с броенето. Приятна вечер - оня се ухили и помаха.
Радж много искаше да каже нещо за роднините му, но благоразумието надделя. Само да можеше да разбере какво става, щеше да бъде в много по-добра позиция за... за каквото и да е. ББ показа 3 пръста през прозореца, обърна се и пое към залата.
По пътя обратно мълчаха, което означаваше че дори вечно нахиленият Биби вече беше разтревожен. Тъкмо минаваха през вратата, когато чуха познат глас който крещеше:
- Изчезвайте от залата. Веднага! Всички да се пръснат!

Гласът се разнесе отново:
- Бейтс, Аравинда, Несбит, Уейфър, Петров, О'Браян и Карлсън да останат, всички останали могат да си тръгват. Ще бъдат заличени всички данни, че тази вечер сте били тук, и никой няма да се опита да ви попречи.
- Оу, изведнъж се оказахме специални, - промърмори Радж докато приближаваше групичката им. Останалите все още се суетяха край басейна и коленичилата Ейми. - Да знаеш, че си ми голям длъжник, Бейтс, - допълни когато се озова сред тях. - Това е най-скапаното парти в живота ми.
Гил го погледна, понечи да каже нещо и си замълча. 
- От къв зор? - не се сдържа Лори.
- Защото ми трябвате. Успокойте се и попитайте господин Аравинда и господин О'Браян защо не е добра идея да излизате.
Междувременно доста от хората започнаха да излизат.
- Отвън стои шибан кретен с пушка, - рече Радж. -А всички врати са заключени. Стационарният телефон също е под контрол, някой ни следеше дори в стаята на охраната.
- Вече са отключени - поправи го гласа. - А кретена ще спре само хората, които изредих.
Междувременно Джон взе хавлията, която един галактически стопаджия беше оставил докато се движеше на бегом към входа, приближи се до Ейми и уви пистолета в хавлията.*
- Защо сме ти притрябвали? - високо подвикна Радж.
- Честно казано не сте ми притрябвали непременно точно вие, но бяхте удобни. Първо искам да ви кажа, че ако не правите глупости и просто ме изслушате всички ще си тръгнете живи и всякаква връзка между вас и събитията от тази вечер ще изчезнат. Между другото, госпожо Уейфър, тази аптечка би била доста полезна на приятелката ви Лейси. Тя наистина нямаше никаква вина за случилото се тази вечер, единствената виновна е Джейн. Е, и аз в известна степен, но ще стигна и до това.
Лау се огледа. Лейси беше сериозно ранена и лежеше в безсъзнание, но дишаше. Кървеше от няколко места, от повечето от които стърчаха стъкла. Пред вид удара, гръдния ѝ кош вероятно беше най-малкото спукан, а вероятно и някое ребро беше отишло. Нямаше и следа от Хана или някое от другите момичета, които бяха с нея. Още при ваденето на първото стъкло и промиването на първата рана Лейси се събуди и изкрещя от болка, но Лау успешно превърза раната. След още около две минути на кръв и крясъци всички рани бяха дезинфекцирани и превързани. Момичето определено не беше в добра форма, но вероятно щеше да оцелее.
Тогава в стаята влязоха трима едри мъже. Единия носеше карабина, а другите двама - носилка. Гласът онтово се разнесе:
- Господата ще заведат госпожицата в болница. Нуждае се от професионална помощ, която не можем да ѝ осигурим тук, а не ми се иска някой друг да умира тази вечер. Един мъртъв демон и нула човешки жертви, в зеленото сме.

