21st Century Digital Boy

Ролеви игри
 
HomeHome  CalendarCalendar  FAQFAQ  SearchSearch  MemberlistMemberlist  UsergroupsUsergroups  RegisterRegister  Log in  

Share | 
 

 Глава 1 (ББ)

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage
GM
Admin


Posts : 107
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Глава 1 (ББ)   Mon Jun 09, 2014 5:56 pm

Продължение от тук

Вилорп wrote:
Ами провежда няколко телефонни разговори с длъжници. Все пак трябва и да се яде, нищо че са го „освободили” от работа.

След като ожесточената дискусия за живота вселената и всичко останало, провела се в мазата на Бърти, приключи, без да се вземе решение ББ реши да проведе няколко телефонни разговора. Провери в черното си тефтерче за разни некоректни платци, на които бе време да се напомни за плащането. Спасяването на света си е едно на ръка, но сиренето е с пари.
- Ало? — отговори му сънен глас.
- Добро утро, търся господин Айвън Райчев?
- М-да, аз съм. За к`во става дума?
- Обаждам се от името на госпожа Лайгхт Пийкок*, за да ви напомня за ангажимента, който сте поел към нея. Тя ще е особено щастлива ако успеете да изплатите сумата до 4 работни дни — мило с елемент на монотонност оповести Биби.
- Кой си ти Бибипан пипиба твойта бибипана бибипа +%:/ @#^^*(_#@! }{%^-=~~!
- Радвам се, че сте разбрали правилно съобщението ми господин Айвън. Желая ви приятен ден и игрите с вас!
Следващият разговор беше с една фирма за изработване на екшън фигурки от плъстена вълна.
- #$@^^<>? — посрещна го мелодичен женски глас.
- Добро утро, търся госпожа Веси Гейтц?
- За чии бибип звъните в това безбожно ранно утро? Аз съм госпожа Гейтц, какво искате?
- Обаждам се от името на господин Айвио Шаркдог**. Оказва се, че сте забавили плащането по-последните 12 контейнера австралийска вълна. Господин Айвио ме помоли да ви предам следното съобщение: „Аз не бих спал спокойно, ако знам, че клетката на никсата ми не е здраво затворена”. Той твърди, че ще разберете за какво става дума и няма да се наложи да идвам лично да проверявам думите му.
Отвърна му само тишина, което беше един от професионалните начини да се разбере, че отсрещната страна се опитва да преглътне на сухо. Отбеляза си на ум да провери какви са тези никси, пожела приятен ден и се зае със следващите задачи за деня.
Като начало си поръча лека закуска от пъдпъдъчи яйца, черен хляб и хайвер от белуга. Донесоха му яйца на очи с парче бекон и пържен боб, което само показваше, че Бърти изпитва леки финансови затруднения.
Докопа се до един свободен комп и провери няколко сайта като Тийн проблем USA. Банна две гърли и провери дали пак не са пуснали теми за самоубил се елмо в грешния раздел.
Прегледа набързо борсовите индекси, колкото да види дали акциите му не са се срили рязко, но беше просто обичайния седмичен пад.
После седна до обнови блога си със статия на прима виста разказваща за това как по време на партита хората забравят кои са и се превръщат в чудовища. Как може уж невинни душици да превърнат в убиец с едно натискане на спусък и за опасностите от халюциногените.
Междувременно небето навън се бе смрачило и май се задаваше гръмотевична буря. Идеално време да си провери и пощата.
Нова постановка на Дракула — мюзикъла — noreply@draculamusical.com
Евтин бетон на едро — pesho@beton.com
И, най-новия, от преди минута:
Интересен пост в блога — just_a_friend@blogger.com
Набързо метна първото във важни, втория в служебни, а третия го отвори.
„Прочетох новия пост в блога ти. Интересен избор на думи, човек ще рече, че говориш за нещо конкретно. Само внимавай, чудовищата не са само по купоните.
Приятел.”
Отговори:
„Чудовища са сред нас, винаги са живели с нас и винаги ще живеят. Въпросът е дали все някога ще успеем да ги надраснем и да не им позволяваме да завладяват сърцата и душите ни.
Пп. Пиши ми на скайтапа ако искаш да похортуваме.”
После се зае и със служебната поща, която бе необичайно бедна днес.
„Само сега, бетон на феноменално ниски цени! Бетонът, произведен по най-висок стандарт от българската фирма Spas Ltd., е много здрав и дори бихме казали доста бетонест. Има безброй много приложения — можете да го използвате за строителни цели, или просто да заровите някой (или нещо) докато е жив. Ако не можете да го убиете, винаги можете да измислите друг вариант!”
Щрак на Форлард, щрак на Избери абонат, щрак на vaslisus_mertakis@αßɣ.GR

