21st Century Digital Boy

Ролеви игри
 
HomeHome  CalendarCalendar  FAQFAQ  SearchSearch  MemberlistMemberlist  UsergroupsUsergroups  RegisterRegister  Log in  

Share | 
 

 Интродукция

View previous topic View next topic Go down 
Go to page : 1, 2, 3, 4, 5  Next
AuthorMessage
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Интродукция   Thu Dec 27, 2012 2:26 pm

Гилбърт Бейтс. Знаеш го, един такъв леко нисичък, леко кльощав, ако човек го наблюдава няколко минути изглежда чисто луд. Не, не, твърде богат е за да е луд - просто е ексцентричен. И наистина е много богат - след като сам написа хитовата компютърна игра "Epic Journey" (която много хора наричат най-великата игра на всички времена, но нека си спестим поредната война в коментарите) получава камиони пари като само си седи вкъщи и веднъж на няколко месеца пише нов модул, който винаги се приема добре. Преди два месеца, например, изкара повече пари в първите двайсет и четири часа с модула си "It was all about a sodding beer", отколкото който и да е филм изкара в бокс офиса за същия период от време.
Но стига толкова за играта и защо е толкова добра, достатъчно се говори за нея. Важен е човека. Няма кой знае колко много приятели, но пък за сметка на това около него винаги има хора, които искат парите му и нърдове, които се прекланят пред него. А ти... е, ти си знаеш. Важното в момента е, че в четвъртък си сред поканените да тестват новата му бордова игра в имението му в Малибу.


Last edited by Storyteller on Sat Aug 17, 2013 2:23 pm; edited 2 times in total
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Thu Dec 27, 2012 4:52 pm

От статия за Epic Journey в известно геймърско списание:

...
Както вече остановихме, играта предлага дълбока история, достъпен, и въпреки това тактически геймплей и хиляди часове игра, благодарение на конструктора за приключения и отдадените фенове. Но най-голямата сила на играта се крие в постоянното развитие. В началото, играта предоставяше много и разнообразни възможности. В момента е ненадмината в това - всеки ден се вкарват десетки от най-популярните приложения във форумите на играта, както и най-популярните фенски модули. Гилбърт Бейтс, инди разработчик и бог сред нърдовете, създател на играта, изкарва по 5-6 модула на година, всеки от които е невероятно добър*. Известна част от разширяването се дължи на изкуствен интелект, за който не се знае много, предполагаемо написан от самия Бейтс.
...

*Силно препоръчвам Oblivionem - б.а.
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Влиза Лау   Thu Feb 28, 2013 6:53 pm

Беше хубав мартенски ден и Боби тъкмо беше излезнал на разходка в квартала, когато една запъхтяна фигура се зададе насреща по алеята. Носеше бяла рокля или нощница, а пред себе си стискаше една от ония джаджи, с които младите не се разделят тия дни. В другата ръка развяваше някаква торба и на всяка втора крачка приклякаше ниско и я вдигаше високо над главата си.
- Здравей, Лаура - поздрави той - хубав ден нали?
- Здрасти, как я караш! - отговори тя без да отделя очи от телефона си и профуча покрай него приклякайки.
Лаура тъкмо беше станала от сън и след чаша кафе се чувстваше супер енергична. Затова реши да потича за здраве из квартала докато изхвърли торбата с боклук. Същевременно наваксваше на получени коментари и известия през мобилния си телефон.
"Скъпа Лау, пише ти твой последовател от Европа. Аз съм стрелец, а приятелката ми е зодия близнаци. Тя следва медицина и е много забавна, но се опасявам, че не споделя моите духовни стремежи. Какви са впечатленията ти за съвместимостта между зодиите ни?"
"Поздрави, Европа" - написа Лаура - " без рожденни дати мога да ти кажа само, че близнаците сме много възвисени и духовни хора (аз също исках да следвам медицина). Стрелецът е огнен знак, а близнаците са въздушен. Не се отказвай от стремежите си в името на връзката си. Когато пламъкът е слаб и лек полъх ще го угаси. А когато е силен, вятърът само го разпалва по-силно. Желая ви успех, Лау."
След едно последно приклякане с отскок запрати торбата за боклук към контейнера, а с палеца на другата ръка натиска "Изпрати".
- Кош - провъзгласи Лау и чак сега забеляза Боби, който се беше спрял на алеята зад нея - добро утро, Боби, как я караш!
- Добър ден, Лаура - малко смутено отговори Боби - чудесен слънчев ден, нали? Само за разходка.
- Нямаш си и идея, колко си прав - съгласи се тя докато бягаше на място - но не е само от слънцето. От Марс е! Тъкмо навлиза в много силни позитивни аспекти. Природата пращи от енергия, направо можеш да усетиш вибрациите.
- Само да се надяваме да не завали - добави съседът.
- Няма - увери го Лаура, която вече разглеждаше прогнозата за времето на телефона си за две седмици напред - е, до скоро, Боби, нека Марс бъде с теб!

Когато стигна пред къщата си Лаура на един дъх взе стъпалата до първия етаж и понеже още се чувстваше супер енергична слезе и ги изкачи още веднъж, нахлу в апартамента и с едно движение метна телефона на масичката и се хвърли върху канапето в поза лотус.
"Сега ми трябва един студен душ" - помисли си тя - "Само да прегледам коментарите в YouTube от снощи. Но първо... да си успокоя мислите". Пое дълбоко въздух и се приготви за медитация.
"Спокойна съм. Не мисля за нищо. Аз съм облак. Издигам се над мислите. Нося се като пеперуда, жиля като пчела" - започна тя.
"Не мисля. Не мисля. Не... Ей, това нещо наистина действа. Вече спрях да мисля. Освен ако... това не се брои за мисъл. Или това. Не, почти съм сигурна, че не се брои. Стига да... Ето, сега спрях да мисля. Готово."
Телефонът на масичката извъня.
"Не мисля за нищо. Над мислите. Над желанията. Над... най-после спря да звъни. Толкова спокойно. И тихо. Нищо не може да ме обезпокои."
Телефонът отново иззвъня.
"Аз съм облак. Нося се като пчела, жиля като..."

- Здрасти, Лау на телефона! Имах предчувствие, че ще се обадиш. Какво става?
Не последва отговор. Беше просто E-mail. След няколко мацвания по екрана на него се появи следното съобщение:
"Мис Уейфър,
В четвъртък ще тествам новата си бордова игра и търся различни перспективи. Ще се радвам ако дойдете и споделите мнението си.
Поздрави,
Гилбърт Бейтс"

Лаура разтърка сънено очи. Мис Уейфър? "Това явно е някой, когото познавам. Имам предвид наживо." - помисли си тя. Избута чашата кафе настрани и придърпа лаптопа. Гилбърт Бейтс...
Я виж ти. Фейсбук, уикипедия, фен-сайтове, интервюта. Щракна на профила му във Фейсбук. На снимката пред нея се усмихваше Гил. Разбира се. Помнеше го много добре. Преди време го беше поканила в един епизод в YouTube канала си, посветен на новия мъж в епохата на Водолея. Това беше епизодът, който събра толкова много коментари. Оттам беше и оная снимка, която напоследък циркулираше като мем из интернет. Оная с големите обеци, заради която се наложи да се премести да живее в пенсионерското общежитие, защото навсякъде я разпознаваха.
Гил беше някакъв независим разработчик на игри, когото феновете боготворяха. По стар навик първо потърси рожденната му дата. Седми Юли 82-ра година. Прехвърли няколко страници коментари по случай рожденния му ден с надеждата да открие нещо за часа за раждане.
"Колко много коментари" - отбеляза с лека завист.
Не беше ли обещал да направят второ интервю след излизане на новия модул към играта му? Звучеше като добра възможност да освежи темите на шоуто си в YouTube. Написа кратък отговор да потвърди поканата. В отговор получи един PDF-документ с информация за събитието. Имението на Гилбърт Бейтс беше доста далеч. Щеше да се наложи да вземе такси за да пренесе техниката до там. Дали щеше да се навие да стриймват наживо?
Програмата за изчисляване на хороскопи, която разработваше в свободното си време нещо се бавеше с прогнозата за събитието. След като загуби търпение, Лау премести лаптопа в банята и настрои четеца за YouTube коментари, сложи паста на четката за зъби и влезе под душа.
До четвъртък имаше още много време.
Back to top Go down
View user profile
Вилорп



