Глава 1 (Радж)

Subject: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:35 pm

Продължение от тук

Радж wrote:: Радж подкара джипа си като очакваше да бъде спрян от полицейски патрул или кола без обозначения на всяко кръстовище. Градът изглеждаше пуст, толкова късно през нощта. Богаташите спяха и дори сенаторите не се интересуваха какво се случва със съпругите им.
Когато се прибра, Радж хвърли ризата си на боклука, погледна телефона си за съобщения и се вмъкна в банята. Раната от ножа вече бе започнала да хваща коричка, но той махна превръзката и подложи щипещата си кожа под струята на водата. Някои от по-успешните модели застраховаха краката, дупетата, устните или коремната си област. Радж си помисли, че ако беше проявил капка суета повече, сега можеше да прибере прилична затрахователна премия. Тази мисъл обаче беше мимолетна и разсеяна; основният пълнеж на ума му в момента бяха натрапчиво сменящите се лица на Ейми: момичето, нападащо го с ножа, с полуотворена уста, разширени зеници и изпотено чело; и пак тя, свита на ръба на басейна и ридаеща над димящия пистолет.
Той спря водата, взе хавлия от лоста и отиде в дневната. Кое от двете лица на Ейми беше истинското? А не можеше ли да са и двете? Тя бе споменала, че Джейн я е накарала да стреля, а преди това го беше нападнала с очевидното намерение да го нареже. Изблиците на крайна агресия и после също толкова крайни изблици на разкаяние, както и чуването на гласове бяха класически атрибути на шизофрениците, беше чел достатъчно сценарии, за да има поне толкова представа за нещата. Ейми наистина ли имаше ментални проблеми или и нейните действия се вписваха в тази шантава вечер?
Радж седна на дивана, взе дистанционното и безцелно започна да прещраква каналите. Попадна на "Спешно отделение", където лекарите се опитваха да извадят нож от черапа на все още жив пациент, а в другата стая специализантът тъкмо кърпеше ръката на умислена чернокожа жена.
- Къде се сдобихте с това? - попита сякаш разсеяно лекарят, докато правеше последна дезинфекция на раната.
- Нелепа история, - кратко отвърна пациентката, отклони поглед, очевидно лъжеше.
- Ще подадете ли оплакване?
Жената замълча. Очевидно раната не беше получена докато е острила моливи.
- Човекът, който ви е причинил това, може да е опасен за околните и следващият път да пострада някой друг. Помислете дали няма да е по-добре това да бъде предотвратено, - любезната неутралност на лекаря можеше да стопи и карбонови лагери.
- Лесно ти е да го кажеш, докторче, - промърмори Радж и стана да си налее портокалов сок. - Нали няма да затворят твоя задник зад два реда решетки с електрически ключалки.
Ако се обадеше за да сигнализира за Ейми, щеше да се наложи да разкаже за цялата вечер. Вярно, че полицаят беше пострадал най-много, въпреки намесата на мустакатия трол, който също си отнесе няколко удара с камшика. От друга страна, столът който Радж хвърли през прозореца на втория етаж почти бе убил една жена, премазвайки гръдният и кош. Бейтс беше ранил сериозно още един или двама от гостите на партито с рапирата. Шотландката беше подпалила целият бар, в комплект със собственичката. А за капак неколцина въоръжени мъже ги бяха държали във фактическо състояние на заложници за известно време, заплашвайки ги недвусмислено с оръжията си. Материал, който да осигури прехраната на цял полицейски отдел поне за месец.
От друга страна, дори да се обадеше в полицията, какво точно можеше да съобщи? Гласът, който бе влязъл в ролята на ангелския Чарли, беше намекнал на няколко пъти, че всички следи от случилото се тази вечер, ще изчезнат. Това като нищо можеше да включва както тялото на Джейн, така и оръжията, които бяха използвани в къщата. Дали същото се отнасяше и за ранената жена (Ласи? Луси?)? Ами другите гости на партито, които се явяваха преки свидетели, както и самата Амелия - и те ли щяха да изчезнат? Или щяха да бъдат принудени да мълчат? И най-сетне, съпругът на Джейн, сенаторът - а той какво щеше да направи, когато откриеше обгорялата си къща, счупените прозорци и липсата на жена си? Него трудно щяха да го накарат да си замълчи, помисли си Радж. Стига, разбира се, Чарли и горилите му да бяха само обикновени въоръжени терористи.
Лошото беше, че ако Радж решеше да си трае, по-късно разследване на инцидента можеше да реши, че се опитва да прикрие не само непредумишленото нападение със стола, но и убийството на домакинята, пожарът и другите телесни повреди. Той не знаеше какъв бе редът за разследване на масови безредици, в които всички участници се пердашат взаимно с каквото намерят, но изпитваше здравословни съмнения, че нарушителите се отървават само с порицание, дори ако са се опитали да припишат всичко на анонимната тълпа наоколо.
Мамка му и прасе, помисли си Радж, докато отпиваше от сока. Стомахът му се бе свил на топка. Ами ако Чарли и момчетата му точно на това разчитаха? Не беше трудно да стреснеш развеселени хора, като им крещиш по вградени микрофони; още по-лесно беше когато им кажеш че си сложил ръка на банковите им сметки и че всички оптични кабели в западното полукълбо влизат в собствения ти задник. Злодеите по филмите го правеха непрекъснато, за бога. От друга страна, Радж не знаеше какви са тези хора и какво всъщност могат. Можеше и да нямат дистанционно към съзнанието на белите американци, но вероятно имаха в сандъка си доста гадни номера, щом се бяха намърдали в сенаторската къща.
Той замислено чукна ръба на чашата в зъбите си и взе телефона.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:36 pm