Мъжете изнесоха Лейси и изведоха всички, които бяха останали в стаята, освен изброените от гласа, който след кратка пауза продължи:
- Първо, госпожице Карлсън. Нещото, което убихте, не беше човек и не бива да тежи на съвестта ви. Всички доказателства против вас ще изчезнат и, ако се опита да ви обвини, ще се погрижа този човек да влезе в лудница. Вие не сте от хората, заради които съм тук, но заради това, което направихе, ще ви оставя да ме изслушате и сама да решите какво искате да направите.
Ейми все още беше коленичила на земята, но изглеждаше малко по-спокойна. Гласа продължи:
- Сега, за останалите... Обвиненията ви към господин Бейтс са, до известна степен, основателни. Вие сте тук, защото той ви покани. Но той наистина ви покани само да тествате новата му игра. Не подозираше какво ще се случи, останалото беше подредено от мен. Погрижих се точно тази вечер госпожа Адър да проведе едно от по-особените си партита и да ви покани. Избрах Гил по собствени съображения, които няма да обсъждам с вас. Знаех, че ще подбере достатъчно разнообразна група за експеримента ми. Което ме довежда до причината за цялата тая бъркотия:
- В света се случват неща, за които дори не подозирате. Има същества, които дори не бихте могли да си представите. Събрах ви тук с една единствена цел - да видя колко дълго ще издържите срещу тях. Идните месеци ще се сблъскате с ужасяващи неща и или ще ги победите, или ще умрете. Разбира се, имате избор във всичко това. Можете да решите да се съберете и да се организирате. Да започнете да преследвате нещата, които ви кажа, и неща, които сами намерите. Да изчистите улицата от нещата, които дебнат по сенките и от които са изградени кошмарите. Или можете да се опитате да се спасите от това, което съм ви подготвил. В този случай мога да ви обещая, че отново ще бъдете където ви искам, когато ви искам, и няма да ви хареса. Ще попаднете в списъците със забрана за полети на всички летища. Всичките ви кредитни и дебитни карти ще бъдат отхвърлени. Ако ме принудите, отпечатъците ви ще бъдат намерени на места, където не трябва да бъдат. Ще попаднат и във всички бази данни на полицията, разбира се. И ще се срещате с точно толкова гадни създания, колкото ако решите да съдействате. Е, може и да успеете да се измъкнете. Така ще е дори по-забавно. Но какво мислите, че ще са шансовете ви?
Последва кратко мълчание, прекъснато от Гил:
- Кой, по дяволите, си ти?
- Твърде ранен момент в историята е да знаете това. Засега може да ме наричате просто Разказвача.

* Полунаративен контрол - беше заявено действие, ако не си доволен казвай да го махна или променя.

- Извинявай, Твоя чест, - обади се Радж, - но ако си толкова всесилен и можеш да ни стъжниш живота ей така, защо не свършиш сам тая работа със съществата? Някои от нас живеят в реалния свят, в който сиренето и пържолата струват пари. Ако не си платя наема до десето число, хазяинът ми ще ме изхвърли, без да ме пита дали съм си губил времето да стрелям по демони.

Джон също подхвърли към Гласа:
- Предлагам, договорът не включва здравни осигуровки?

Смехът на ББ прогърмя селд репликата на Джон, а смеещия се надигна преполовената бутилка уиски за подрав и отпи нова глътка.

- Явно пропускаш главното (надявам се нямате против да мина на ти и на малки имена, след като вече знаете кой съм) - това е игра. Не го правя за да се преборя със злото - това е само бонус. Основното, което искам, е да видя как ще се държите в тази ситуация и колко ще издържите. Съжалявам, но това е живота. Е, това е играта. А относно парите - оправяйте се. Това е част от играта, ще оцелявате както можете и след работа ще се готвите за това, което ви предстои. Предполагам Гил би могъл да помогне на останалите, но ще ви оставя сами да се оправяте. 
- Ще възразяваме - изстреля малко по притеснено отколкото му се искаше ББ. - За малките имина. Щом вие ще сте Разказвача ние пък си имаме фамилии!
Разказвачът го игнорира продължи:
- А за здравните осигуровки... Е, някой от вас ще трябва да се научи да помага при нужда.

Лори вдигна лице към празното пространство, тъй като не знаеше къде точно би могъл да се намира невидимият им събеседник и отприщи гнева си:
- О, чудесно, господин Ник Задника Фюри, значи ние трябва да продължаваме да се бъхтим за насъщния си, за образованието си и за благото на страната, но, О!, през свободното си време ще имаме уникалната възможност да бъдем твои верни пионки, готови да свършим като мазно, кърваво петно за твое удоволствие! Направо се навих!

- Вече ви казах, че имате избор. Може всички избори да са кофти, но това не значи, че ги няма - отвърна ѝ Разказвача.