Posts : 117
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: ББ
HP: 7
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: Интродукция   Thu Feb 28, 2013 9:11 pm

Един имейл застигна ББ в офиса.
"Мистър Би,
В четвъртък ще тествам новата си бордова игра и търся различни перспективи. Използвал съм някои от идеите в блога ви, за които говорихме. Ще се радвам ако дойдете и споделите мнението си.
Поздрави,
Гилбърт Бейтс"
Чисто съвпадение беше, че точно тогава ББ се опитваше да се регистрира в някакъв форум и за прав път от месеци отвори пощата си и поради това видя писмото. Дореши кръстословицата, пусна водата, изми си ръцете и излезе от офиса. А да и се регистрира в пустия форум. Това таблетите бяха удобни джиджавки.
Чудеше се дали да звънне на Бърти и да го пита къде е сбирката. Направи го и в крайна сметка устонови, че ще е у тях. В Малибу. Доколкото знаеш Бърти живееше в мазето на родителите си преди да се замогне достатъчно та да си купи собствено мазе където да живее. С десетина акра двор и още четиридесет стай.
На следващия ден отмени ангажиментите си, за което няколко дръжника щяха да саблагодарни, ахна триколесния си звяр и потегли към избраната локация. След четвъртия обратен завой на магистралата изхвърли ДжПиЕса и продължи по спомени.
В един слънчев мартенски ден мотор, с размерите на Мини и мощта на няколко стада мустанги, паркира пред кварталния супер. От него слезе невзрачен човечец купи няклако двулитровки, пакет бирени фъстици и кутия сухи пасти престиж след което се отправи към най дупарското имение в околията.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Mon Apr 01, 2013 2:56 pm

Радж Аравинда седеше в колата си и чакаше потните му жлези да спрат да изливат течности. Леката му тениска Marc O'Polo вече беше започнала да подгизва, въпреки че тъкмо бе излязъл изпод душовете на тренировъчната зала "При Майстора". Дали защото целият ден вървеше като маймунски гъз или просто не беше във форма, днес тялото му не само бе отказало да свърши обичайната си работа, ами даже го предаде позорно пред погледите на цялата зала. Онова типче, Гил, спечели като на шега две трети от спаринг-схватките на "бутащи ръце" и накрая така изтласка Радж, че му прилоша. Слава богу, размина се без драйфане, но явно енергийните му канали се бяха претоварили до късо съединение. Сега се потеше като прасе в колата, въпреки че климатикът работеше като че имаше самолетен двигател.

Радж се изкашля и провери съобщенията на гласовата си поща. Нямаше нищо от Джен, отново. Не се обаждаше вече цяла седмица и по всичко изглеждаше, че е решила да му бие шута. Не че беше чак толкова привързан към нея, но егото му беше засегнато. Бяха хубава двойка и контактите и в ПР-средите му бяха отворили някои многообещаващи врати. От известно време обаче тя беше твърде заета, не изглеждаше да се забавлява особено, когато успяваха да излязат заедно и той не изпитваше желание да се самозалъгва какво означава това.

Имаше едно съобщение от агента му, в което се извиняваше, че не е могъл да уреди срещата с шведския режисьор, но събира информация за други възможности в същата продуцентска компания. Това обаче щяло да отнеме известно време, така че засега оставял Радж да се наслаждава на почивката си. Значи все пак увисваше без никакви ангажименти в близките две седмици.

Гил обаче беше споменал нещо, някакъв нов проект, игра или филм. Радж се намръщи, разговорът, който бе провел само преди петнайсет минути се губеше в спомена за задъханите опити да остане на крака и притеснението от публичната загуба. Помнеше единствено, че Гил го покани на предварителна среща в четвъртък вечерта и поиска да види портфолиото му. Като се имаше предвид как ангажиментите на Радж за седмицата изведнъж спаднаха до нула, нито едно от двете нямаше да е проблем.

Той извади визитката, която вече бе станала влажна в малкото джобче на тениската му. Явно Гил я използваше за персонални контакти, защото вътре освен телефон и имейл беше посочен и домашният му адрес в Малибу.

Е, добре. Точно сега, Радж нямаше нищо против да прекара една вечер в компанията на гийкове, хипита или каквито хора канеше Бейтс в къщата си.

Все щеше да може да направи нещо, с което да успокои наранената си гордост.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 25

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Tue Apr 02, 2013 4:34 pm

Quote :
Свободна ли си в четвъртък?
Гил
Лори се взира известно време в съобщението, нервно хапейки бузата си отвътре. Вероятно в такива моменти се очакваше цялата Вселена да притихне, небесата да се разтворят и ангелски хор да запее, но до ушите на Лорейн все още достигаха крясъците на Бри и Шийла от съседната стая. Сега обаче бяха под натрапчивия съпровод на собственото и сърце, което като че се канеше да изскочи от гърдите и, разплисквайки кръв по монитора на и без това изстрадалия и лаптоп.
Quote :
Свободна ли си в четвъртък?
Гил
Можеше да е майтап. Не, щеше да е твърде жестоко, а той не беше такъв. Вероятно просто беше сгрешил получателя. Ставаха такива неща. Най-разумното нещо, което можеше да направи, беше да му каже, че се е объркал. Tочно това щеше да направи.
Quote :
За теб винаги!!!
Вечно твоя:
Лорейн
"Ооо, я се съвземи!" сопна се тя на себе си и бързо изтри написаното.
И все пак... защо не? Пишеха си вече повече от година. Тя му беше изпратила няколко от миниатюрите си. Той не и ги бе изпратил обратно неотворени. Бяха си почти приятели. Ами да.
Quote :
Ще се освободя.
Лори
Побърза да натисне "SEND" преди отново да се бе разколебала.

***
Не беше за вярване, че в Малибу съществуваше такова място. Боята се люпеше от стените, по тавана се виждаха оголени дъски на местата, където мазилката се бе откъртила, едно от стъпалата към втория етаж липсваше, а като че ли и останалите скоро щяха да го последват. Лорейн си помисли с носталгия за слънчевите пейки, които бе подминала на връщане от плажа, но не беше сигурна как биха се отнесли служителите на реда, ако решеше да прекара нощта на някоя от тях. Пък и вече бе платила на сприхавата съдържателка. Почти съжаляваше, че тръгна толкова рано - беше се притеснила да не се случи нещо по пътя и да закъснее за партито на Гил. Но стопът бе вървял отлично, въпреки че беше с велосипед. Въздъхна, подхвана колелото си (или "Таралясника", както понякога го наричаше) и внимателно се заизкачва към стаята, която щеше да дели с още седмина души.
Като че ли не беше толкова зле. Двама близнаци с хавайски ризи и почти никакъв багаж, един гладко избръснат студент, кльощав травестит с яркоцикламени латексоваи ботуши с висок ток и перука а-ла Миа Уолъс, жена на средна възраст с невзрачен вид и двама мъжаги с бирени коремчета, единият от които носеше калъв за телефон, приличащ на кобур за подмишница. Само един от от тях приличаше на сериен изнасилвач (онзи с кобура) и Лори го заобиколи предпазливо, насочвайки се към отсрещната стена, където минаваше стабилна тръба, за която заключи Таралясника. После се насочи към общата баня, за да измие солта от плажа, както и миризмата на евтини цигари и задушни ТИР-аджийски кабини, която бе попила в дрехите и, докато стопираше към ЛА.
Back to top Go down
View user profile
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Tue Apr 02, 2013 5:42 pm

Една поредна вечер Джон се прибира вкъщи, размазан от работа. Позяпа телевизия, поджитка малко ЛоЛ и реши да си ляга. Естествено, точно тогава звънна телефона. Веднага позна гласа на Гил:
- Четвъртък бира и борд геймове у нас?
Тоя тип често те кара да се събирате на бордови игри, а те неизменно се оказват фон за доста интересни разговори. Някак между бирата, фъстиците и D20-сет заровете ексцентричния милионер превръща огромната махагонова гейминг маса в офис. Винаги адски неформални и задължително за някви сделки, включващи безумни суми. Тъй де, Гил не се занимаваше с глупости дали да продаде акции или да уволни някоя шматка - вместо това задаваше странни въпроси на хората. Например: "заеби заплатата, ще ти е интересно ли да работиш за мен" или "идеята ти ми харесва, да ти дам ли половин камион пари, ако се навиеш да я осъществиш."
Ако не друго, винаги ставаше интересно:
- Става, мъжки. - отвърна делово Джон - Аз съм с елфите, да знаеш.
Това беше стара шега. Джон харесваше тъкмо Толкиновите елфи и тъкмо като идея, която другите намираха за леко фашистка. С Гил сигурно често си чешеха езиците на тая тема.
- Супер, знаеш къде - отговори Гил и затвори. Джон беше свикнал телефонните им разговори да продължават не повече от десет секунди.


Last edited by Storyteller on Wed Apr 03, 2013 6:33 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Tue Apr 02, 2013 5:42 pm

Имението на Гил беше огромно. Когато хората идваха ги посрещаше дребен портиер, който ги превеждаше през дълъг коридор и надолу по стълбище, два етажа надолу. Накрая се озоваваха в огромна зала, явно посветена на хобитата на Гил. На едната стена имаше накачени множество старинни оръжия (вероятно реплики, но знае ли човек). Другите три бяха целите в рафтове - една стена за миниатюри, една за руулбуци за ролеви игри и една за бордови игри. А става дума за наистина големи стени - залата беше мокрия сън на много нърдове. Във залата имаше пет маси, около всяка от които можеше да се наредят поне десет човека, и до всяка маса имаше голям хладилник, пълен с различни напитки и мезета, както и кранче за бира.


Last edited by Storyteller on Fri Apr 05, 2013 4:30 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Thu Apr 04, 2013 3:50 pm

За Радж вечерта започна изненадващо и продължи неловко. Гил Бейтс всъщност бе поканил неколцина непознати да тестват новата му настолна приумица и по някаква неясна причина Радж се бе оказал един от тях. Въпреки че бе свикнал на двуличието и подвеждащите маньоври в професионалните среди, които обитаваше, Радж все пак беше разочарован от манипулативния претекст на поканата.

При пристигането му човек от персонала на имението го бе въвел в широка подземна зала, пълна с големи маси за игри, неонови светлини и светещи хладилни витрини, пълни с напитки. Гил вече бе вътре, нареждайки пластмасови фигурки, жетони и карти, а край него се кършеше крехка млада жена с тежък очен грим. Преди Радж да успее да поздрави, в залата нахлу висок широкоплест мъж по хавайка и джапанки. Черните му мустаци светеха с влажен блясък.
- Здрасти, Бърти, здрасти банда! Аз съм Дабъл Би, - избоботи той и се насочи към домакина.
Гил се извърна, за да му стисне ръката, измърмори някакъв поздрав и продължи да реди.
- Дай едно здрасти, бре Бърти, и кажи, мога ли аз да съм с тия, лилавите? – После Дабъл Би подвикна към Радж: - Хей, младеж, вземи налей един поркокалов сок, докато редиме тука нещата.
- БиБи, щом искаш лилавите – взимаш ги, но хладилниците са на самобслужване, - обади се Гил.
- А, добре, добре. Да ти донеса нещо, душка? - Широката му ръка се протегна през масата към момичето. Тя му хвърли дълъг, оценяващ поглед. В ръката и вече имаше бутилка бира. - БиБи или Дабъл Би, драго ми е да се запознаем.
- Не съм ти душка, - тросна се тя и заобиколи масата.
- Както кажеш, както кажеш, - Дабъл Би вдигна примирително ръце и се отправи към мини-бара. След малко си наля половин чаша „Джони Уокър“, добави същото количество портокалов сок към нея и отмести купичката с лед. „Бияч“, помисли си си Радж. Беше изненада, че мъжът въобще разрежда питието си.
- Да разбирам ли, че си от групата?, - обърна се Дабъл Би към третия гостенин.
- Не е ли очевидно? - отвърна Радж от мекото кресло, в което беше седнал. После се изправи и подаде ръка за поздрав: - Аз съм Радж Аравинда.
- Дабъл Би ми викай. А дръпнатото моме кое е?
- Не я познавам. Явно е приятелка на Гил.
- Наздраве, - надигна чашата си БиБи и попита с половин уста: - Приятелка или приятелката?
- Трябва да попиташ него, - отвърна Радж и подаде чашата си. - Наздраве.

Момичето изглежда се любуваше в еднаква степен на игралните аксесоари и на ръцете на Гил, които ги подреждаха. Пръстите му деликатно докосваха ръбовете на илюстрираните карти когато ги обръщаше с гръбчетата нагоре. В един момент очите и се присвиха и тя изненадано възкликна:
- Хей, това не е ли...?
Гил вдигна поглед и се ухили:
- Няколко от фигурите, които ми прати, бяха доста добри. Надявам се, нямаш против да ги използвам като модели за бетата? За финалния вариант ще ми трябват още няколко.
- А... ами... естествено!
Погледите им се срещнаха. За няколко мига тя изглеждаше сякаш се кани да каже нещо, после внезапно се отдалечи от масата, обръщайки гръб на домакина. Гил се подсмихна.

Радж проследи сцената без да пропусне нищо, въпреки че не беше тактично да подслушва. Даде си вид, че е погълнат от разговора с БиБи, дори когато момичето се приближи към тях.
- Просто Лори. Наздраве! – Тя последователно се чукна и с двамата. В произношението и се долавяха няколко инатливи твърди гласни.
- Та от къде си, Просто Лори? – реагира пръв Дабъл Би. Лори го игнорира.
- Теб май съм те виждала някъде... - обърна се тя към Радж.
- Понякога работя като модел, - той кимна над чашата си. - Може да си виждала моя снимка в някое списание.
- Едва ли, не са по моята част.
- Чувам нещо забавно тук. Къде човек може да се сдобие с акцент като твоя? - попита Радж и добави с чисто уестминстърско произношение: - Човек винаги трябва да търси възможности да разшири кръгозора си.
- Aбърдийн. Но на теб ще ти стои малко странно...
- Майка ми е британска индийка, - кимна Радж и добави с шотландски акцент: - Сигурен шъм, че и по вашуя край има индийши.
- Само британски. Не виреят добре по нашия край. Май не им понася климата.
БиБи прихна:
- Браво бре, младенец, само си за киното с тия номера!
- Опитвам се да пробия в киноиндустрията, - кимна Радж, все още преценяващ отговора на Лори. Май се опитваше да се дистанцира - и то едва пет минути след запознанството им. - Засега се смятам за късметлия ако ми се обаждат за реклами и малки роли без реплики.
- А с Него откъде се познавате? - попита Лори, недвусмислено подчертавайки кого точно има предвид.
- Тренираме в един и същи клуб по тай дзи. Правим спаринг понякога, а после пием бира. Ами ти? Не знаех, че Гил има познанства чак в Шотландия.
- В момента живея в Сан Франциско. Уча Скулптура в Академията по изкуства. Всъщност... - тя се изчерви и отпи от бирата си, опитвайки се да скрие една лудешка усмивка, - досега само сме си писали.
"Групи", помисли си Радж. „При това затънало дълбоко в морето на обожанието“.
- Ох света дево Марио - завъртя очи ББ и отиде при Гил, с чаша в едната си ръка и недопитата бутилка в другата.
- Какъв му е проблема на тоя? - подхвърли Лори, когато биячът се отдалечи.
- Нямам идея, не познавам тук никого освен Гил.
- Значи не си дошъл заради играта, - отбеляза тя. Опитваше се да звучи безстрастно, но в гласа и се промъкна разочарование. Да не би да бе живяла с очакването, че всички тук ще бъдат побъркани по Гил и творенията му?
- Играта? Не, тук съм по бизнес. Или поне така си мислех допреди малко. Понякога пробвам конзоли с приятели, но настолните не са за мен. Каква е тази игра впрочем? Тук сякаш всички знаят повече от мен.

- Кажи с какво да помогна в подреждането, - потупа Дабъл Би домакина по гърба и отново допълни чашата си.
- Почти съм готов - каза Гил и му подаде карти. - Раздели ги на купове с еднакъв гръб.
- На тия що има черепи?, – БиБи подозрително размести картите.
- Те са най-забавните - намигна му Гил.
- А с мацката отде се знаете, тя извъртя накава фенгърл история...