Относно: неизплатени задължения
Текст:
„Господин Мертакси,
Трябва да ви съобщя, че сте закъснели сте с изплащането на дълга си към господин Леонид Сколари.

пп. Дали цената ви се струва изгодна?”

След кратък размисъл препрати и едно старо писмо: „Евтини застраховки живот, на един друг абонат закъсняващ с плащането.”, на един друг абонат също закъсняващ с плащанията.
Накрая се зае и с приятните неща:
„Скоро започва нова постановка на канадския мюзикъл по Дракула. Постановката обещава да бъде изключително зрелищна, тъй като се очаква изключителен реализъм. Посещаването на постановката е силно непрепоръчително, тъй като прилична част от публиката взема участие, но за съжаление вече имате билет и знаете другата алтернатива.”
Нямаше нито дата нита час, та ББ не можеше да провери дали няма да съвпадне с Котките на Люмиер, за което наистина си беше купил билет или за представлението на някакви гости от балканите, които му бяха препоръчали. Та по тази причина направо затри съобщението.
Малко по-късно докато играеше 1:6 теран:зерги на плейстейшъна на Бърти покрай него премина Лори. Идеален случай да си упражни социалните умения, реши той и подхвърли:
- Лори, я кажи какво харесваш в Бърти — засука мустак ББ.
- Майната ти, — сговорчиво отвърна Лори.
- Да знаеш, че маринките ми имат големи пушки, пък и аз имам такава ако искаш да ти я покажа? Е стига с тия ръшове бре, не виждате ли, че входът е затворен!

*Light Peacock
**Ivo Sharkdog



Last edited by Storyteller on Mon Jun 09, 2014 5:57 pm; edited 2 times in total
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
GM
Admin


Posts : 107
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Глава 1 (ББ)   Mon Jun 09, 2014 5:57 pm

Вилорп wrote:
ББ продължи да се придържа към първоначалния си план. С други думи казано, показваше ослепителния са чар на Лори и всичко друго женско, което минеше покрай него. Разбира се в паузите между игралните сесии. За реално временните стратегии, освен ловки пръсти трябваха и рефлекси. А ловките пръсти и вчера ги демонстрира на дамите. Това поне не можеше да му се отрече. Имаше ловки пръсти.
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
GM
Admin


Posts : 107
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: That Guy
HP: Enough
Willpower:
999/999  (999/999)

