Глава 1 (Лори и Радж)

Продължение от:
Тук - Лори
Тук - Радж

Когато Лори и Гил пристигнаха (в кола, карана от Удхаус), Радж вече беше там с още един мъж и две жени. Мъжа (който в последствие се оказа Джими) беше висок и слаб, със съвсем леко излъчване на социопат, аристократ от седемнайсти век. Едната мацка (Нийла) беше червенокоса, облечена в къса черна рокля и с доста лек, но ефектен грим, доста симпатична. Другата (Линдзи) беше кестенява и беше заложила на комбото потник + къса пола, отново доста симпатична. След като всички се запознаха (при което Нийла почти заподскача от радост, когато видя Гил) се запътиха към клуба. Тръгнаха да се редят на опашка, но Гил само се ухили и отиде направо при охраната. Оня на първо време нещо започна да се дърпа, но някой отвътре дойде до него на бегом и му подшушна нещо, при което след няколко секунди гледане тъпо каза:
- Господин Бейтс, обичайната ви маса е готова - и направи жест да влезе.
Гил потупа двуметровата купчина мускули по бузата:
- За първи път идвам, ама шестица за старание.

Самият клуб представляваше някакъв особен опит за съчетаване на римска архитектура, денсинги-вулкани, маси и барове. Беше нелепо, но въпреки това някак яко. Млада, облечена в тога сервитьорка ги заведе до голямо сепаре в ъгъла, точно до диджея и един от по-малките дансинги.

- Как си, lassie? - Радж закачливо поздрави Лори, докато се придвижваха към масата си. - Нали не смяташ да подпалиш и този бар? Казаха ми, че мястото е сносно, искам да изпия поне една бира тук.

Лори му хвърли дълъг преценящ поглед. Всъщност Радж искаше да я попита дали вече е успяла да завлече Гил в леглото, но знаеше че тя ще го отреже още преди да е довършил изречението. А и по дистанцията, която пазеха един от друг личеше, че на този фронт още няма новини.

- Много смешно, Мола Рам, - озъби му се Лори. - Спокойно, не хабя алкохол, освен в крайна нужда.
Хвана Гил под ръка, като силно се надяваше жестът ѝ поне да изглежда непринуден. Нещо във вида на мацките от компанията на Радж я караше да чувства, че територията ѝ е застрашена. Пък и хич не ѝ се понрави реакцията на Нийла, когато видя Гил. Попита:
- И къде е тази обичайна маса, на която никога не си сядал?

Наложи се да направи справка през телефона си с гугъл, за да разбере какво има предвид. Беше гледал "Индиана Джоунс и храмът на обречените", но никога не беше подозирал, че злият жрец на Кали всъщност си има име.
- Знаеш ли, - каза той на Лори, когато ги настаниха на масата. Не беше сигурен дали е повече засегнат или повече развеселен. - Сигурен съм, че дълбоко в теб дреме едно любезно и състрадателно същество, което ти упорито се опитваш да убиеш. Но то не се дава и ще превземе душата ти точно когато най-малко очакваш.
Радж си поръча червен ром с канела и минерална вода. Нийла и приятелите и коментираха музиката, която долиташе леко приглушено в тяхното сепаре.