- Май все пак ще тестваме на живо играта, - разочарован промърмори Радж, докато наблюдаваше как Дабъл Би и Гил редят карти по масата. - Трябва да му призная, че веднъж като си науми нещо, не се отказва. Вече се чувствам предаден и въвлечен в нещо порочно против волята си.
Лори не каза нищо. В залата влезе нов гост, висок слаб мъж с тъмна коса и отиде да поздрави Гил, кимайки последователно на всички присъстващи. Радж кимна в отговор, но шотландката явно не го хареса, защото присви устни и направи гримаса. За БиБи обаче пристигането на госта беше допълнителен повод да се развихри.
- Охо, още едно ново лице! Здрасти пичага, дай да ти стисна ръката, – мустакатият здравеняк гръмогласно се здрависа с госта. - Можеш да ми казваш Дабъл Би. Какво ще пиеш? Просто Лори, метни един кен!
- Да ти приличам на прислужница?
- Моля? – ухили се той.
- Cò an caora sin còmhla riut a chunnaic mi an-raoir?* - сопна се тя.
- За мен не, благодаря, повече от една ябълка на ден ми стига.
- Тъмна бира, ако има. Аз съм Джон, приятно ми е, - отвърна новодошлият и отиде до мини-бара. - Как върви тук?
- Аз съм с лилавите, - Дабъл Би приседна на масата и подреди един дек карти пред себе си.
- Зелени, - вметна Лори и се приближи към масата
- Има си хас - нахили се биячът, докато и подаваше зелените фигурки. Вероятно трябваше да представляват феи, но повечето всъщност приличаха на зомбита. - Бърти е намерил много кофти цвят пласмаса за тях.
- Гил, къде са елфите, брато? - Джон приближи към масата с избраната бутилка тъмно.
Гил му подаде едно пликче с розови фигурки и се ухили широко.
- Розови? - Джон въздъхна. - Брато, всички се бъзикат, че Леголас от филма бил обут в клин. Не се бъзикат само тия, дето искат да играят с елфите. Те ги искат бели или перлено бели. С атлетични мъжки фигурки и избарани жени-героини.
- Спокойно, Джон, розовите фигури са само за теб. В играта ще са с друг цвят.
- Кооперативка ли ще играем или всеки за себе си?, - обади се Дабъл Би.
- Всеки за себе си, а ако остане време може да тестваме и кооперативния вариант.

Радж бе останал сам. Вратата зад него примамливо го подканяше да си тръгне и да зареже нърдската игра на Гил. От друга страна, така или иначе нямаше какво да прави, когато се прибере. А и все още имаше шанс да обърне обстоятелствата в своя полза, ако съумееше да спечели доверието на смахнатия домакин.

Радж се приближи до масата и зае едно празно място край нея.

--------
* Gaelic: "С овца ли те видях да спиш снощи?" - известна шотландска обида.
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: Интродукция   Thu Apr 04, 2013 10:40 pm

Лау закъсняваше. Умишлено беше тръгнала по-късно, за да синхронизира появяването си с благоприятна астрологическа конфигурация. Атласът в интернет я беше уверил, че пътят до имението на Гил отнема не повече от половин час, но таксито попадна в задръстване. "Накъде са тръгнали всички по едно и също време", негодуваше Лау и нервно прещракваше астрологичното приложение на телефона си. С всяко щракване програмата отброяваше наближаващата смяна на знаците, когато Ракът щеше да замени Близнаци на хоризонта. "Хайде по-бързо! Плюс две бонус към нови запознанства от асцендент Близнаци." Ракът от друга страна беше знакът на домашното огнище. "Ако до 15 минти не стигнем се прибирам вкъщи." помисли си тя.
- Госпожице, пристигнахме - обяви шофьорът ѝ - Госпожице?
- Да! Да.. слушай. Имам техника в багажника. Трябва много бързо да я пренеса в студиото - посочи неопределено към имението на Гил - Може да оставим брояча включен, ако ми помогнеш.
На вратата обаче ги посрещна портиер, който учтиво я помоли да остави всякаква снимачната техника при него за съхранение, тъй като господин Бейтс не приемал камери в дома си.
- Човече, нямаме време за това. Ние сме от медиите! Идваме на интервю при господин Гил, Гил.. м, сещаш се.
- Съжалявам, господин Бейтс изришно ме предупреди. Никаква техника госпожо Уейфър. Опасявам се, че колегата ви не е в списъка на поканените.
- Добре - внезапно се съгласи, Лау - дай му техниката. Ти можеш да продължиш към... с... таксито, което... чака отпред.
И двамата я гледаха въпросително.
- Извинете, веднага се връщам.
След като се разплати с шофьора журналистката се върна пред входа където вече нямаше и помен от багажа ѝ. Портиерът я поведе надолу към залата на събитието. Бяха ѝ позволили да запази телефона си и пътьом доволно прещракваше приложението. Тъкмо навреме!
- Привет на всички - поздрави тя и още от вратата вдигна камерата на телефона - Кажете зеле!
Гил я погледна и с хладен тон каза:
- О, госпожице Уейфър. Ще ви помоля да изключите камерата.
- Гил, Гил, досега се разправях с един човек! Не ми дава да внеса техниката.
Посочи с палец зад себе си, където до преди малко стоеше портиерът.
- Хм, не виждам камери. Как сте го организирали това нещо? Гил, ако трябва да помогна нещо с техниката.
- Госпожице Уейфър - продължи Гил, - съжалявам ако сте останала с грешното впечатление, че това е интервю, но вариантите ви са да спрете да снимате или като се приберете записа да не е там. При единия вариант по-късно ще получите интервю, при другия - не. Ще тестваме игра, която не искам да изтече в нета преди да е излязла. Надявам се няма да има проблем?
Лаура свали телефона и нервно затърка екранчето му в ръква си преди да го прибере в задния си джоб.
- Оу, поверителност, няма проблеми - примири се тя - Тайнствеността ми е нащо като специалност.

ББ като истински домакин послеще новодошлата:
- Добре дошла на скромното ни събиране, Можеш да ме наричаш Дабър Би или - намигна ѝ - Биби. Това тук са Лори и Раджи, а онова спаруженото е Бърти, който вероятно познававаш.
Back to top Go down
View user profile
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Fri Apr 05, 2013 4:34 pm

Няколко минути по-късно, Гил стана и отиде до кранчетата за бира и си наля еднолитрова халба Гинес, като междувременно се обърна към останалите.:
- Това сме. Извинете за липсата на гостоприемство до сега, сериозно трябва да олекотя сетъпа на играта. Предлагам да почваме, пък междувременно има много време за пиене и приказки.
Започна да им разяснява играта. Самото разясняване отне около половин час, тъй като в последния момент се сети, че все още не е списал книжката с правилата и се налагаше да кара по памет. Самата игра беше... странна. Сетинга обърка почти всички, правилата - също. Ърбън фентъзи/сайбърпънк политическа симулация с военен елемент - иначе казано, елфи-киборги спят с човешкия лидер и после го убиват.
Лори играеше с феите, които бяха най-противните типове в играта и бяха най-добри в прецакването на другите играчи.
Радж разбра, че Гил е изгледал видеото, което му беше пратил, и го обмисля за ролята на Игор или Сульо (увери го, че и двете роли са много важни), но трябвало все пак да се яви на кастинг след месец. Индиеца играеше с гоблините, чието основно предимство беше, че са много и имат добри умения в IT сектора (сетинговото обяснение се стори познато и леко обидно на Радж).
Гил поиска от Лау позволение да използва образа ѝ в някое евентуално продължение на играта си, и тя отвърна, че трябва да се консултира със звездите или нещо такова. Ютюб феномента игра с окултистите, чиято сила лежеше предимно в магията и измамата.
ББ пък предимно си пиеше бирата и Гил от време на време го питаше доколко реалистичен му се вижда някой елемент от играта, предимно политическтата и законовата част. Ирландеца играеше с олигархията, които в общи линии бяха хора с адски много пари.
Джон, който беше единствения човек на маста, с който Гил не обсъждаше делови въпроси, просто си пиеше бирата и се наслаждаваше на играта и компанията. Играеше с елфите, които бяха най-добрите интриганти. Съответно, сключи съюз с всички и в последните два хода успя да предаде всички.
Гил играеше с киборгите, като на края на играта се сети за едно правило, заради което почти половината му точка окапаха, с което падна от първо на последно място и Джон грабна победата.