PostSubject: Re: Глава 1 (ББ)   Wed Jun 25, 2014 9:48 am

Следващите няколко дни ББ ходи по баровете и в едно клубче където има ръчкалки. Лапетата там му се кефят, но собственика не, понеже рядко купува жетони (може да превърти лост вкиннгс само с 3 жетона.)
По някое време звънна на Гил да го пита какво става с проучването му за перкото, и получи леко отчаян отговор:
- Дай да се видим на по бира някъде.
- Ттттова е моя реплика! Става, ама айде да не пак в плаза?! Предшния път ми взеха двайсетачка за 250 чашка. Пещерата устройва ли те?
- Споко, аз черпя. Пещерата става.
- Направо там тогава, ама гледай да не облечеш нещо твърде прилепнало.
Когато ББ влезе в Пещерата, Гил вече го чакаше, като точно в тоя момент от него се отдалечаваше разсърден пич в кожени дрехи с изрязан задник. Като го видя му махна да дойде и му налива една бира от кранчето на стената, даде едно бързо наздраве и попита:
- Как върви, хвана ли те вече параноята - отпи. - Не, че е параноя, която действително някой те гледа.
- В интерес на истината ме притеснява повече боса на 27-мо ниво, но вес пак ми е интересно дали откри нещо за хахото.
- И мен ме притеснява какъв бос ще ни прати на 27-мо ниво, ама дай да стигнем до там първо. Иначе не можах да открия нищо. Копелето е адски добро. Човек ще рече, че живее в шибаната мрежа, винаги е една крачка пред мен. А от това, коеот виждам, май за него наистина всичко това е игра - отпи от бирата. - Винаги съм си мислел, че съм от най-големите ентусиасти, ама тоя избива рибата.
- Е, ако живее в мрежата можем просто да дръпнем шалетар или да поразпитам едно друго извън виртуалния свят - гавъртна си уискито и даде знак Шарлиин да му сипе ново.
- Дърпането на шалтера го пробвах. Не мога да изключа камерите у нас, нито пък телефона. Пробвах да разбия една камера и след десет минути дойде техник да я смени. Носеше картечница. Иначе пробвай да разпиташ, може пък да намериш нещо. По моя начин явно няма да стане.
- Шарлиин скъпа, да знаеш нещо за мистични същества пълзящи из аншия свят? И не визирам близаниците Браун.
- О, Биби, да не си решил най-вече да минеш към наш'те - намигна му едрия травестит зад бара. - Ако искаш мистични неща ела някой четвъртък, тогава се събират Уика хората, ама не си говорят много.
- Ако приятелчето не ме държеше веднага щях да ти скокна Шърлиин - кимна ББ към Гил, който бе хванал за ръкава на ризата.
- Шърлии, а да ме насочиш към някой с който мога да поговоря преди да дойдат Уика хората?
Шарлийн си извади телефона, потърси половин минута и после му подаде една салфетка с име "Били" и номер:
- Щом това те влече.
- Златна си душичке! - ББ прибра салфетката в джоба на хавайската си риза.
- Бърти, пича дето ти сменя охратинтелните камери дали можем пак да го поканим, имам един познат който си търсеше нещо по мощно... за колекцията не че би ползвал картичница...
- Пробвай да си оставиш батерията на телефона да свърши, може да ти пратят някой с базука да ти го зареди.
- Иначе мислиш ли, че ще можеш да си починеш от работа близките няколко седмици? Ще те наема като консултант по някоя игра ако са ти проблем парите.
- Хехе, парите никога не са проблем, но мога да поразчистя наколко стари случая и да пренасоча други - сви рамене ББ. - Ма като за приятел ще те таксувам на 1/3 цена.

След като с Гил се разделиха, ББ си порови в тефтерчето и реше да поита първо при професор Ченси.
- Ало кабинетът на професор Ченси ли е? Дали може да ме свъжете с професора? Ъъъъ един негов студент О`Браян! Да, ще почакам.
След малко чу гласа на професора:
- Биби?
- Здравейте професоре, надавам се не съм прекъснал нещо?
- Не си, казвай.
- Имам един леко мистичен проблем. Някакъв тип е решил че съм част от отмъстителите и ме агитира да се боря със злото което всеки момент щяло да завладее света. Знаете че принципно за такива неща не ви звънкам но този определено си вярва, освен това праща разни хора с оръжие да ми зареждат батерията на телефона… Отделно от това се питах знаете ли за някакви химикали които могат да доведат до морфирене на личносттта и тялото?
Отсреща кратко мълчание, след което:
- И как се представя въпросния тип?
- Разказвача. Но не е от нърдовете които живеят в мезето на майка си. Всъщност може и да е, но немога да тория въпросното мазе... Като цяло мистиката се завърта около това, че е намерил начин да променя анторопологията на хората... временно.
- Ако цялата тая прстотия е някаква ебавка с мен ще дойда в ЛА и ще те спукам от бой. Вчера въпросния Разказвач се свърза с мен и ме предупреди, че някакъв мой студент ще се свърже с мен. След това ми говори някакви глупости за демони и вампири и ми прати някаква литература по въпроса. Като бонус заплаши жена ми, ако се свържа с властите. Предположих, че е просто някакъв безобиден луд, но ако това, което казваш, е истина, има вероятност да си ме насадил в много дълбоки лайна.
- Е, сега, професоре. От луд до луд има разлика, а и като цяла идеята ми е да го намеря и да му попреча да тормози близки и приятели. Та затова реших че може да помогнете с нещо.
Професора изсумтя:
- Ще помогна, какво да те правя, но само с проучване. Изобщо не искам да се приближавам до с каквото там си се захванал. Ще ти препратя нещата, които психаря ми прати, после ще видя какво ще намеря.
- Безкрайно съм ви благодарен професоре, пък като се порзкарат нещата ще ви поканя отново в онзи ирлански пъб.
- Айде, докато не съм размислил - след това се чу едно тихичко "мамка му" и затвори.
ББ измъкна салфетката от джоба на хавайската си риза и попи пота избила по челото му в този ранен следобед. После изръмжа и и като разъгъна внимателно сълфетката се опита да разчете номера на Били далден му от Шарлиин.
ББ пусна монета в телефония апрат (мобилния на ББ беше останал само на една чертичка батерия, а той нямаше голямо желание пак да довтаса пича с акумолаторите и магнума) и се облегна на стената на кабината. Тия кабини ги правеха като парници, тяхната кожа. След няколко позвънявания някой вдигна и ББ чу женски глас:
- Да?
- Здравейте, Били търся!
- На телефона.
- Шарлиин ми каза че можеш да ми помогнеш за един деликатен проблем, дали можем да се видим някъде където да поговорим?
- Всички да говорят искат - чу закачлива нотка в гласа й. - Петстотин на час, преварително. Днешния клиент отказа в последния момент, та довечера съм свободна.
- Не е, проблем! Кога и къде?
Адреса беше в китайския квартал, часа - след 8. ББ си погледна часовника, до китайския квартал щеше да стигне за около два часа пешком, та реши пътьом да мине през полицейския участък и да си поговори с един стар познайник - дедектив Маграт Гарлик.
Мина през участъка, където работи Гарлик, и когато го видя реакцията й беше обичайната:
- Ооо, не.
- И аз се радвам да те видя лейтенат - и с тези думи бърти извади из зад гърба си букетче зюмбюли, което бе купил от една баба на пряка от участъка.
- Добре бе, арестувах те веднъж преди три години за публично уриниране като се беше напил, защо продължаваш да ме тормозиш?
- Любов от пръв поглед? А и от почти седмица не съм наминавал...
- Оф, казвай к'во искаш, че иначе явно няма да ми се махнеш от главата.
- Дали в полицейските сводки за записани някакви проишествия в Малибу миналата седмица? Нещо по необичайно да речем... - необределено махна с ръка ББ, докато присядаше на ръба на бюрото ѝ.
- И защо бих казала такова нещо на цивилен?
- Е, знаеш, че имам много свободно време и мога да кисна в участъка почти непрестано. Освен това имам причина са смятам, че миналата седмица там е извършено убийство.
Точно в този момент телефона му иззвъня.
- Извинявай душко! - дигна показалец ББ преди да го залее ударната вълна и поглена зелено черния екран на моторолата си, окачена на колана.
Видя номера на Дик.
- Мога ли да ползвам телефонаа ти, Маги? - кимна към стационарната тухла с шайба на бюрото ѝ.
- Чакай, какво убийство?
- Ами тъкмо това чакам да ми кажат сега. Та нещо притив да върна обаждането? - с тези думи придърпа телефона и и започна да набира номера на Дик.
Някой вдига и ББ чу познатия глас на разказвача:
- Маграт е добър полицай. Не ме принуждавай да премахвам и теб, и нея. Или само теб. Все ще измисля нещо.
- Ц, грешка някаква - рече той и затвори телефона. - Просто погледни справките за нещо необичайно, като голямо спокойствие примерно, аз трябва да вървя извинявай за притеснението и натопи цветята да не увяхнат.
Доста припряно понечи да се изниже, защото психопатщината вече придобиваше крайности.
- Никъде няма да ходиш - хладно отвърна тя. - Стой и ми кажи за какво говориш, или ще те арестувам.
- Съвсем накратко, миналата семица бях на купон в квартала и държа да отбележ че бях поканен. По някое време стана въргал между богаташките хлапета, чу се изстрел и някой изпищя. Благоразумно се изнесох, но като съвестен гражданин реших да проверя дали някой не е пострадъл сериозно - сви рамене той приключвайки разказа си - и след кратък размисъл: - Разговорите към и от вас записваха ли се?
- Ще ми трябва адрес.
- А за разговорите? Дали можем да чуем този кото току що проведох?
Гарлик натиска един бутон на телефона и се чу познат за ББ женски глас:
- Петстотин на час, преварително. Днешния клиент отказа в последния момент, та довечера съм свободна.
Гарлик вдигна очи към ББ:
- Сериозно?
- Мдаааа, дежавю... Ето ти адреса, но ми обещай да внимаваш - с тези думи ѝ надраска на бележника адреса на комшииката на Бръти.
Тя стоеше отсреща и гледаше объркано, след което каза:
- А ти ми дай една причина да не те арестувам.
- Ще те гризе съвеста, че си хвърлила почти-тайния си обожател зад решетките? Ила пък просто ще се чудиш какво правя докато не съм пред очитет ти в твоя участък? Все тая, обещай да се пазиш, а аз ще вървя! - намигна и излезе.
Продължаваше да гледа объркано, след което го погледна безсилно:
- Не напускай щата.

