Интродукция

С крайчеца на устата си Радж подхвърли ниско към Гил:
- Не можеш ли ти да го хакнеш този тип и да му избиеш тези идеи от главата? Много искам да се прибера без някакъв луд да ме е принудил да убивам... неща.

Гил понечи да отговори, но гласа го прекъсна:
- Сигурен съм, че ще пробва. Даже няма да го накажа за това. Но се съмнявам да успее.
Гил вдигна безсилно рамене.

Лори впери поглед в Гил за момент, сякаш обмисляше нещо. Сякаш обмисляше нещо, което засягаше и двама им. Накрая се реши.
- Мисля да си опитам шансовете.
И се запъти към изхода, тайничко надявайки се някой да я спре.

Гил я хвана за рамото:
- Остани... или утре ще съм го разбрал кой е, или наистина може всичко, за което ни заплашва.

- Ще списваме ли някакъв договор или ще караме на честна дума. Ние ще си живеем живота вие ще ни пращате демони и ако не ги убиваме ще ни скапвате настроението? - реши да се вклюби ББ щом усети че посната тема е подмената. А и когото нещата не са в твоя полза нигона не е лошо да опиташ да поравниш шансовете. Той познаваше един адвокат специалист по дребния шрифт...

- Аз съм социопат, не кръстопътен демон. Няма никакъв договор, имате само думата ми. Обещавам ви, че да се съгласите е по-малкото зло.

- Чакай малко, сър Голям Задник. - намеси се Джон - Значи, щом ти кажем "да" и ще се превърнем в патрул из "Сумрака"? С малко твоя помощ, доколкото разбирам?
 Почеса се по наболата брада:
- Ми... хубо, ама ще умрем на втората пряка. Както сигурно са умрели всички преди нас. Не ти ли омръзва да гледаш едно и също?

- Вие сте първите - отвърна му Разказвача. - Честно.

- Хм, значи имаш пресилени очаквания. - сви рамене Джон - Всички реалити шоута са скучни. А игрите са интересни... заради правилата си. Твоята игра има ли правила?
- Има - отвърна гласа. - Life sim с елементи на survival horror... или обратното. Засега не виждам причина да ви казвам пълните правила, но няма да ви пращам на сигурна смърт. Е, математическия модел на играта не е перфектен, та не мога да съм напълно сигурен.
- А положителна мотивация?
Джон се усмихна:
- Когато гледаш отгоре как симчетата се радват на някаква придобивка... е кефещо.
- Нима знанието, че сте лишили света от толкова опасни хищници и паразити не би било достатъчно? Нима като започвате нова игра знаете как ще свърши, или какви съкровища ще намерите?
ББ довърши шишето и изброи на пръсти:
- Не, не е достатъчно. Поне знам какво да очаквам. Определено знам какви съкровища могат да изпаднат и колко трябва да ми е % на търсенето, за да изпаднат.
- Съжалявам, както казах, математическия модел не е перфектен - отвърна гласа, - и ако ви го покажа би се развалил ефекта. И за тази игра няма упътване в интернет... е, освен ако не знаете как да търсите.
- Абе аз имам малко акции в гугъл - подметна ББ, - ама няма да възразя ако споделите челен оптит в търсенето на информация...
- Сега, ако ще убиваме неща като Джейн - започна Джон, - как ще се пазим от, ъъъ, каквото ми направи?
- Разбира се, очаквам да се подготвите за това, което ще ви пратя  другия път. А за информацията... е, да кажем, че част от спама, който ще получавате близките няколко дни, наистина е предназначен специално за вас.
- Уау, ние ще сме "Ангелите на Чарли", - подхвърли Радж. - Може ли да съм Фара Фосет? Винаги съм искал да съм рус.
Джон изгледа Радж. Нищо не каза. Радж изгледа Джон и му се ухили.
- Е, тогава аз искам да съм Чарли... - измърмори ББ. - Винаги съм искал да не ме убие демон.
- Съжалявам, само тази позиция вече е заета.
- А тази на сценариста? - сърказмат капеше на тлъсти лигави капки.
- Повече наблягаме на импровизация - не му остана длъжен гласа.
- Добре, пич. - каза кротко Джон. - Ок, ако се появи някой демон, ще го застрелям. Сега вече може ли да си вървим?
- Първо искам да чуя отговора и на другите. И силно ви съветвам да се организирате и да се подготвите. Няма да ви принуждавам, но иначе най-вероятно ще уцеля неподходящ за вас момент.
- Пич, бъди сигурен, че ще бъдем заедно... - отвърна Джон - до деня на погребението ти.
- Мога единствено да ви пожелая успех в начинанието - отвърна гласа. - Това би било интересно да се види.
- Мерси за пожеланието. - отвърна безизразно ченгето - Няма да те разочароваме.
Радж завъртя очи, опитвайки се да не изразява емоциите си. Искаше просто да се прибере.
- Мхм, да. Можем ли да си вървим вече?
- Най-вероятно - отвърна гласа. - Някой да е решил все пак да си пробва късмета сам?