Last edited by Storyteller on Fri Apr 05, 2013 9:17 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Fri Apr 05, 2013 7:28 pm

- Мамка му, - разочаровано провълви Радж, когято Гил обяви края на играта. До последния момент се бе надявал, че може да спечели с гоблините, въпреки, че другите игрови единици сякаш имаха много по-добри шансове.
После се обърна към жената, която бе пристигнала последна и която непрекъснато дърдореше как звездите и говорят да направи такъв или онакъв ход:
- Имате ли опит с подобно нещо?
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: Интродукция   Fri Apr 05, 2013 11:15 pm

- O, да, играя понякога онлайн. Аз лично предпочитам да трупам кармически точки в релния живот. Има app за това!
Лаура размаха телефона си пред лицето му.
- Как точно се трупат кармични точки чрез апликейшън на смартофона? - смути се Радж
- Облъчват те право в кармата - намеси се Лорейн и отпи от бирата си.
Радж игнорира забележката на гримираната шотландка и кимна на астроложката да продължи.
- Ами показва ти какво предразположение има вселената към теб във всеки даден момент. Базирано е на астрологични изчисления. Например в момента ми дава бонус +2 точки за нови запознанства.
- Моля? Искате да кажете че някой там отгоре оценява аспектите ви в точки и следи колко сте натрупали в добра или лоша карма? - предизвика я Радж с усмивка и се обърна към останалите
Лори прихна в бирата си. Гил се засмя и разпери ръце великодушно:
- И после някои хора твърдят, че гейм дизайна не е навсякъде.
- Разбира се, Гил - ентусиазирано закима Лаура - Животът е най-добрата игра. С най-добрия Дизайнер... без да се обиждаш.
- О, - Радж гледаше гостенката с недоверие. - А вие с какво се занимавате?
Ражд имаше някакво смътна представа, че гостенката е част от студио за игри. Може би в продуцентска роля, ако се съдо по фамилиарното ѝ отношение.
- С алтернативна журналистика - отговори тя - ами ти?
- Аз, с моделинг и актьорстване. Приятно ми е, Радж. - двамата си подадоха ръце - Какво точно означава "алтернативна журналистика"?
- Алтернативните канали на информация все повече изместват официалните контролирани от правителството медии - изрецитира Лаура - Блоговете, Фейсбук, ЮТуб, Туитър със всеки ден променят света. За мен дори Холивуд е част от официалните канали на информация...
- Аха - неопределено отвърна Радж. - И вие имате или участвате в такъв канал, така ли? На каква тема?
- Аз май се досещам - промърмори Лори под нос.
- Новините нямат тема сами по себе си - каза журналистката - Стремим се да достигнем до истината, каквато и да е тя.
- Кога последно говрихте за малки зелени човечета? - вметна Гил.
Лори се засмя с глас на шегата му. В последните месеци беше придобила доста добра представа за възгледите му и искрено се чудеше защо е поканил тази неловка персона. Но Гил си беше Гил, никога не знаеш какво му се върти из главата.
- О, Гил - смути се Лаура театрално - всички знаят, че извънземните са сиви. Зелените човечета са остаряла представа за света натрапена ни от Холивуд. Но аз не съм експерт в тези неща... Често каним истински експерти в студиото. Така се запознахме с Гил!
Лори вече кашляше привита на две над масата. Радж хвърли един предизвикателен поглед на домакина и не каза нищо.
- Все още не съм сигурен, за какво ставаше дума в интервюто - засмя се Гил - Някакви индигови работи май.
- Може да го прегледаш в архивите ми в YouTube по всяко време - невъзмутимо продължи журналистката - ето адреса... Ако искате мога да ви го пусна на телефона.
- Сега ли? Ако е много дълго, мисля че не е добра идея. - опита се да се намеси Радж
Лаура реши, че сега е времето да напомни на домакина си, точно за какво е дошла.
- Защо не импровизираме нещо - предложи тя - едно ново интервю може би. Събрали сме се хора с различни интереси, сигурна съм, че ще се получи. Докато играехме играта усетих, че има някаква химия между нас, като във филмово студио.
- Нима? - усмихна се Радж иронично.
- Разбира се, ти актьорът го усети пръв, нали? Почувствай атмосферата и тази сплотеност която цари около нас след хубава игра. Сега е перфектният момент да говорим на зрителите и да отворим сърцата си пред тях.
Гил, вече съжаляваше за решението си да покани Лаура заедно със всички останали и беше твърдо решен да причинява на гостите си това недоразумение.
- Интервюто ще трябва да остане друг път. Наистина нямаше нужда да мъкнете цялата тази техника. Когато казах, че ще говорим по работа имах нещо предвид. Но нека да обсъдим тези неща по-късно на спокойствие.

Предложението, което Гил ѝ представи наистина я изненада. Искаше да ѝ даде роля в играта си. В един свят, в който снимката ѝ свободно се ползваше за дебелашки шеги по сайтове навсякъде из интернет това ѝ се стори доста странно и някак си кавалерски старомодно.
- Ще го обмислим и ще формализираме нещата след следващото ни интервю. Тези неща не се подписват току така. Необходимо е да се изчисли математически правилната кармична конфигурация...
"О да!" помсили си тя "Лау спасява света с отбор приключенци." Гил потръпна.
Back to top Go down
View user profile
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Sat Apr 06, 2013 12:47 pm

След още малко общи приказки, портиера слезе в мазето:
- Господин Бейтс, казахте да не ви безпокоят, но ви търси госпожица Адър.
- Покани я - отвърна Гил, след това се обърна към другите: - Извинете, съседката.
След малко портиера се върна и водеше със себе си три жени и двама мъже с особено необичайно облекло.
Първият мъж беше облечен в дрехи на викториански благородник, с препасана на кръста рапира. С грима и прическата си наподобяваше Джеръми Айрънс.
Втория беше облечен целия в черно, с шлифер. От тия шлифери с многото джобове. Русата му коса и младежко лице контрастираха на облеклото.
Едната от жените също беше облечена в черно, с пончо и шапка. Лицето ѝ вероятно беше красиво под грима, заради който изглеждаше все едно се разлага.
Втората жена носеше красива викторианска рокля и изящни бижута. На кръста ѝ бяха окачени два ноже със странна форма. Малко приличаше на Лори.
Последната жена беше красавица, облечена в особено непрактична, но определено доста ефектна кожена броня, със змийска щампа.
Или бяха луди, или правеха косплей. Второто изглеждаше по-вероятно, особено в мазаето на Гил. Лори на момента разпозна на кого се правят първите четирима, някои от другите също. Жената с кожената броня не беше позната на никой. Точно тя се приближи до Гил и стисна ръката му:
- Гил, удоволствие както винаги.
- Взаимно е, Джейн - увери я Гил. - Като гледам не скучаеш.
- Всъщност с приятели сме се събрали на косплей купон. Реших да намина да те поканя, тъй като някои хора не ми вярваха, че се познаваме - мацката с роклята пристъпи нервно. - Поканата важи и за останалите - жената се усмихна широко на всички и махна. - Джейн Адър.
Лори усети, че бирата се надига, но успя да я задържи без да си проличи. А дори не беше изпила кой знае колко. ББ пък изведнъж се сети, че това май е жената на един сенатор, от чиито съседи беше събрал пари. Явно имаха много къщи, защото съответнтие съседи бяха в другия край на града.
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Sun Apr 07, 2013 4:18 pm

- Звучи добре, - Радж стана от мястото си и се приближи до новодошлите. Все пак имаше шанс вечерта да завърши по-приятно, отколкото започна. - Наблизо ли живеете? Аз бих се присъединил ако приемате гости без подходящо за случая облекло.
Back to top Go down
View user profile
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Mon Apr 08, 2013 6:32 pm

- В съседната къща, - усмихна му се Джейн. - Няма проблем за облеклото, не всеки винаги си разнася костюм за всеки случай, макар че предполагам че Гил все ще има нещо в склада.
Гил се ухили:
- Едно пробно кръгче като Игор?
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Mon Apr 08, 2013 6:40 pm

- Не, мисля че ще пасувам за Игор, - отвърна Радж неутрално. - Но от друга страна, струва ми се, че доста лесно мога да се превърна в Пи от "Животът на Пи".

