Интродукция

Лау, която беше стигнала до Джон и беше извадила спирт и превръзки от аптечката, се зае с раните му.*

Междувременно Гил пристъпи до ръба на басейна и опъна ръка, поставяйки върха на окървавената рапира на сантиметри от лицето на Джейн. Не можеше да замахне, без да падне в басейна, но поне можеше да спре евентуален опит за изход на... нещото.
- Казвай какво искаш.
- О, ама не е ли очевидно? - погледна го Джейн. - Искам да забравите, че изобщо сте били тук и сте видели нещо. Замислете се - кой ще ви повярва? А тези - махна към все още коленичещите хора - изобщо няма да си спомнят нищо. Е, освен тези, които събудихте от транса, но и те или ще си мълчат, или ще ги сметнат за луди. Ако просто забравите за случилото се тази вечер, утре всички ще бъдете значително по-богати - обходи всички с поглед и отново се спря на Гил. - Е, освен теб. И аз не съм чак толкова богата.

* - Една точка летална (Lethal - X) щета преминава в зашеметяваща (Bashing - /).

Адреналинът започна да отпуска хватката си над Лори. Обещанията на Джейн за несметни богатства едва достигнаха до съзнанието и, докато слушаше с половин ухо. Силите изведнъж започнаха да я напускат, тя свали с разтреперани ръце вдигнатата за удар тояга и се подпря на нея. В стомаха си долови усещане, което добре познаваше - промишлените количества алкохол, които бе погълнала тази вечер напираха да излязат, заедно с чипса, бирените фъстъци и останалия боклучав джънк, с който беше замезвала по време на играта у Гил. Момичето се наведе над басейна и изпразни съдържанието на вътрешностите си в окървавената вода.

Джейн проследи оксвернителният акт на Лори с каменно изражение. Вероятно бе решила, че ситуацията е патова и малко повръщано във водата не е кой знае колко по-лоша рана за достойнството и от изгореното лице.
- О да, да забравим какво се е случило, за да уредиш ни се случи отново? - обади се Радж. - Или на някой от тези нещастници, които може следващият път да нямат късмета на полицая ей там? Съжалявам, госпожо, не ми звучи като сделка.

- Никъв шанс, - съгласи се Лори, докато бършеше устата си с ръкав.
Започваше да се чувства гола без раницата си, рамото адски я болеше и и се виеше свят. Изгаряше от желание да се изпари по най-бързия начин. Силно се съмняваше обаче, че ще и се размине това, че беше... подпалила домакинята, въпреки че Джейн се държеше, сякаш си е било в реда на нещата.
"Тя и преди се държеше приятелски," - помисли си шотландката, - "а не и отне много време да обърне маската и да разпори ченгето."
- Никъв, - повтори тя и се обърна към останалите, търсейки подкрепа. - Нали така?

- Никакъв - кимна Гил и се обърна към Лори. - Добре ли си?
- И какво, ще викнете ченгетата? - Джейн звучеше раздразнена. - Мислите ли, че ще ви повярват, че сенаторска съпруга е демон?

- Ами по едно стечение на обстоятелствата човекът, който щеше да разпориш е полицай, - хладно каза Радж. - Ако трябва да се претеглят неговите и твоите показания познай чии ще натежат.

- Успокойте топката. - каза с отпаднал, но достатъчно силен глас Джон.
 Примъкна се към басейна с почти явно кретане. Червата не му висяха и коремната му стена не беше срязана. Но все пак домакинята беше "рисувала" доста грубо с ножа. Болката си беше болка.
Застана над ръба на басейна и погледна надолу. Към обгорената и въпреки това самодоволна Джейн. От предишното му възхищение нямаше и следа:
- Къде са камерите и алармите*? Задействахме ли противопожарните датчици? Да викаме ли линейка за раните на сенаторшата? Какво ще обясним за вашите и нашите поражения?


--------------

*Съвсем между другото един от хората излезе през прозорец, а не през врата.

- Най-сетне някой здравомислещ - ухили се самодоволно Джейн. - Охранителната система е изключена, не бих рискувала да има записа на случващото се или да дойде полиция. Линейка няма да ми трябва, но като гледам на вас може би, но сами ще я извикате от друго място. И сам можеш да измислиш какво се е случило, би трябвало да имаш повече опит с такива неща - след това се обърна към останалите. - Ето че човека, който има някакъв разум в главата, взе правилното решение. Още ли смятате да направите нещо глупаво?

- Кой е казал, че имам здрав разум? Имам горчив опит с разследване на богаташи. - изръмжа Джон - И понеже съм неразумен... Искам си целувката!

Лори хвърли един изпълнен с отвращение поглед към Джон. Мина и през ума, че един здрав удар с тоягата вероятно ще го събори в басейна, където да получи лелеяната си целувка, но ръцете и тежаха като олово. От мисълта за полицая, докосващ с устни изгорялата плът на Джейн, докато двамата се прегръщат страстно в басейн, пълен с кръв и бълвоч, започна да и се повдига отново.

- Един лейтенант от полицията не би ли трябвало да може да обясни как е бил нападнат, дори да е бил в леглото? - попита Радж. - Човек, не знам дали си в шок или госпожата ти е направила нещо, но това, което правиш в момента не ми вдъхва доверие.

- Я, я, я върни малко назад към това за демона? — намеси се най-накрая и ББ в словоблудството обзело групата около басейна и домакинята. — Сериозно ли смяташ, че си демон и наистина не знаеш с какво си друсана? — принципно предложението за финансово обезщетение с възможност за последващо изнудване не звучеше съвсем зле, но ББ се опита да се хване за най-лудото нещо, за да не си представя как некрофила целува кървав обгорен труп в басейн със стомашни сокове.