- Чакайте малко - намеси се Лаура - Джейн не беше "нещо". Верно, че се опита да ни убие, но същото искаха да направят и останалите гости. Примерно Лейси, която изведоха на носилка. Лейси не беше "нещо". Тя е момиче от Тексас, което мечтае да стане актриса и временно работи като сервитьорка. Мисля, че просто някой я контролираше. Чела съм за тези неща...
- Напълно си права - потвърди гласа. - Нещо контролираше гостите. Това нещо също така имаше люспи и през останалата част от времето приемаше формата на сенаторска съпруга.
- Стандартни халюцинации! Откъде знаем, че ние също не сме били контролирани. Най-обикновен халюциноген като пейот в питието може да предизвика видения и кошмари в будно състояние. Правителството разбира се не иска да знаем това и налага строги ограничения над тоз вид наркотици. Невежите маси са по-лесни за контролиране. Ако не се лъжа, собственикът на имението е сенатор.
- Ми да проверим. - каза Джон и описа сбито и точно какво се е случило. Какво е видял и как му е изглеждало.
После подхвърли:
- Кажи ми, че си видяла нещо различно. Моля ти се!
- Разбира се, че сме видели едно и също! Колективното подсъзание на монокултурата обработена от медиите. Доказано е, че всички американци си представят дявола по един и същ начин. Има изследвания...
- Тц, говоря за детайлите - настоя Джон.
Гил се ухили:
- Явно една конспирация не ти стига, трябва да сложиш още пет върху нея.
- Човекът е сенатор, Гил! Имай малко прозорливост - образова го Лау. - Вероятно именно той е на микрофона и всичко това е част от някакъв план да убие жена си и да се измъкне безнаказано.
- Много обичам луди хора - намеси се гласа. - Измислят неща, за които никога не бих се сетил.
- Ти сериозно ли? - попита съвсем сериозно Джон.
- Богаташите правят такива неща - каза Лау.
- Такъв план е толкова сложен, че издънките са неизбежни. Просто... не се прави така. Като ченге ти го казвам.
Джон се навъси:
- Всъщност, колкото по-просто е изпълнението, толкова по-малко улики остават. Понякога е... направо вбесяващо. Когато наистина няма нищо на мястото.
- Не се опитвай да прилагаш логика при разговор с нея - намеси се Гил. - Няма смисъл.
- Мания за величие и усещане за безнаказаност. Макар да имат власт, не могат да я почувстват ако не мачкат обикновените хора. Затова има нужда от публика, от нас - продължаваше Лау. - Сигурно е излишно да те предупреждавам, че този разговор се записва.
- А мотивите за убийството? - попита Джон - Оригиналната Джейн е била готина мацка. Без крила, люспи и телепатична власт. Гадже мечта. За какво му е на сенатора да я убива?
- Всъщност това е оригиналната Джейн - вметна гласа. - Убива хора ритуално от двайсет години.
- Той е сенатор, един от малцината богоизбрани - отвърна Лау. - А готини мацки има нявсякъде.
- Малко снижаваш критериите, Лау. - сви рамене Джон - Истински готините мацки всъщност са кът. Те са принцеси отвътре... Кучки, но принцеси. Ако ме разбираш.
Погледна към близката камера:
- Аз ще си купя един пълнител със сребърни патрони. За останалите не знам. Та ще ме пускаш ли вече да си вървя?
- Последен въпрос. Госпожо Уейфър, убийството беше извършено с вашето оръжие. Дори няма да се наложи да положа кой знае какво усилие да ви натопя. Можете да излезете веднага през тази врата, и от утре да ви преследват като убийцата на сенаторска съпруга. Или може да сведете глава и да приемете случилото се. Не ме интересува в какво вярвате, само какво ще направите.
- Всъщност, за какво ти е формалното ни съгласие? - на ченгето наистина му стана любопитно - Чудовища може да ни пращаш и без съгласието ни.
- Защото записва разговора и иска да се инкриминираме сами. Помисли малко.
- А ако ти трябва нашето действително доброволно съгласие на някакво мистично ниво... сори. - полицаят имаше дяволски монотонен глас - Докато ни държиш тук и изтръгваш това съгласие насила... няма как в същото време да е наистина, ама наистина доброволно.
- О, ще ви ги пращам. Просто искам сами да си осигурите някакъв шанс. Госпожо Уейфър, последен шанс. Останете с другите и ще имате шанс. Искате или не, ще играте, въпроса е колко време ще продължи играта.
- Ето виждаш ли? - рече Джон - Нямаш нужда от съгласието й. Пък и то наистина ще е изтръгнато съгласие. Кухо. Така че защо не ни пуснеш? Пък ние ще се погрижим да сме заедно... докато разберем с кой си имаме работа.
- Така е, нямам нужда от съгласието ви. Вие имате. Свободни сте да си вървите. Съветвам ви да не правите глупости, вече споменах какви ще са последиците. Особено вие, госпожо Уейфър. И преди моята намеса, вече всички ви сметнат за луда, която бълва теории на конспирациите. Наистина няма да ми е нужно много. Играта започва.
- Момент. - Джон се намръщи. - Имаше условие, сър Голям Задник. Че ако се явим в голямата зала, няма да ни замесваш в убийството на сенаторшата. Поне да започнем играта на чисто. Ти обеща.
- Не, обещах, че който не дойде ще влезе в затвора за убийството ѝ. Спомням си думите си много добре.
- Да, ама ти самият не дойде в залата. А ти я уби.
- Млъкни, Джон! Предупредих те за това! Признаваш престъпление което не си извършил. За протокола, аз не съм убивала никого. Ейми уби Джейн. С моя пистолет.
- Лау, престани. Без прокурорско постановление и съдийско разрешение, записът от камерите е просто боклук. И дори да си издейства такова, Джейн пак ще е мъртва от преди датата на изваждането на разрешение. А ако може да си извади съдийско разрешение за СРС със задна дата... за какво са му признанията ни.
Джон въздъхва тежко и продължително:
- Задник, аз все пак ще си свърша работата на ченге.
Поглежда към Лау:
- Сестро, наистина не ми е много добре. Осигури ми някакви листи и химикалка. И виж дали телефоните са включени. Все още имаме труп в краката си.
- Защо още му говориш, той каза да си вървим - отвърна тя. - Върви в полицията, говори с адвоката си, аз ли да те уча, как да си вършиш работата.
- Не мога да напусна местопрестъпление! Аз съм полицията на това място.
- Глупости! Според мен просто те тресе Стокхолмски синдром. Ама много здрав. Тръгвай след мен.
- Не, ние сме полицията на това място - каза някой, който стоеше на вратата. Оказа се пича с очилата и карабината. - Шефа каза, да си тръгвате. И да внимавате с глупостите.