Радж свали ризата си и с лека усмивка я натъкми като тюрбан на главата си. Имаше достатъчно опит като модел за да знае, че това е най-бързият начин за постигане на "уау!"-ефекта сред жените.

Spoiler:
 
Back to top Go down
View user profile
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Thu Apr 11, 2013 12:56 pm

- Сладко - каза Джейн, без особеня емоция, но Радж забеляза доста обещаващо изражене върху лицето на мацката с роклята.

- Ти ще ходиш ли? - обърна се Лори към Гил. - Аз нямам какво да облека...
- Ако и другите сте съгласни - отвърна ѝ Гил. - А за костюма, вероятно можем да измислим нещо. Джейн, май твоите костюми е по-вероятно да ѝ станат от моите.
- Все ще се намери нещо, което ще ти допадне - потвърди Джейн.
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Sat Apr 13, 2013 7:03 pm

Лори се обърна към останалите:
- Тръгваме ли, банда?
- Отсекъде! - потвърди стилно ББ.
Джон се обърна към мацката с кожения костюм:
- Аз мога ли да играя Джон.
- Кой Джон? - попита Адър.
- Просто Джон, милейди. - отвърна полицая с възможно най-британския акцент.
- Можеш да играеш който си искаш - вдигна рамене Дженй.
- В такъв случай ще си взема бира - казва кротко той, без да се обижда, че му вдигат рамене.
- С удоволствие, стига Гил да на предпочете да си остане вкъщи и да довършим интервюто - съгласи се и Лау.
В отговор, Гил почти подскочи:
- Предлагам да тръгваме! Някой освен Лори ще иска ли костюм?
Лау вдигна ръка и огледа останалите, при което Джейн плесна с ръце:
- Ще намерим нещо за вас двете. Трип, би ли бил така добър да им покажжеш гардеробната ми? Комбинирайте както искате, само ако режете нещо гледайте резултата да е феноменален - последното беше съпроводено от съзаклятническо намигване.
Тогава младежа в черно се приближи към тях и направи лек поклон:
- Дами, Трип Уударт на вашите услуги.
- Драго ми е - Лори му подаде ръка.
- За мен е удоволствие - отвърна младежа, здрависвайки се с нея.
- Здрасти, Триперчо - вмъкна се в здрависването и ББ.

Иконома дойде и изведе Лори, Лау и Трип от заведението, след което Трип ги поведе към съседното, почти толкова голямо имение. Вместо да влязат през главния вход, размени няколко думи с човека на вратата и той ги зведе до друг вход в страничната част на сградата. След кратко вървене в широк коридор стигнаха огромна зала, пълна с дрехи и аксесоари.
Голяма част от дрехите можеха да минат за нормално облекло, но очевидно тенденцията клонеше към неща, които се използват веднъж на някое нърдско събиране и после не си стоят по закачалките.
- Дами, ще ви оставя да се приготвите - Трип се усмихна и излезе, затваряйки вратата след себе си.

Страничен наблюдател би предположил, че Лори е получила пристъп на някое странно заболяване. Момичето се опитваше да гледа на пет места едновременно и говореше несвързани неща, с един основен мотив - всяка втора дума беше нецензурна, а от време на време се споменаваше и името на някое божество.

Лори се натъкми с риза и панталон от гардероба, професионално съдра ръкавите на едно тясно сако и с помощта на спрей прекара бяла черта през косата си, след като я разроши, доколкото можа. След това докопа гримовете и започна да нанася, докато не получи приличен "не-съм-спала-от-седмици" ефект. Няколкото слоя грим, които вече бяха на лицето ѝ, единствено помогнаха. На тоалетката зърна и зарязан бръснач. Не беше със сребърна дръжка, но щеше да свърши работа за целта на импровизирания костюм.*

Лаура натрупа всички ярко жълти дрехи, които успя да намери на една купчина. След като се разрови още малко, намери и аксесоарите, които ѝ бяха нужни - катана, която изглеждаше съвсем автентично преди да се извади от ножницата, но беше изключително затъпена, и някаква стара телевизионна камера, която може би работеше, но нямаше филм в нея.**

След малко двете жени излязоха от гардеробната и Трип ги поведе обратно към другите, които явно вече също бяха тръгнали, тъй като се срещнаха пред главния вход на имението на Адър, която им махна и се усмихна:
- Е, готови ли сте да започваме?

Когато влязоха през главния вход попаднаха в малко предверие, в което чакаше иконом.
- Ако имате някакъв багаж, който не ви се мъкне на купона, може да го оставите при Джим - посочи иконома. - И ще ви помоля, ако носите огнестрелни оръжия да ги оставите тук. Надявам се ще раберете нежеланието ми да приема заредено оръжие в дома си. Шанса за инцидент е прекалено голям, особено като се намеси алкохол. ***


ИИ:
 
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Wed May 15, 2013 4:08 pm

След като Лау неохотно остави пистолета си на иконома, Джейн ги въведе в огромна зала пълна с хора. Залата беше наистина забележителна - около двайсет на двайсет метра, като тавана се извисяваше на петнайсетина метра и беше стъклен, през него се виждаше покритото със звезди небе. По стените имаше прозорци, които гледаха към стаи на втория и третия етаж, които явно заобикаляха залата. По средата имаше басейт с прилични размери, а край стените имаше няколко бара. Насам-натам обикаляха няколко души обслужващ персонал. Почти всички присъстващи бяха облечени като някой измислен герой, а доста от тях - като секси версия на съответния герой. Някои се натискаха съвсем открито. Като цяло, гледката беше нещо средно между изложение за комиски и римска оргия.
- Барове, тоалетни, басейн, спални - изреди Джейн, сочейки различни обекти или врати. След това махна на едно от момичетата с подносите, което се запъти към тях.

Daft Punk - Harder, Better, Faster, Stronger
Gun - Word Up
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Fri May 17, 2013 10:11 am