- Вие хората наистина сте странни - каза с възхищение Джейн. - Не вярвате на нещо, докато не го видите, и дори след това се опитвате да се убедите сами, че не сте го видяли. Да, демон. Или поне в езика ви няма по-добра дума, която да...
Речта ѝ беше спряна по средата на изречението от изстрел. Куршума излезе през окото на Джейн и се удари в пода край краката на Лори. Джейн се килна по лице и басейна отново започна да се пълни с кръв. Изстрела определено беше смъртоносен - поне за човек.
От другата страна на басейна стоеше жена с посинено око и раздърпана викторианска рокля, която държеше с две ръце пистолет. Ейми. Краката ѝ трепереха и тя се срина на колене и пусна пистолета:
- Тя... трябваше да го направя... моля ви, не викайте полицията, тя ме принуди...
Междувременно хората, които до сега коленичеха безучастно, започнаха да се раздвижват. Някои от тях се смеехе, други плачеха, трети се бяха свили в ембрионална поза на земята. Един се засили и скочи в басейна. Всеки го приемаше различно, но не се виждаше непосредствена заплаха.

- The shit has hit the fan... - изтърси Джон и после допълни. Процеди нещо на непозната и мелодична реч*. Езикът беше благозвучен и определено богат... на определени смислови пластове. Уникална се оказа особената продължителност на фразата. Над четеридесет секунди!
Странният език притежаваше несъмнено езиково богатство**.
 После ченгето изпуфтя с надуване на бузите.
- Е ся вече трябва да се обадя на колегите. Втасах я!

---------------------------------------
* На български...

** Да му е...а, п...а му лелина и на положението. Да се ш...ам в ш...ия, пу...ски късмет. Да ти сера в кецовете, Господи. Къде ме навря в "гъза" на тая п...а откачена! Какво ти напрайх бе, п....с? Защо бе, сине майчин! Защо ми го на...я в г...а, бе, изрод небесен? Ама и аз, да се таковам в тъпата тиква! Да се ш...м в тъпия мозък, дет ми е в кайсиите. Точно аз да опрая сенаторска п...а? Да се т...ам в шибания, л...ян, е...н, тъпанарски, недорасъл гъз!

Лау сащисано изгледа трупа в басейна, после Гил, после Ейми и пусна аптечката на пода. Наоколо хората започнаха да се раздвижват от транса си. Имаше логика. Когато магьосникът умре, заклинанията изчезват.
Освен ако нямаше повече от един магьосник. Без да отделя очи от Гил, измъкна телефона си и набра 911.

Още преди да набере номера видя познатото "Не тази вечер, госпожо Уейфър. Поздрави, Гил"

Радж шумно изпусна дъха си. Сънуваше ли или тази вечер се беше превърнала в низ от необясними абсурди? Той отиде при Ейми и бавно протегна ръка към нея.
- Ейми, не трябваше ли да тичаш към полицията?

- Опитах, но портиера... - постави ръка на посинялото си око. - Опита да ме спре и... и аз го спрях. Беше заключено и нито един от ключовете не стана, но... успях да отворя сейфа - посочи пистолета, който лежеше на земята.

- Боже господи, - промълви Радж. - Какво си направила на портиера?!

По бузите ѝ се стичаха сълзи и гласът ѝ трепереше:
- Само го изритах в топките и падна, не бих убила човек, но това... това нещо...

Имаше нещо познато във формата на пистолета. Ако Ейми го беше взела от сейфа, нищо чудно да беше нейния. Лаура свали телефона. Явно представлението още не беше свършило.
- О, Господи! - каза тя на най-близките до нея хора - Познавате ли тази жена?

- Ейми ли?, - обади се Радж и няколко пъти премести поглед от едната жена към другата. - Вие не се ли запознахте? Впрочем, вероятно имаш късмет, че не сте се запознали, Лау. Девойката е също толкова опасна с нож, колкото и с пистолет. Добре че вторият път беше на наша страна.

Ейми продължаваше да плаче и да се оправдава:
- Тогава н... не бях на себе си. Тя ме принуди...

- Тука все опасни хора сме се събрали,- промърмори Лори. Протегна фалшивия жезъл и предпазливо побутна с него тялото в басейна. За нейно успокоение Джейн не проявяваше признаци на живот, безжизненият и труп само се завъртя лениво в окървавената вода.

- Не знам за вас, но аз мисля да напускам гълъбарника, - рече Радж. - Достатъчно простотии събрах за една вечер.

Дабъл Би коленичи до ръба на басейна внимателно остави шишето което още стискаше и се протегна да улови ръката на бившата си домакиня, придърпа я към ръба на шадраванчето в което плуваше и пробва да намири пулс. Не че се надяваше много де. Междувременно с безупречен ирландси акцен цитара няколко произвални екрана от сайт на който бе попаднал съвсем случайно*. Езикът не беше мелодичен, не се отличаваше с богатство и не звучеше приятно. За сметка на това беше красноречив.
След като установи каквото бе и очаквал** избърса ръка в панталона си, взе бутилката и я отпуши с отработен жест. Отля стабилно голичество от течността в гърлото си ислед като почуства разливащата се в него топлина се надигна и викна в най-общ план:
- Някой има ли телефон с обхват?


*http://www.smsperanto.hit.bg/Bulgarski/psuvni.htm
**Ако установи нещо което не е очаквал, от рода на пулс примерно явно ще трябва да си преправям поста с нещо то сорта на: ИЦ а Ливе! след което да пробва да я издърпа на брега.