Радж wrote:: Радж набра 911 и зачака да чуе сигнал за прието обаждане и гласа на оператора.
Вместо това обаче се чу далечен бийп и груб мъжки глас произнесе:
- Свързахте се с капитан Молинес от отдел "Убийства". Ще е най-добре да си легнете, тъй като нищо не се е случило. Ако настоявате елате до полицията, но не гарантирам, че резултатът ще ви хареса.
Слушалката изскочи от ръката на Радж и тракна на пода. Отреща затвориха линията, на екрана се изписа, че разговорът е продължил 13 секунди и екранът угасна. След няколко мига Радж осъзна че още се взира в апарата, докато сърцето му бясно блъска в гръдния кош, а всички косми по ръцете му са настръхнали.
Време беше да се размърда. Той навлече джинси и тениска и на бегом изскочи от сградата, в която живееше. Нощта бе все така тиха и спотаена, а стъпките му отекваха глухо по асфалта. След като не успя да намери телефонна кабина в близките две пресечки, Радж се върна, запали джипа си и се отправи към центъра на Санта Моника. Наби спирачки край първата телефонна кабина която забеляза и трескаво затърси дребни монети из джобовете си. В момента, в който бетонът на единицата се върна обратно за втори пък, отново се разнесе предишният бийп и същият глас отпреди малко произнесе в слушалката:
- Не става, пич, лягай си.
"Изкрейзвам", помисли си Радж замаяно когато сержант Молинес или който беше човекът отстреща отново затвори първи. Ръцете му бапа горещи и изпотени когато окачи слушалката обратно. С несигурна стъпка Радж се върна в колата си и подкара към къщи. Това беше най-дългото прибиране в живота му. Преди да си легне той измъкна оръжията, които държеше в сейфа, провери дали са заредени и ги нареди до леглото си. После седна, опря гръб на таблото и в мрака на стаята зачака с отворени очи.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:37 pm