- С какво каза, че се занимават съседите ти? - подхвърли Радж на Гил след като успя да откъсне очи от замайващата перспектива зад стъклените стени. - Поддръжката сигурно им струва шестцифрена сума всяка година.
- Могат да си го позволят - увери го Гил, докато останалите от групата предпазливо се разтъпкваха наоколо. Единствено Гил не изглеждаше впечатлен от гледката, но той вероятно бе идвал тук и друг път или пък просто беше свикнал да посещава жилища с размера на нощен клуб.
- Да не са и те в бизнеса с игрите? - пошегува се Радж и взе коктейл с чадърче от таблата на един сервитьор. - Ако някой ден мога да си позволя да наема някоя колибка наблизо, със сигурност ще знам къде е партито.
Джейн, която още се въртеше край тях и даваше скоростна презентация на женската част от компанията за историята на къщата, отдели миг от безценното си внимание и подхвърли:
- Джон е сенатор - включи се Джейн. - А аз си намирам работа.
- Аха, - каза Радж неутрално. Отговорът звучеше точно като „Не питайте откъде е спечелил първия си милион. И дори не си помисляйте откъде хората, които спонсорираха кампанията му са спечелили техните“. - Разбирам.
Шотландката междувременно се бе докопала до питие, но лицето и изразяваше недоверчиво подозрение. След първата глътка обаче очите и светнаха, така че вероятно се бе натъкнала на нещо, което покриваше поне минимума на алкохолните и стандарти.
Радж се огледа за красивото момиче с двата ножа, но не стана нужда да я издирва. Появявайки се някъде иззад гърба му тя го подхвана под ръка и го поведе към бара. Бяха се запознали докато вървяха към къщата. Тя беше Ейми и очевидно също си падаше по шантавите (макар и доходоносни) проекти на Гил.
- А ти как попадна тук?, - попита Радж когато и двамата се изправиха до бара и посочи с чашата си към навалицата. - Да не би и ти да имаш някоя къщурка наоколо?
- Сестра съм в детска болница, на която Джейн дарява луди пари - каза Ейми, правейки някакъв жест на бармана. - Запознахме се докато посещаваше децата.
- Гледай ти, - Радж кимна впечатлен. - Никога не бих предположил, че жени като Джейн понякога канят и реални хора на партитата си. Имам предвид, хора с реални занимания, нали разбираш.
- Джейн е различна - отвърна Ейми, като междувременно пое подадената бутилка водка и две шот чаши. После отвори бутилката, наля чашите и вдигна едната за наздравица. - За безбожно богатите хора, които не са абсолютни задници.
- За тях, - звукът на чашите почти се загуби в шумотевицата. - И кое я прави по-специална? Останах с впечатлението, че е просто още една от онези жени, която инвестира цялото си време в измислянето на разнообразни начини, по които да харчи парите на съпруга си.
- Не е такава... е, сега като се замисля е такава, но ако я опознаеш е невероятно топъл човек, - Ейми вече беше наляла по още един шот. - За новите приятелства.
- За приятелите! И като стана дума – изглеждаш страхотно в този костюм, - Радж си позволи да я огледа отгоре до долу, – но кой герой всъщност е облечен по този начин? Мисля че тази част от общата ми култура е останала в гимназията.
- Амелия от „А уж... „ - Ейми се усмихна и за кратък миг осветените и от диско-светлините трапчинки дадоха обещание за достъп до съкровището. - Предполагах, че си запознат с творчеството на Гил
- Ако знаех, че толкова много хора тази вечер ще обсъждат идеите му, щях да съм си написал домашното по-старателно.
Тя отново напълни чашите.
- За Гил.
"Ще ме напие", помисли си Радж, но идеята му се видя забавна.
- За него, - кимна той и се огледа. Мястото беше огромно, а музиката продължаваше да дъни отвсякъде. - Да се пораздвижим?
Ейми проследи погледа му, след това се усмихна и остави бутилката на бара:
- По-добре да те разведа из къщата, идвала съм няколко пъти.
- Нека е къщата тогава, - Радж огледа още веднъж стъклените стени. - Не искам да мисля как ли се чувстват когато е слънчево. С цялото това стъкло сигурно през лятото могат да изпържат яйце на фотьойла си.
- Всъщност има панел на покрива, който покрива горния прозорец, другите се затъмняват.
- А как чистят стъклата? - ухили се той. Ейми сериозно се вживяваше в ролята на адвокат на домакините. Може би тайничко си мечтаеше тя самата да притежава гигантската стъклена къща и да домакинства на такива партита.
- Предполагам, че си намират хора, които да го вършат - вдигна ръце тя, отваряйки една от вратите, водещи извън голямата зала.
Радж тръгна след нея, дискретно наслаждавайки се на дупето и краката и. Ейми ходеше толкова предизвикателно, че щеше да му е трудно да гледа някъде другаде, дори да искаше.
Тя подмина няколко врати в един дълъг коридор, между които бяха окачени модернистични картини и го поведе нагоре по стълбището. Хлътнаха в първата врата на втория етаж и се озоваха в голяма стая пълна с ниска мебел, в която очевидно високоплатени дизайнери се бяха вихрили до пълно изтощение. Ейми застана до прозорците и посочи към голямата зала, която се виждаше през тях:
- Забележително, нали?
- Определено не им липсва размах, - промърмори Радж, взрян в разноцветните светлини и мърдащите хора под краката си. Обстановката го караше да се чувства като наркотрафикант, който оглежда частните си ловни полета, докато върши бизнес над главите на гостите си.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Fri May 17, 2013 10:02 pm

Гледани отгоре, гостите на партито изглеждаха още по-разгорещени отколкото му се бе сторило в началото. Точно отсреща една кървава елфка поливаше деколтето си с шампанско, а млад рицар се бе надвесил над гърдите и, за да утоли жаждата си. Няколко метра вдясно от тях втора кървава елфка се кикотеше и галеше закръглен сатир по чатала.
След няколко секунди съзерцание, Ейми натисна едно копче на стената, обърна се с притворени клепки и се усмихна. Гласът и прозвуча невинно:
- Господин Писин, не ви ли беше самотно толкова време сам сред океана, без човешки ласки?
Стъклото зад гърба и потъмня. Радж се засмя.
- Да, в сравнение с тигъра се класираш доста по-напред. Дори се чудех какво ще кажеш да излезем заедно някой път? Не си падам по хобитата на Гил, но мога да бъда доста приятна компания.
- Непременно, - с котешка походка Ейми стигна до нещо, което приличаше на широка кушетка и се облегна. - Но защо да пропиляваме момента?
- Неустоим съм, а?, - Радж и намигна, а после свали ризата от главата си. Сега се налагаше да бъде убедителен без да я засегне. - Не че не оценявам вниманието ти, но са ме учили да не се възползвам от развеселени млади хубавици. Телефонният ти номер би бил напълно достатъчен, за да ме направи щастлив.
- Е, трябваше да пробвам - Ейми стана от дивана, приближи се до Радж и извади отнякъде визитка, на която пишеше "Амелия Карлсън. Актриса - Модел - Сценарист".
- Това тест ли беше? - подхвърли Радж, въртейки визитката из ръцете си.
- Да. Тест. Абсолютно.
- О. А това че можем да излезем някой ден - и това ли беше част от теста? Не бих отказал да се видим и по работа, но среща в истинския смисъл ми се струва далеч по-привлекателна.
- О, май не се разбрахме. Както казах по-рано съм сестра, картата е... е, човек може да мечтае. Определено не ти я дадох по работа - е, ако можеш да уредиш нещо ще е супер, но си мислех за нещо малко по-различно.
Радж се усмихна и се наведе да я целуне. Само миг след като устните и се разтвориха под неговите, усети едната и ръка да се вкопчва в задника му, а другата настойчиво да тършува отпред. Той хвана китките и и внимателно я отдалечи от себе си. Да отказва на напористи жени (и мъже) на възраст от 8 до 80 години беше първото нещо, което бе научил след като бе станал модел.
После и намигна.
- Признавам, че си страшно маце, но нямам навик да си лягам с някого половин час след като сме се запознали. Какво ще кажеш да си сипем по още едно и да ми покажеш и останалата част от къщата?
- Не знам какво ме прихвана, по принцип не съм такава - увери го Ейми след като безпомощно примига няколко пъти. Каквото и да пишеше на картата, или не беше добра актриса, или преиграваше нарочно. После отиде до големия глобус по средата на стаята, отвори го и извади от вътре бутилка водка и две чаши:
Всъщност има още почти два етажа, които не съм ти показала.
Радж пое чашата от ръцете и, поклони се театрално и посочи вратата:
- След вас, мадмоазел.
Back to top Go down
View user profile
Трик
Admin


Posts : 103
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Интродукция   Sat Jun 01, 2013 6:34 pm

- Страшен си Биби, не бях виждала друг да минава толкова ниска но лимбо - гласът на брюнетката бе мек и нежен докато милваше главата му, положена в скута й. - Обаче не беше нужно да стискаш топките на Гертруде така.
- Гертруде? - той надигна леко глава.
- Герард, русата клингонка...
- Той да се благодари, че само с това се размина. Изкряри си цял коктейл почерка - тук ББ тактично отбеляза на ум, че поне мокрия бар бе сводна зона и не се овътри.
- Пикачу обаче много те озори, нали?
- Аз повече се притеснявах от оня младеж, който неприятно много прилича на гангнамстайлец, но да, Пикачу беше жестока конкуренция.
Партито вече започваше да му омръзва. Затова и той реши да попита направо:
- Да те заведа в някоя от спалните и да ти покажа какво държа в терариума си?
По червенината плъзнала по страните й, разбра, че определено разбира какво я попита. Също така май нямаше намерение да отказва.
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 25

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: Интродукция   Wed Jun 26, 2013 8:19 pm