След като ги изведе от къщата, мъжа се обърна към Ейми:
- Госпожице Карлсън, шефа каза, че можете да си вървите. Няма да се намесва в живота ви - след това се обърна към другите. - Съжалявам за всичко, но ми плаща прекалено добре.
Ейми погледна Радж, каза тихо "съжалявам" и тръгна нанякъде. Мъжа с карабината влезе отново в сградата.
Гил се огледа и предложи:
- Предлагам който ще прави, каквото ни се каза, да идва у нас. Има достатъчно място и ресурси да се подготвим спокойно и иконома ми е бил военен медик, ще може да помогне. А и на мен ми предстоят няколко часа пред компютър. Който иска да пробва сам... Е, успех, тоя вътре достатъчно се опитваше да ни убеди.

- Аз така и така трябва да мина през твойто къщи да си вземе нещата та идвам - сви рамене Б О`Броян.

- Мерси, достатъчно гостоприемство събрах за една нощ, - кисело отговори Радж на поканата. - Искам да се прибера, да взема душ и да се наспя без непрекъснато да гледам тиквата ти, Бейтс.
- Както решиш - вдигна рамене Гил. - Ще ти се обадя ако открия нещо.

Продължава тук (Радж)

- Идвам с теб, - обърна се Лори към Гил*. - Май ще трябва твоят човек да ми позакърпи рамото...




------------
*ZOMG, какъв невероятен обрат, това никой него очакваше

- Патлака и колата ми са при тебе! - каза Джон. Освен това... искам да съм наблизо, когато разбереш кой е тоя. Нали чаткаш?

- Настоявам да видя, какво става с останалите ми вещи! Ако някой е задигнал и техниката, просто ще откача.

Продължава тук