Радж wrote:: След като няколко часа наблюдава движението по улицата, Радж реши, че е крайно време да се размърда.
Беше се събудил схванат след като бе заспал в неудобна поза и успя да се раздвижи достатъчно чак след като изпи първото кафе за деня. Стените на дома му внушаваха измамното усещане за безопасност и все пак не можеше да кръстосва между хладилника и телевизора до безкрай. Докато траеше самоналожената му стража край прозореца успя на няколко пъти да премине от абсолютна вяра, че всички хора навън са прикрити агенти на Чарли до почти разочарованото становище, че всечки се държат напълно нормално и най-вероятно не подозират нищо.
Накрая той изми чашите от кафе и портокалов сок, прибра Мосберга в дървената кутия, от която го бе изкарал снощи и събра двата пистолета в по-малка картонена кутия. После слезе до до джипа си, настани карабината в багажника, беретата набута в жабката, а глока - под седалката си. После пое дъх, погледна за последен път екрана на телефона, който бе мълчал цяла сутрин и потегли към тренировъчната зала. Каквото и да го очакваше днес, щеше да е направил поне едно смислено нещо.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:37 pm

Радж wrote:: Докато чакаше на първия светофар, Радж по навик вдигна смартфона си и започна да чете мейлите от предишния ден. Имаше няколко спам-съобщения, мейл от Бейтс и нюзлетър ъпдейт от компанията на Бейтс. Без да се замисля, Радж изтри спама и кликна на нюзлетъра, който беше най-отгоре.

Опитайте най-новата и най-реалистична игра, в която е замесен Гилбърт Бейтс! Играта е поставена в сетинг, който вероятно е познат на много от вас - съвременен Лос Анджелис. Но един различен Лос Анджелис, в който страховити създания дебнат зад всеки ъгъл. Вие ще поемете ролята на Ловец, който се бори със Злото под мъдрото наставление на Разказвача, който вероятно ще ви се стори леко луд и доре може би зъл, но реално е страшен пич и прави всичко с любов. Това е ултимативната ролева игра, защото играете себе си - ама наистина играете себе си, и ако умрете в играта сте мъртви.

Радж рязко си пое дъх. Да не би хакерчето да беше превъртяло или това беше някакъв смахнат майтап? Бърз клик върху опцията за препращане отвори прозорец за нов текст. Радж вкара личния мейл на Бейтс в полето за получател, написа с големи букви "WTF????" и натисна Send.

Светофарът светна в жълто. Радж постави смартфона на поставката върху таблото и кликна върху следващото съобщение. Беше мейл от личната поща на Бейтс.

Не можах да намеря копелето. Мини по някое време през нас, а ако се надяваш проблемът да изчезне сам, поне посети Майстора - разбрал съм се с него.
Гил

- О? Да не би да съм те поканил да ми оправяш живота, хакерче нещастно?! - ядосано подхвърли Радж към екрана. Това беше прекалено.
Светна зелен светофар и той натисна педала на газта, засичайки червен миниван. От безочливостта му обаче нямаше полза, защото след малко влезе в трафик, образуван от ограничено заради ремонт движение. Няколко минути по-късно миниванът го настигна на друг светофар и този път спря от другата му страна. Зад волана стоеше жена с уморен вид, а на седалката до нея седеше дебело хлапе с гипсирана ръка. Радж изведнъж осъзна, че седи в лъскавия си джип, ядосан на целия свят и готов да гази всеки, който му се изпречи – само защото Бейтс беше разчел страха му. Беше се заредил с огнестрелни оръжия, отиваше да вдига дъмбели и да тренира с инструктора си – и все пак всичко това си оставаше само опит да запази живота си такъв, какъвто е бил досега. Воден от сляп инат, просто искаше да прави нещата, които правеше обикновено, дори ако трябваше да се преструва, че ходенето на тренировки с пушка е напълно в реда на нещата. Не искаше да се замесва. Не искаше дори да мисли за снощи.

Радж отби джипа си и спря на една бензиностанция с намерението да отговори на Гил. В пощенската му кутия обаче беше кацнало ново съобщение, чието заглавие гласеше:

Радж, сигурен ли си?

Не се виждаше име на подателя. След цяла мъчителна минута, в която трескаво гледаше ту екрана, ту безметежното движение из бензиностанцята, Радж кликна на съобщението и прочете:

Радж, сигурен ли си че не искаш по-голям пенис СЕГА! - order@largepenisnow.com

А днес можеше да съм на финалния кръг на някой кастинг, помисли си той. Например, за арабски терорист или за латино-гангстер. И за двете роли всякакви цветнокожи актьори, докарващи приличен акцент имаха добри шансове.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:37 pm

Радж wrote:: Радж усети, че ребрата започват да го болят от задържания въздух и изпусна дъха си с дълбока въздишка. После кликна на папката с изтритите съобщения и бавно придвижи пойнтера. И трите непрочетени и-мейла от тази сутрин звучаха като нещо, което би го вкарало на първа страница на всяко жълто издание:

Уголемяване на пениса сега! - order@largepenisnow.com
Евтина виагра на едро! - promotions@getithard.com
Елитен ескорт - girls@cheapasshoes.com

Той кликна на първото съобщение и присви очи.

Имали сте тежък ден и се прибирате по тъмно. Напада ви вампир, който иска да ви изпие кръвта. Ако използвате нашия продукт, това няма да е проблем, защото всичката кръв ще е на друго място! А ако вампирът всъщност е вампирка, дори може да вземе да ви се отвори парашута - те ги усещат тия работи. Обадете се сега за един по-щастлив и надарен, а вероятно и по-дълъг (включително в оня смисъл) живот!

В съобщението обаче нямаше телефон. След кратък размисъл Радж натисна бутона Reply и написа:

"Вашата обява ме заинтригува. Моля изпратете повече подробности и ценова листа.
Поздрави, Радж Аравинда“

Пет секунди по-късно в пощата му присветна съобщение със заглавие “Не е разумно“.

Не е разумно да отговаряте на спам мейли, дори да ги пращам аз,

Гласеше съобщението.

Радж пак натисна Reply: Как да се снабдя с вашия анти-вампирски продукт?

Съжалявам, но количествата са изчерпани, долетя няколко мига по-късно отговорът.

Reply: Имаш ли рецепта за домашен еквивалент?

Re: Някои хора го тренират като мускул, но не знам доколко помага.

Озадачен от този отговор, Радж се отказа да пише повече. Вместо това се върна обратно в папката и кликна на следващия спайм и-мейл – този, който предлагаше виагра.

Проблеми с ерекцията? Проклел ви е вуду магьосник и не можете да го вдигнете? Е, сега е щастливият ви ден! При нас вие евтино получавате малкото синьо чудо, което е ощастливило милиони хора по цял свят! И отдолу, с малки букви: Продуктът може да не помогне при проблеми от свръхестествено естество, а вас е твърде вероятно точно такива да ви очакват.

"Мерси, Чарли, друго си е да го чуя от теб", помисли си Радж и кликна на стрелката за следващото съобщение. Беше онова, което настойчиво предлагаше жени за ескорт:

Чувствате се самотни? Не можете да си хванете момиче или просто не ви се занимава? Сега е идеалния момент да се обадите и да получите четири момичета на цената на шест, ъъъ, три. Като допълнителен бонус едната от тях ще ви изпие кръвта и вие после изобщо няма да си го спомняте!

Дали някой наистина би опитал да се свърже с подобна агенция?, питаше се Радж. Съществуваше ли въобще подобна агенция или всичките съобщения идваха от Чарли, който проявяваше нездраво чувство за хумор?
Радж натисна бутона Reply и написа: Какво ще стане ако я заведа на вечеря с много чесън?

Този път отговорът дойде още по-бързо:

Това изобщо не е проява на добър вкус, много мирише.

- Не можеш да оцениш добрата кухня, Чарли, - промърмори Радж. В най-добрите традиции на индийската кухня семейството му готвеше храната си с множество подправки.

Това беше. Повече съобщения не последваха, нито от Гил, нито от сайтовете със скандални оферти. След като трима души от персонала на бензиностанцията се изредиха с подчертана любезност да попитат всичко ли е наред, Радж напълни резервоара си догоре, остави щедър бакшиш и потегли. Осъзнаваше, че ако се опита да разкаже на някой от приятелите си какво възнамерява да направи, щеше да получи няколко много внимателни погледа; сестра му например щеше загрижено да го погали по главата и да го попита дали не се претоварва с работа; а Джен направо щеше да завърти очи с онова нейно изражение, което казваше „O rly?” Но все пак, връщането обратно до дома му щеше да отнеме само няколко минути и нямаше да го забави повече, отколкото обичайния трафик сутрин. А Радж беше твърдо решен да вземе със себе си връзката чесън, която висеще в кухнята и малката сребърна статуетка на Буда, която стоеше до леглото му.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:37 pm

Радж wrote:: Радж пристигна в доджото малко преди пладне. В този час на деня трениращите бяха много по-малко, но за сметка на това тренировките им бяха дълги.
Още щом го видя, Майстора се насочи към него и кимна.
- Обади ми се Бейтс и помоли да освободя време за да ти дам няколко интензивни лични тренировки. Надявам се си готов да започнем веднага?
Радж затвори устата си и отвърна:
- Колко?
Майстора се засмя лукаво.
- Явно е подарък-изненада. Бейтс плаща за всеки час, който прекараш тук. Без ограничение.
Радж отново трябваше да си затвори устата за да може да говори, този път му отне по-дълго време.
- А каза ли ти нещо друго? Нещо... необичайно?
- Само, че иска да те науча да правиш нещата все едно си на улицата, а не пред камера. Или държи на реализма, или има нещо, което не иска да знам и за което не смятам да питам. Явно е взел ролята ти много присърце.
- Сифу. - Радж се поклони. Беше толкова слисан, че дори не се опита да търси някаква благовидна причина, с която да опита да обясни решението на Гил. - Отивам да се преоблека.
Сребърната статуетка на Буда издаде глухо "бонг!" когато постави сака си на пода на съблекалнята, въпреки че беше увита в пешкир. Радж я премести в другия край на чантата и извади екипа си.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Mon Jun 09, 2014 5:38 pm

Радж wrote:: Радж се срещна с Бейтс следващата седмица. След тренировката младата асистентка на Майстора ги заведе в един чисто нов бар в западната част на Санта Моника, настани ги в сепарето и изпи един портокалов фреш, говорейки като картечница. После каза, че има час за зъболекар и ги изостави. Гил беше поставил телефона си на масата с камерата нагоре и непрекъснато се оглеждаше. Радж също се озърна.
- Спокойно, - подметна Бейтс, - и да не виждаш камери наоколо, вероятно Чарли ни гледа. Установих, че не мога да изключа телефона си от интернет и че батерията ми пада значително по-бързо. На всичките ми шест апарата.
- Просто искам да знам в коя посока да помахам, - отвърна Радж и театрално вирна глава. - Как мислиш че ще завърши всичко това?
- Не знам какъв ще е краят, но пътешествието вероятно ще е отвратително, - Гил изпи на екс чашата си с уиски и си наля от бутилката.
- Мога ли да разчитам на теб, че ще осигуриш подходящото, хм, оборудване, ако нещата станат по-грубички? Не че не оценявам жеста ти и тренировките на Мастора, но едва ли това е универсално решение...
- Ако не си беше тръгнал преди да видиш мазето ми, изобщо нямаше да задаваш такива въпроси - ухили се Гил. - Някакви предпочитания? Най-малкото ми се ще да вкарам нещо, което не е регистрирано на мое име. За всеки случай.
- Не бих отказал нищо, което върши работа, дори да е прост дървен кол, - Радж отпи от бирата си. - Напоследък получавам забавни имейли за грозяща ме заплаха от вампири. В колата си возя пушка и пистолет, но имам само стандартни амуниции.
- Ще измислим нещо, - Бейтс чукна чашата си в неговата и отпи юнашки. - Напомни ми утре да спра да пия, за съжаление трябва и да изтрезнея по някое време.
- Спри да пиеш отсега, - ухили се Радж. - Не знаеш какво ще те срещне по пътя към вкъщи. Има ли кой да те закара?
- Удхаус трябва да е тук някъде, колата е отзад. Да имаш книжка е хубаво нещо, ама да имаш кой да те кара е по-хубаво.
Разговорът им пълзеше по дребни теми, каквито хората обикновено обсъждаха на чашка. Радж обаче остана с тягостното чувство, че не смеят да говорят за най-важното - или че не могат да кажат нищо смислено по въпроса, което си беше още по-подтискащо. Всички те, случайни хора, залепени като микроби на дъвка, бяха прозрачни и видими, а експериментаторите разполагаха с цялото време и инструменти на света.

Следващите няколко дни Радж висеше по няколко часа при Майстора, тренираше до пълно изтощение, а вечер се прибираше разнебитен. Гил се опита да го уреди на няколко кастинга при свои познати, но Радж осъзна, че перспективата да бъде нает за нови филми вече не го вълнува. Центърът на живота му вече се бе изместил и въпреки че не се беше отказал от надеждата си един ден да пробие, поне за момента нямаше смисъл да се престарава. Сега мистериозната конспирация в която се бяха замесили изпълваше краткоспочните му планове и единственото което му се искаше е да се подготви добре.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Fri Jun 13, 2014 1:27 pm

Петък вечер след поредната дълга тренировка, Радж тъкмо се канеше да си тръгва, когато Линдзи, доста симпатично двайсетина годишно момиче, с което се познаваха от около година, когато започна да тренира, се приближи до него:
- С Джими и Нийла мислехме да отидем да поразпуснем малко в някой клуб, a цяла седмица ми изглеждаш като човек, който има голяма нужда да разпусне.

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Fri Jun 13, 2014 2:08 pm

Споменаването на думата "клуб" предизвика лоши асоциации в главата му, но все пак от една седмица насам той наистина се чувстваше като прекалено опънат конец. Трябваше да разтовари натиска, ако искаше да запази разсъдъка си. Затова предпазливо попита:
- В кой клуб?

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Fri Jun 13, 2014 3:19 pm

-О, ами мислим да пробваме новото място, което отвориха преди седмица - Везувий. Казват, че е много добър.

Spoiler:

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Fri Jun 13, 2014 8:16 pm

- Какви хора ходят там? И къде се намира? - И след като помисли малко, добави: - Мога ли да доведа и други приятели?

Spoiler:

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Sat Jun 14, 2014 11:31 am

- Готини, в западен холивуд, и защо не - издекламира Линди.

Spoiler:

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Sat Jun 14, 2014 12:33 pm

- Добре, нави ме. Къде да се чакаме?
Договориха се да се чакат на паркинг, близо до клуба. След като Линдзи се отдалечи, Радж обмисли малко идеята и звънна на Гил.
- Здрасти, хакер. Приятели от доджото ще ме водят във "Везувий" и си помислих дали не искаш да се присъединиш? Бил ли си в този клуб преди?

Subject: Re: Глава 1 (Радж) Sat Jun 14, 2014 1:25 pm

- За първи път го чувам, но звучи добре. Ще ти се обадя след няколко минути да ти кажа със сигурност дали ще идвам.
След около телефона пак иззвъня:
- Там сме.

Продължава тук

» Глава 1 (Лори и Радж)
» Главни действащи лица
» Глава 1 (Лау)
» Глава 1 (ББ)
» Глава 1 (Джон)