Еуфорията, предизвикана от огромните количества безплатен алкохол, които и бяха на разположение беше значително отшумяла. Лори стоеше, небрежно подпряла гръб о един от огромните хладилници-витрини, намиращи се при бара (позицията и даваше прекрасен изглед към Гил, който разговаряше с група кифли на няколко крачки от нея и когото  тя внимаваше да не изпуска от око) и държеше полупълна чаша "Гинес", към която бе изгубила интерес преди почти 15 минути. Момичето оглеждаше тълпата около себе си, в търсене на някого, с когото да може да завърже приказка, но всички и изглеждаха прекалено пияни, прекалено друсани, прекалено курвенски или просто... прекалено богати.
- Страхотен костюм, напрао настръхвам!
- Мерси, - обърна се Лори към приближилия се до нея Джак Спароу и го изгледа с одобрение. - Култовите персонажи никога не излизат от мода.
За нейна изненада, Спароу направи разочарована физиономия.
- Оу, ама ти си жена... жалко - и се врътна на пети и изчезна в тълпата.
- Fuck you too - процеди шотландката през зъби и отпи от бирата си. Хвърли поглед към Гил и с неприязън забеляза, че пръстенът от фенки около него се бе стеснил. Лори ги определи моментално като безмозъчни, кухи курви, убедително се опита да се успокои на ум, че той е прекалено умен, за да им се върже и лежерно се приближи към групичката, за да чуе какво си говорят.
Гил тъкмо подписваше меча на Жана Д'Арк, когато изведнъж погледна към  Лори и възкликна:
- А, ето те и теб! - след това се обърна към стадото фенки, които го бяха обкръжили:
- Извинете, дами, но се налага да ви оставя. За съжаление съм зает човек.
След това без да дочака отговор от който и да било тръгна нанякъде, като по пътя хвана Лори за предмишницата. Тя се остави да бъде повлечена, като не пропусна да хвърли един победоносен поглед към Жана Д'Арк и обкръжението и.
Гил я поведе по някакъв коридор, нагоре по стълбите и в някаква малка спалня оборудвана с барче. Отиде до него, взе една бутилка златно "Джони" и наля две чаши. Подаде едната на Лори.
- Извинявай за това, просто трябваше да се махна. Лудите фенки са забавни първата година, но след един момент ти идват в повече.
- Няма проблем, - отвърна Лори, пое предложеното уиски и се настани на един от високите столове.
- Какъв е планът? Да се крием, докато изгубят интерес? Не че нещо, но... не вярвам да си намерят по-голяма риба от теб.
- До два часа половината или ще са си намерили някой друг, или ще са в безсъзнание - вдигна рамене Гил. - А и така или иначе исках да поговорим.
- О, - отрони тя. Мозъкът и като че ли беше започнал да изключва и тя се надяваше да не развали момента, изтърсвайки нещо глупаво.
- При толкова много фен материали по игрите, доста рядко изгрява нещо добро, - продължи Гил. - Твоите фигурки бяха перфектни, особено елфа берсерк с алебардата, направо му виждаш яростта в окото.
- Благодаря ти, - Лори се изчерви под набързо напластения си грим. - Елфите обикновено ги виждат като фини и елегантни създания, исках да опитам нещо по-нестандартно.
- И на мен ми се ще да пробвам нещо малко по-различно от това, с което съм свикнал. Мислех си нещо за една ролева игра с миниатюри, но за това ще са ми нужни добри склуптори, които са запознати със сетингите ми.
Не се излагай, помисли си тя. Не подскачай. Недей да квичиш. Момичето отпи бавно от уискито си.
- Работа ли ми предлагаш?
- Да. Освен ако няма да ти пречи на ученето.
- На... о. О, не. Няма да е проблем, не се притеснявай!
- Някак си имах чувството, че така ще отговориш - ухили се Гил. - Освен да кажем едно наздраве...
- За нашето продуктивно... партньорство! Наздраве!
- Наздраве! - уискито на Гил почти изчезна. - Готин костюм, между другото.
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Глава 2ра: в която нашата героиня се запознава с няколко вещици, теглят се карти, обсъждат се клюки.   Wed Jul 10, 2013 7:04 pm

Лаура огледа хората в голямата зала. Не можа да разпознае никого от групата за игри на Гил, с които се запознаха преди малко. Надеждите ѝ някой от тях да забележи яркожълтия ѝ костюм в тълпата и да дойде да си говорят не се оправдаха. Самият Гил непрекъснато беше заобиколен от тълпа почитатели. Преди Лау да успее да се добере до него, той се откъсна от тълпата и буквално хукна в противоположна посока. Какво пък, на купона имаше достатъчно интересни хора с които да си говори. Някои даже носеха окултни атрибути.
Забеляза един Гералт от Ривия, както и една Уилоу от Бъфи. Имаше и групичка момичета с вещерски шапки и тежък грим. Реши да пробва с тях.
- Нека позная, костюмът ти е двъхновен от жрицата в Голямата Аркана. Тя ми е любимата карта! - обърна се тя към момичето с най-екстравагантния костюм, който се състоеше предимно от шапка с дрънкулки по нея.
- О, да естествено! Най-сетне някой да забележи. - усмихна се момичето - А ти трябва да си регулировчик!
- Всъщност журналист... - започна Лау, но реши, че няма смисъл да обяснява - Джейни ми го предложи. Точна домакиня, както винаги. Другият вариант, който обмисляхме с нея беше за шута от Голямата Аркана. Нали знаеш какво казват за шута? Но реших, че малко хора ще го разберат.
- Е, да, малко са наистина посветени в, ъъ, голямата аракна. - съгласи се момичето.
- Признавам, че нямах много време да се подготвя и като ви гледам костюмите няй-глагородно завиждам. - обърна се Лау към останалите момичета.
- О, моля ти се, толкова си... жълта - подаде една от другите "вещици" учтиво.
- Благодаря, жълтото е слънчев цвят. Та като заговорихме за карти Таро, искате ли да опитаме нещо? Имам ап за това. Кои сред вас са най-добри приятелки?
- О, ами...
- Може би...
- Аз и Лейси - отвърна мацката с най-малката шапка. Една друга, вероятно Лейси, кимна.
- Чудесно, имате ли тайни една от друга?
- Не! - веднага отвърна Лейси, при което мацката с малката шапка закима.
- Супер, аз имам една тайна. Когато се запознавам с нови хора скришом вадя една карта от тестето, за да видя на какво се крепи връзката промежду им. Искам сега да го направя пред вас, а вие ще ми кажете дали картите познават или не. Лейси, изтегли си една карта.
Лаура подаде смартфона си на Лейси. На дисплея се мърдеше един голям бутон "Изтегли".
- Когато си готова, щракни тук.
Лейси щракна нервно върху екранчето и изчака реакцията на Лаура.
- Аха, магьосникът! Честно казано, бих се изненадала, ако се беше паднала някоя друга карта. - авторитетно заяви Лаура.
На лицето на момичето цъфна усмивка.
- Според картите, личностната ти харизма се крие в товоята младежка самоувереност и напоритост. Обичаш да изпитваш нови неща и да срещаш нови хора. Отстояваш принципите си с младежка енергичност, която е заразителна. Точно затова хора като твоята приятелка тук те харесват толкова много.
- Абсолютно варно е! - възкликна мацката с дребната шапка. - Искам и аз!
- Разбира се, обожавам да научавам нови неща за хората. - каза Лау и ѝ подаде телефона си. - Ето, изтегли си една карта!
Приятелката на Лейси чукна с пръст по екранчето и се отдръпна назад.
- Аха, я виж ти. Звездата! Звездата е карта на мечтателите и идеалистите. За разлика от по-доминантните карти като слънцето и луната, звездата е карта на по-тихите и хармонични хора на които може да се има доверие в едно приятелство. Но както знаете, когато се приближиш до една звезда и я опознаеш по-добре откриваш, че не е просто звезда, а слънце.
- О! - възкликна дребношапестата, а Лейси я прегърна и почти изквича.
В следващия половин час Лаура прекара сред момичетата в обсъждане на най-новите клюки. Оказа се, че на купона няма други от ранга на Гил. Съпругът на Дежейн, който се оказа сенатор, в момента отсъстваше. Момичетата боготворяха Джейн, но не харесваха особено никой от другите присъстващи, ако се съди по начина по който говореха за тях. Лау ги следваше с голяма чаша ябълков сок в ръка.


Last edited by LauTheWaif on Sat Jul 13, 2013 2:58 pm; edited 1 time in total (Reason for editing : линкове с карти)
Back to top Go down
View user profile
Sponsored content




PostSubject: Re: Интродукция   

Back to top Go down
 
Интродукция
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 5Go to page : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
21st Century Digital Boy :: Играта :: 21st Century Digital Boy-
Jump to: