Глава 1 (ББ)

Следващите няколко дни ББ ходи по баровете и в едно клубче където има ръчкалки. Лапетата там му се кефят, но собственика не, понеже рядко купува жетони (може да превърти лост вкиннгс само с 3 жетона.)
По някое време звънна на Гил да го пита какво става с проучването му за перкото, и получи леко отчаян отговор:
- Дай да се видим на по бира някъде.
- Ттттова е моя реплика! Става, ама айде да не пак в плаза?! Предшния път ми взеха двайсетачка за 250 чашка. Пещерата устройва ли те?
- Споко, аз черпя. Пещерата става.
- Направо там тогава, ама гледай да не облечеш нещо твърде прилепнало.
Когато ББ влезе в Пещерата, Гил вече го чакаше, като точно в тоя момент от него се отдалечаваше разсърден пич в кожени дрехи с изрязан задник. Като го видя му махна да дойде и му налива една бира от кранчето на стената, даде едно бързо наздраве и попита:
- Как върви, хвана ли те вече параноята - отпи. - Не, че е параноя, която действително някой те гледа.
- В интерес на истината ме притеснява повече боса на 27-мо ниво, но вес пак ми е интересно дали откри нещо за хахото.
- И мен ме притеснява какъв бос ще ни прати на 27-мо ниво, ама дай да стигнем до там първо. Иначе не можах да открия нищо. Копелето е адски добро. Човек ще рече, че живее в шибаната мрежа, винаги е една крачка пред мен. А от това, коеот виждам, май за него наистина всичко това е игра - отпи от бирата. - Винаги съм си мислел, че съм от най-големите ентусиасти, ама тоя избива рибата.
- Е, ако живее в мрежата можем просто да дръпнем шалетар или да поразпитам едно друго извън виртуалния свят - гавъртна си уискито и даде знак Шарлиин да му сипе ново.
- Дърпането на шалтера го пробвах. Не мога да изключа камерите у нас, нито пък телефона. Пробвах да разбия една камера и след десет минути дойде техник да я смени. Носеше картечница. Иначе пробвай да разпиташ, може пък да намериш нещо. По моя начин явно няма да стане.
- Шарлиин скъпа, да знаеш нещо за мистични същества пълзящи из аншия свят? И не визирам близаниците Браун.
- О, Биби, да не си решил най-вече да минеш към наш'те - намигна му едрия травестит зад бара. - Ако искаш мистични неща ела някой четвъртък, тогава се събират Уика хората, ама не си говорят много.
- Ако приятелчето не ме държеше веднага щях да ти скокна Шърлиин - кимна ББ към Гил, който бе хванал за ръкава на ризата.
- Шърлии, а да ме насочиш към някой с който мога да поговоря преди да дойдат Уика хората?
Шарлийн си извади телефона, потърси половин минута и после му подаде една салфетка с име "Били" и номер:
- Щом това те влече.
- Златна си душичке! - ББ прибра салфетката в джоба на хавайската си риза.
- Бърти, пича дето ти сменя охратинтелните камери дали можем пак да го поканим, имам един познат който си търсеше нещо по мощно... за колекцията не че би ползвал картичница...
- Пробвай да си оставиш батерията на телефона да свърши, може да ти пратят някой с базука да ти го зареди.
- Иначе мислиш ли, че ще можеш да си починеш от работа близките няколко седмици? Ще те наема като консултант по някоя игра ако са ти проблем парите.
- Хехе, парите никога не са проблем, но мога да поразчистя наколко стари случая и да пренасоча други - сви рамене ББ. - Ма като за приятел ще те таксувам на 1/3 цена.

След като с Гил се разделиха, ББ си порови в тефтерчето и реше да поита първо при професор Ченси.
- Ало кабинетът на професор Ченси ли е? Дали може да ме свъжете с професора? Ъъъъ един негов студент О`Браян! Да, ще почакам.
След малко чу гласа на професора:
- Биби?
- Здравейте професоре, надавам се не съм прекъснал нещо?
- Не си, казвай.
- Имам един леко мистичен проблем. Някакъв тип е решил че съм част от отмъстителите и ме агитира да се боря със злото което всеки момент щяло да завладее света. Знаете че принципно за такива неща не ви звънкам но този определено си вярва, освен това праща разни хора с оръжие да ми зареждат батерията на телефона… Отделно от това се питах знаете ли за някакви химикали които могат да доведат до морфирене на личносттта и тялото?
Отсреща кратко мълчание, след което:
- И как се представя въпросния тип?
- Разказвача. Но не е от нърдовете които живеят в мезето на майка си. Всъщност може и да е, но немога да тория въпросното мазе... Като цяло мистиката се завърта около това, че е намерил начин да променя анторопологията на хората... временно.
- Ако цялата тая прстотия е някаква ебавка с мен ще дойда в ЛА и ще те спукам от бой. Вчера въпросния Разказвач се свърза с мен и ме предупреди, че някакъв мой студент ще се свърже с мен. След това ми говори някакви глупости за демони и вампири и ми прати някаква литература по въпроса. Като бонус заплаши жена ми, ако се свържа с властите. Предположих, че е просто някакъв безобиден луд, но ако това, което казваш, е истина, има вероятност да си ме насадил в много дълбоки лайна.
- Е, сега, професоре. От луд до луд има разлика, а и като цяла идеята ми е да го намеря и да му попреча да тормози близки и приятели. Та затова реших че може да помогнете с нещо.
Професора изсумтя:
- Ще помогна, какво да те правя, но само с проучване. Изобщо не искам да се приближавам до с каквото там си се захванал. Ще ти препратя нещата, които психаря ми прати, после ще видя какво ще намеря.
- Безкрайно съм ви благодарен професоре, пък като се порзкарат нещата ще ви поканя отново в онзи ирлански пъб.
- Айде, докато не съм размислил - след това се чу едно тихичко "мамка му" и затвори.
ББ измъкна салфетката от джоба на хавайската си риза и попи пота избила по челото му в този ранен следобед. После изръмжа и и като разъгъна внимателно сълфетката се опита да разчете номера на Били далден му от Шарлиин.
ББ пусна монета в телефония апрат (мобилния на ББ беше останал само на една чертичка батерия, а той нямаше голямо желание пак да довтаса пича с акумолаторите и магнума) и се облегна на стената на кабината. Тия кабини ги правеха като парници, тяхната кожа. След няколко позвънявания някой вдигна и ББ чу женски глас:
- Да?
- Здравейте, Били търся!
- На телефона.
- Шарлиин ми каза че можеш да ми помогнеш за един деликатен проблем, дали можем да се видим някъде където да поговорим?
- Всички да говорят искат - чу закачлива нотка в гласа й. - Петстотин на час, преварително. Днешния клиент отказа в последния момент, та довечера съм свободна.
- Не е, проблем! Кога и къде?
Адреса беше в китайския квартал, часа - след 8. ББ си погледна часовника, до китайския квартал щеше да стигне за около два часа пешком, та реши пътьом да мине през полицейския участък и да си поговори с един стар познайник - дедектив Маграт Гарлик.
Мина през участъка, където работи Гарлик, и когато го видя реакцията й беше обичайната:
- Ооо, не.
- И аз се радвам да те видя лейтенат - и с тези думи бърти извади из зад гърба си букетче зюмбюли, което бе купил от една баба на пряка от участъка.
- Добре бе, арестувах те веднъж преди три години за публично уриниране като се беше напил, защо продължаваш да ме тормозиш?
- Любов от пръв поглед? А и от почти седмица не съм наминавал...
- Оф, казвай к'во искаш, че иначе явно няма да ми се махнеш от главата.
- Дали в полицейските сводки за записани някакви проишествия в Малибу миналата седмица? Нещо по необичайно да речем... - необределено махна с ръка ББ, докато присядаше на ръба на бюрото ѝ.
- И защо бих казала такова нещо на цивилен?
- Е, знаеш, че имам много свободно време и мога да кисна в участъка почти непрестано. Освен това имам причина са смятам, че миналата седмица там е извършено убийство.
Точно в този момент телефона му иззвъня.
- Извинявай душко! - дигна показалец ББ преди да го залее ударната вълна и поглена зелено черния екран на моторолата си, окачена на колана.
Видя номера на Дик.
- Мога ли да ползвам телефонаа ти, Маги? - кимна към стационарната тухла с шайба на бюрото ѝ.
- Чакай, какво убийство?
- Ами тъкмо това чакам да ми кажат сега. Та нещо притив да върна обаждането? - с тези думи придърпа телефона и и започна да набира номера на Дик.
Някой вдига и ББ чу познатия глас на разказвача:
- Маграт е добър полицай. Не ме принуждавай да премахвам и теб, и нея. Или само теб. Все ще измисля нещо.
- Ц, грешка някаква - рече той и затвори телефона. - Просто погледни справките за нещо необичайно, като голямо спокойствие примерно, аз трябва да вървя извинявай за притеснението и натопи цветята да не увяхнат.
Доста припряно понечи да се изниже, защото психопатщината вече придобиваше крайности.
- Никъде няма да ходиш - хладно отвърна тя. - Стой и ми кажи за какво говориш, или ще те арестувам.
- Съвсем накратко, миналата семица бях на купон в квартала и държа да отбележ че бях поканен. По някое време стана въргал между богаташките хлапета, чу се изстрел и някой изпищя. Благоразумно се изнесох, но като съвестен гражданин реших да проверя дали някой не е пострадъл сериозно - сви рамене той приключвайки разказа си - и след кратък размисъл: - Разговорите към и от вас записваха ли се?
- Ще ми трябва адрес.
- А за разговорите? Дали можем да чуем този кото току що проведох?
Гарлик натиска един бутон на телефона и се чу познат за ББ женски глас:
- Петстотин на час, преварително. Днешния клиент отказа в последния момент, та довечера съм свободна.
Гарлик вдигна очи към ББ:
- Сериозно?
- Мдаааа, дежавю... Ето ти адреса, но ми обещай да внимаваш - с тези думи ѝ надраска на бележника адреса на комшииката на Бръти.
Тя стоеше отсреща и гледаше объркано, след което каза:
- А ти ми дай една причина да не те арестувам.
- Ще те гризе съвеста, че си хвърлила почти-тайния си обожател зад решетките? Ила пък просто ще се чудиш какво правя докато не съм пред очитет ти в твоя участък? Все тая, обещай да се пазиш, а аз ще вървя! - намигна и излезе.
Продължаваше да гледа объркано, след което го погледна безсилно:
- Не напускай щата.

- Още едно ушо и направо остави тук бутилката със сакето - махна Дабъл Би на господни Хан държащ закусвалнята срещу сградата в която беше срещата му с Били.
Хан го изгледа малко лошо при бъркането на името на алкохола, но изпълни поръчката. ББ стоя в ресторанта срещу блока, който му беше казала Били, докато не дойде уречения час. Указания адрес беше някаква стара жилищна сграда, от време на време влизаха и излизаха някакви безобидно изглеждащи китайци.
ББ влезе в блока и се качи до третия етаж, апартамент 32. Беше солидна врата с няколко ключалки и звънец. ББ почука. Отвътре чу познатия глас от телефона - "Идвам", и след около минута вратата се товори, като на нея стоеше млада червенокоса мацка, облечена доста оскъдно. Махна му да влезе:
- Заповядай.
Дабъл Би повдигна вежди и я последва.
Влязаоха в голяма стая, която явно функционираше като дневна и кухня. Беше очудващо подредено, пред вид състоянието на блока и разни други фактори. Посочи му големия диван и извади две бири от хладилника, като му подава едната:
- По принцип предпочитам първо да поговорим, но ако нямаш търпение може направо да започваме.
- И аз залагам на разговорите предимно.
Подаде му ръка:
- Били, приятно ми е.