- Още едно ушо и направо остави тук бутилката със сакето - махна Дабъл Би на господни Хан държащ закусвалнята срещу сградата в която беше срещата му с Били.
Хан го изгледа малко лошо при бъркането на името на алкохола, но изпълни поръчката. ББ стоя в ресторанта срещу блока, който му беше казала Били, докато не дойде уречения час. Указания адрес беше някаква стара жилищна сграда, от време на време влизаха и излизаха някакви безобидно изглеждащи китайци.
ББ влезе в блока и се качи до третия етаж, апартамент 32. Беше солидна врата с няколко ключалки и звънец. ББ почука. Отвътре чу познатия глас от телефона - "Идвам", и след около минута вратата се товори, като на нея стоеше млада червенокоса мацка, облечена доста оскъдно. Махна му да влезе:
- Заповядай.
Дабъл Би повдигна вежди и я последва.
Влязаоха в голяма стая, която явно функционираше като дневна и кухня. Беше очудващо подредено, пред вид състоянието на блока и разни други фактори. Посочи му големия диван и извади две бири от хладилника, като му подава едната:
- По принцип предпочитам първо да поговорим, но ако нямаш търпение може направо да започваме.
- И аз залагам на разговорите предимно.
Подаде му ръка:
- Били, приятно ми е.
Back to top Go down
View user profile http://21st.bulgarianforum.net
Sponsored content




PostSubject: Re: Глава 1 (ББ)   

Back to top Go down
 
Глава 1 (ББ)
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
21st Century Digital Boy :: Играта :: 21st Century Digital Boy-
Jump to: