21st Century Digital Boy

Ролеви игри
 
HomeHome  CalendarCalendar  FAQFAQ  SearchSearch  MemberlistMemberlist  UsergroupsUsergroups  RegisterRegister  Log in  

Share | 
 

 Глава 1 (Саймън)

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage
Саймън Абайоми

avatar

Posts : 2
Join date : 2013-02-20
Age : 24
Location : Sofia

Character sheet
Име: Simon Abayomi
HP: 7
Willpower:
0/0  (0/0)

PostSubject: Глава 1 (Саймън)   Fri Aug 16, 2013 11:10 pm

След петнадесен години в затвора Саймън все още не можеше да се насити на всяка глътка свеж въздух. Ако мръсния градски въздух вонящ на автомобилни изпарения може да се нарече свеж. Преди два дни беше пристигнал в Малибу за да достави голяма поръчка кокаин на хората си града, които щяха на свой ред да я разпространят сред местните богаташи. Саймън едва се беше сдържал да не си открадне малко от стоката. За негова голяма жалост беше развил пристрастеност към този наркотик в затвора. Пък и неговите запаси бяха на свършване. Имаше за още максимум три или четири магистралки.
Нигериецът въздъна тежко и помаха на минаващото такси. Тъкмо беше получил парите от поръчката и шефът, ирландски мафиот с много дебел врат, му се беше обадил да ги занесе на неговия човек в "Моли Малоун" в центъра. Ирландски пъб естествено. Името на човека беше  Дейв Мърфи. Отново ирландец.
След около десетминутно пътешествеие през града таксито го остави пред кръчмата. Саймън му благодари и му остави пет доларов бакшиш. Поне беше доволен, че срещата ще е в бар. Щеше да може да удари едно уиски между всичко останало. Когато влезна в мрачния бар, което си е постижение за бар намиращ се в Малибу, по средата на деня, до ушите му достигна някаква бавна музика, може би балада, но преди да успее да я разпознае, музиката рязко се смени на пънк. Естествено ирландски. Саймън се загледа в мацката, която стоеше зад бара. Тя го погледна и го попита какво ще желае. Естествено, с ирландски акцент.
- Сипи едно голямо уиски, скъпа. Без лед. - Поръча Саймън намигвайки ѝ.
Барманката му наля доста щедро, след което му прошепна:
- Мърфи ще закъснее малко, ще е тук до десетина минути.
- Сигурен съм, че няма да ми е скучно до тогава. - Ухии ѝ се Саймън. - Случайно да си ирландче?
- Толкова малко ирландци има в тоя скапан град, че чак се наложи да ме внесат от острова. Ти пък определено не си ирландец.
- По тена ми ли разпозна? - Ухили се още по-широко Саймън.
- И как човек като теб започва да работи с такива хора?
- Нека го наречем семеен бизнес. И липса на избор. - Усмиваката му леко помръкна.
- Трябва да признаеш, че поне уискито си го бива.
- Доста по-добро от шотландското по мое мнение. - Съгласи се той. - Макар, че кой съм аз да съдя, като в последните години единственото питие което съм дегустирал е вода.
След пет минути чакане, през вратата влезе висок мъж в костюм, дойде до бара и седна до Саймън.
- Обичайното - каза на барманката, след което се обърна към негъра - Предполагам ти си Саймън?
- Браво, Шерлок, разпозна единствения негър в бар пълен с ирландци. - Обърна се Саймън към него. - Предполагам и часовникът ти на същото ниво като наблюдателността ти?
- О, маймуната говори - каза оня. - Какво мислиш, че някакъв дребен бияч е най-важното нещо, с което трябва да се занимавам?
- Мисля че ако се смяташ за толкова добър трябва да си изпипваш всяка работа. - Заяде се Саймън. - Дори тя да включва комуникирането с отрепки като мен.
- Брей, 15 години в затвора и пак не си се научил да си затваряш устата. Момче, занимавам се с теб само защото хората ми са заети и шефа каза, че можеш да свъриш работата, но не си мисли, че не мога просто да те гръмна. На никого няма да липсваш, не си един от нас.
- И съм искрено благодарен за това. Бялото не е моят цвят. - Изръмжа Саймън и се изплю на пода. - Това е за теб. - Добави той и му подбута с крак сака си под бара.
Мърфи отвори сака, бръкна вътре, преброи парите, затвори го и продължи:
- Трябва ми някой да сплаши един тип. Снабдяваме го с кока за клуба му и ни дължи пари. Французин е, би трябвало да се справиш.
- Къде да го намеря?
- Живее в Бевърли Хилс, клуба му е в Западен Холивуд - подаде му някаква папка. - Вътре са подробностите. Голямо момче като теб, ще се чувстваш като у дома си в клуба.
След това се обърна настрани и подвикна на двама, които седяха в ъгъла:
- Момчета!
Двамата се приближиха, при което Мърфи поясни:
- Нови са, но би трябвало да не ти се пречкат много. Ако решиш може и да не ги взимаш, не държа да оставям моите момчета в ръцете ти.
- Що па да не ги задържа. Няма как да са по-зле от теб. - Изсумтя Саймън. След това се обърна пак към тръгващия си вече Мърфи. - Не си мисли, че си много по-различен от мен, костюмарче. И двамата вършим мръсна работа. И един ден това ще ни убие. Както Бог е казал "Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ."
Ирландецът взе сака, кимна на другите ирландците, после на барманката и си тръгна.
Саймън извади един Бенджамин от пачката свита в джоба му и го остави на бара.
- Задръж рестото. - Намигна Саймън на барманката и обърна каквото му е останало от уискито на екс.
Тя се усмихна, взе парите и му каза:
- Да, определено не си ирландец.
- Може да намина пак някой път. - Усмихна ѝ се Саймън и се запъти към изхода кимвайки на двете му подарени маймуни. Смяташе да намери първото такси което му се мерне и да отпраши да си свърши ангажимента възможно най-бързо. За целта разбира се щеше да е на плюс да знае кой трябва да намери и къде. За това той отвори куфарчето пред на една от масите до изхода на бара и заразглежда съдържанието му.
Целта се човек на име Себастиан Лакроа, който държи един от най-големите гей клубове в града. "Ако ще транссексуални да са. Поне няма да са ирландци." зарадва се Саймън. Вътре пишеше и адреса му, адреса на клуба и сумата, която дължи - петдесет бона. Саймън погледна часовникът си и видя, че е едва четири и двайсет. Прекалено рано за да се намира в клуба, реши Саймън.
- Айде, момчета, ще ходим на гости на жабаря. - Ухили се Саймън и ги поведе към улицата къде след пет минути се появи такси, което Саймън насочи към една пресечка преди адреса, на който се намираше къщата на Лакроа.
Back to top Go down
View user profile
 
Глава 1 (Саймън)
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
21st Century Digital Boy :: Играта :: 21st Century Digital Boy-
Jump to: