Глава 1 (Джон)

Subject: Глава 1 (Джон) Mon Jun 09, 2014 6:01 pm

cherno_slance wrote:: Джон набра номера на шефа си. Нещо в света беше объркано жестоко, защото му приеха обаждането на първото звънкане.
- Ало, Джон е. Шефе, днеска...
- Не е той, аз съм. - чу се гласът на същия капитан, с който се свърза предната вечер. Само че тогава звучеше напрегнато и властно, а сега леко завалено. Оня отпи здрава глътка - май лочеше направо от шишето:
- Брато, твоя човек каза да не ходиш на работа. Ела в районното направо в понеделник.
Джон прехапа език. След няколко секунди и псувни на ум процеди:
- Кажи на капитана, че и аз го обичам.
Отсреща се чу як смях. Събеседникът му почти изцвили:
- Не с`тоя убийствено сериозен тон, човече. Не с тоя тон.
Джон отново изспува. Пак на ум, но вече на български. За всеки случай повтори няколко пъти, преди да се довери на езика си:
- Леко дежурство, брато.
- Лек`о да е ... - чу се леко уригване - ... късмет `ши ми трябва днес. Шибан късмет...

Джон много бавно протегна пръст и натисна червеното копче. Подсмръкна:
- `Бал съм го. - изду бузи и изпуфтя. Очертаваше се скука. И очакване всемирната гадост да му се изсипе на главата. Изсули се в прекалено удобния и мек фотьол и прекара така четвърт час. Фотьолът наистина се оказа от ония, гадните. Дето наистина са толкова удобни, че всъщност ти разглобяват кръста. И въобръжаемата точка на стената почна да му се мержделее като истинска. Което изведнъж му напомни, че Гил има частно стрелбище.

Ухили се - сега имаше какво да прави, което веднага превърна убийствената скука в блажен мързел. Половин час предвкусваше мига, когато волята му ще победи леността и ще го прати на приземния етаж. Накрая задника му изтръпна и Джон си го замъкна на стрелбището.

Не... не Стреблището. Не приличаше на ония полигони, `дето изскачат холограмни образи или се местят декори. Липсваха вибриращи платформи със седалки, имитиращи стрелба от движеща се кола. С една дума - това стрелбище заслужаваше малко "с". Джон всеки път си мислеше, че толкова баровска къща заслужава нещо по-така... след което се задоволяваше с наличното.

Зареди първия пълнител - и... се осъзна няколко часа по-късно. Смътно си даде сметка, че е изпразнил по няколко пълнителя с всяко налично оръжие. Като се почне от едно смешно дамско пищовче и се стигне до револверните чудовища, които се държат с две ръце.
- Мдам, Джон - каза сам на себе си - Настреля се. И `ся к`во?

* * *

"И `ся к`во"-то се оказа нова порция вцепеняваща скука. Накрая стана толкова зле, че си влезе в електронната поща. В известен смисъл го движеше някаква парадоксална сила, родена от мързела. По-точно ужасяващата мисъл, че ако сега не си прегледа кореспонденцията, ще трябва да го стори по-късно. Когато го мързи още повече, а тя се е натрупала още повече.

Така че се насили и събра сили, за да включи най-близкия комп и да си влезе в акаунта. Стори го и моментално получи награва във вид на спам:

"Ловджийски истории - hithere@huntingstheshit.com"
"Всички ченгета на мезета - burn@acab.com"
"Намаление на запалки - promo@zippo.com"

Джон отдели четири секунди размисъл (По една за прочит на заглавията). Плюс още една за дообмисляне. После всичко отиде в категория "спам".
Тъкмо да се поздрави за плодотворния труд и получи ново съобщение:

"Гадните шопари не щат да ни слушат - burn@acab.com"

За миг се притесни и реши да звънне на Гил. Само че аверът му цяла нощ пробваше разни електронни хватки, а на сутринта се напи и отиде да спи. Така че нямаше кой да попита за съвет. Оставаше му само хода на лаика - отвори писмото и прочете директно постнатия текст:

" Ченгетата се опитват да ни заглушат, но няма да им позволим! Ние знаем истината, знаем за шибания голям брат, който следи всяко наше действие и вижда всеки наш ход. Но те не щат да се разчува, защото са гадни копелета и някакви такива работи. Абе дай да има анархия и революция, че живота е тегав и скучен иначе, а някакви хора манипулират други хора и си е ебало майката, брат..."

Джон прегледа текста втори път - да не би вътре да има свежа мисъл, пропусната при първия прочит. Нямаше. Той въздъхна през зъби:
- Мъртвородени мозъци.
Хвърли и това в спама, след което блокира адреса. Естествено, веднага получи трето съобщение:

"Не можеш да спреш сигнала - burn@acab.com"

Джон измърмори полугласно:
- Но мога да си изключа компютъра.

И го направи.

Subject: Re: Глава 1 (Джон) Fri Jun 20, 2014 4:52 pm

Понеделник.
След отпуска.

....

Псувните наум свършиха преди купчината документи върху бюрото. Дори работното време свърши преди това. Джон продължи - тласкан от мързел, който парадоксално е станал работохолизъм.
Всъщност го ужасяваше мисълта да се занимава с това рано сутрин.

...

В девет и половина му донесоха понички, кафе и радостна вест. Шефът бил предвидил, че Джон ще остане след работно време. И придвидливо разместил графика с дежурните. Лейтенантът зяпна донеслия новината с мътен поглед:
- Аз съм дежурният, нали?
- Ти си - отвърна бодро другото ченге.
- Аха... - подсмръкна седналия и отегчено сложи лакът върху някакви папки - Къде трябва да ходим?
- До някакъв склад в източната част.
- Трябва ли?
- На Питър информаторката. Оная, курвата... - сви рамене изправения мъж - ... Била видяла един тип да се навърта. Може да е още там.
Джон не попита кой е видяла тъпата п...а. Реши, че може да си спести очевидния речеви жест. Събеседникът му продължи на автопилот:
-Ковача била видяла.
-Ковача? - Джон по-скоро се вкисна, отколкото изпита недоверие.
-Оня, дето...
- Знам, знам... - въздъхна през зъби - Тая сигурна ли е?
- Ами да... - ченгето се почеса по главата - И да е сбъркала, трябва да отидем.
Лейтенантът се пресегна към поничката си. Отхапа я в гробно мълчание. Другият мълчаливо чакаше да си преглътне хапката. Джон я прекара с глътка кафе и процеди мрачно:
- Тръгваме след пет минути. Кажи на момчетата да сложат бронежилетки.

» Глава 1 (Радж)
» Глава 1 (Лори)
» Глава 1 (Лау)
» Глава 1 (ББ)
» Глава 1 (Саймън)