21st Century Digital Boy

Ролеви игри
 
HomeHome  CalendarCalendar  FAQFAQ  SearchSearch  MemberlistMemberlist  UsergroupsUsergroups  RegisterRegister  Log in  

Share | 
 

 2. Уокингам

View previous topic View next topic Go down 
Go to page : 1, 2, 3, 4, 5  Next
AuthorMessage
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: 2. Уокингам   Tue Jun 02, 2015 9:12 pm

17 февруари 1867, Лондон

За разлика от професора, Уокингам бе предпочел да има достатъчно време за почивка и камериерът потропа на вратата му едва в седем. Вестниците и кафето бяха внесени на сребърна табла от млад мъж с коса, вчесана на идеално прав път отдясно. Веднага след първия служител влезе и втори, бутащ количка със закуска. Графът не бе уведомил кухнята какво ще желае за тази сутрин, затова управителят на етажа му изпращаше някои от най-популярните ястия плюс меню, в случай че иска нещо специално.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Tue Jun 02, 2015 9:13 pm

Сайлъс wrote:
Сайлъс не можеше да си спомни дали бе прибрал визитката на Уилоупин, която мисис Дойл им бе дала предната вечер. Не успя да я открие, след обстойно претърсване на палтото си. Смъмри се на ум за липсата си на съобразителност, инструктира слугата, който бе донесъл закуската, да предаде на мистър Уолдридж, че лорд Уокингам се нуждае от услугите му, след което старателно се зае да маже една препечена филийка с масло.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Tue Jun 02, 2015 9:13 pm

Уолдридж се появи няколко минути по-късно: прясно избръснат, енергичен и ведър - истинско олицетворение на деловата ефективност. В бутониерата му беше закичен свеж червен карамфил, а белите му ръкавици светеха като лунна пътека.
- Добро утро, милорд! Добре ли спахте? Виждам, че господин Баркли вече се е погрижил за закуската ви. Кажете ми, с какво мога да ви бъда полезен днес?
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Tue Jun 02, 2015 9:13 pm

Сайлъс wrote:
Уокингам откъсна поглед от вестника си. Бе прочел репортажа за вчерашния митинг и бе изпълнен с праведно възмущение от начина, по който драскачът се опитваше да омаловажи чудото, опитвайки се да обясни случката като природен феномен. Тъкмо бе започнал да чете изявлението на лорд Шафтсбъри, срещу чията насоченост имаше известни възражения (кой знае защо обаче, Сайлъс бе в настроение да обвинява вестника за изненадващо непатриотичните възгледи на Шафтсбъри и бе решил, щом му се отвори свободна минута, да напише гневно писмо до редакцията), когато Уолдридж бе влязъл.
- Добро утро, мистър Уолдридж. Дали ще Ви затрудня неимоверно, ако Ви помоля да издирите един адрес? Искам да знам къде се намират жилището и офиса на чо... на лице, на име Уилоупин. Томас Уилоупин.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Tue Jun 02, 2015 9:36 pm

- Разбира се, милорд. С какво се занимава господинът? Ако търсите професионален адрес, сигурно ще го има в бизнес-справочниците.
Веждите на консиержа леко се размърдаха, когато разбра, че става дума за частен детектив, но не попита нищо повече. След около четвърт час Уокингам разполагаше с адреса на Томас Уилоупин, изписан на гърба на личната визитка на Уолдридж (която сама по себе си беше образец на типографията).
Уокингам го освободи и доволен отпи от кафето си.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Thu Jun 04, 2015 4:31 pm

Сайлъс приключи набързо с остатъка от закуската си - след като бе получил това, от което имаше нужда, не виждаше смисъл да се бави повече. Нареди да му повикат карета и се отправи към дома на Томас Уилоупин.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 8:56 am

Адресът, който хотелският служител даде на Уокингам, беше в Холбърн, близо до Ред Лайънс Скуеър. Въпреки ранния час, улиците трещяха в обичайния ритъм на Лондон и въздухът вече се пълнеше с миризмите на кварталните фабрики. Уокингам плати един шилинг на файтонджията, разтъпка схванатите си от студа крака и се огледа. Мястото изглеждаше почтено, дори приятно, макар че цветарниците около площада зъзнеха голи и унили. Сградата, в която се помещаваше Томас Уилоупин изглеждаше като обикновена двуетажна къща, със самостоятелен вход към втория етаж.
Уокингам се качи по външните стълби и видя тъмнозелена врата с елементи от ковано желязо, на която беше закована табелка "Томас Уилоупин, детектив". С по-дребен шрифт отдолу друга табелка оповестяваше: "За семейство Патс звънете от другата страна." Тук нямаше камбанка или чукче, затова лордът направо натисна бравата и се озова в тъмно предверие; единствената светлина идваше от малък прозорец на долното полуниво, очертаващ бегло няколко картини по стените. Към прозореца водеше дървено стълбище от лявата страна на госта, а от дясната имаше затворена врата, на която отново имаше табелка "Томас Уилоупин, детектив".
Уокингам почука с топката на бастуна си, като внимаваше да не остави следи по боята. Отвътре се разнесе едно "Да, моля" и гостът прекрачи прага. Озова се в една доста голяма стая (или може би малък апартамент), в която плътна зелена завеса разделяше кът за почивка от дневната, използвана по съвместителство и като офис. В средата беше разположено златисто канапе, на което седеше неугледно облечен човек и се взираше изпитателно в новодошлия. На няколко крачки от него имаше писалище за дребни раси, покрито с документи, от което тъкмо се надигаше млад гном. Няколко библиотечни шкафа, препълнени с книги, покриваха стените до тавана.
- Здравейте, - гномът се приближи и подаде ръка на Уокингам. - Заповядайте, влезте. С какво мога да ви бъда полезен?
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 11:28 am

- Мистър Уилоупин, предполагам? - Сайлъс пое предложената му ръка. Нито Уилоупин, нито офисът му оправдаваха очакванията на графа. Не че си бе изградил някаква точна представа за това, как изглеждат един детектив и жилището му, просто очакваше... нещо по-различно. За всеки случай не спретната квартира в порядъчна жилищна сграда, в порядъчен квартал. Също така не си бе представял, че детективът би могъл да бъде гном.
- Надявам се, че не Ви прекъсвам? - попита Уокингам и кимна към човека, седящ на канапето.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 11:46 am

- Не, не бих казал, - Уилоупин се обърна да погледне другия мъж. - Това е Джон Арчър, той е... мой сътрудник. Пази ме от неприятности. Поне за известно време.
Гномът махна няколко документа от масичката за кафе и посочи на госта си голямото кресло с човешки размер, което беше поставено от едната и страна. В движенията му се долавяше известна предпазливост, както и във внимателния начин по който се навеждаше над мебелите.
- С кого имам честта да разговарям? - попита Уилоупин когато приключи с разчистването на масичката. Стоеше прав до малкото кресло, давайки възможност на госта си да седне пръв.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 12:53 pm

Графът огледа Джон Арчър с нескрито неодобрение. Въпреки благоприличния адрес и учтивите маниери на гнома, впечатлението на Уокингам, че контактите на детектива включват съмнителни типове с неясна репутация, се затвърди още повече.
- Името ми, сър, е Сайлъс Кристофър Талбът, граф Уокингам. Тук съм в качеството си на представител на един от клиентите Ви и бих желал да разговаряме на саме.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 1:29 pm

- О? Значи вие сте... - Над небръснатите бузи на Уилоупин очите му за миг се разшириха. Той отпусна ръката си, която още сочеше стола и довърши по-тихо: - ...граф Уокингам.
Другият мъж, който седеше на канапето се изправи, поклони се леко, но гостът го игнорира и не отвърна на жеста му. Гномът замислено проучваше новодошлия без да помръдне.
- Господин Арчър, - каза най-сетне Уилоупин, - бихте ли ни оставили насаме? И моля ви, помолете мисис Патс да донесе чай и две чаши.
Мъжът изгледа Уокингам с израз на наранено достойнство и мълчаливо излезе от стаята. Стъпките му отекнаха надолу по стълбите.
- Моля ви, седнете, - тихо се обади Уилопин. - Не съм сигурен, че мога да проведа този разговор прав, дори да настоявате.


Last edited by Разказвач on Fri Jun 05, 2015 10:03 pm; edited 2 times in total
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 9:47 pm

След като сътрудникът на мистър Уилоупин напусна стаята, Уокингам най-после прие предложението да седне.
- Не мисля, че ще сгреша, сър, ако предположа, че името ми не Ви е непознато.
- Получих съобщение от единия от сътрудниците си тази сутрин, - отвърна безизразно Уилоупин. - Споменава, че снощи сте бил у семейство Дойл и сте отпратили хората, които изпратих.
Уокингам кимна утвърдително.
- Мисис Дойл ме увери, че репутацията Ви е тази на дискретен професионалист. Извинете ме, но ако съдя по хората, които наемате, ми е трудно да повярвам, че това е така. Единият от Вашите служители съвсем гордо се представи за шарлатанин, сър! Дори демонстрира уменията си!
- Сигурно говорите за Трик, полуръста? - едва доловима усвимка пробяга по лицето на Уилоупин, но той веднага стана сериозен. - Може би маниерите му не пасват на средата, в която се движите, но той не е шарлатанин и никога не би казал такова нещо за себе си. В интерес на истината Фицпатрик дори е нещо като местен герой в квартала си. Доста хора разчитат на него, за да има какво да сложат на масата за вечеря.
Графът повдигна недоверчиво вежда.
- Мисля, че точната дума, която господинът употреби, беше "илюзионист". Човек, който използва трикове - и само как умело е подбрал името си - за да създава впечатлението, че прави магия. Сама по себе си магията е бич, под който нацията ни страда от векове, а лъжемагията... - Сайлъс поклати неодобрително глава. - Разбираемо е за мен, че хора с долно потекло, изпаднали в нужда по една или друга причина, са склонни да разчитат на хора със съмнителен морал. Не виждам обаче какво би Ви накарало да споделите с него тайни, поверени Ви от една почтена жена? Нима това не е в разрез с професионалната Ви етика?
Уилоупин го изгледа продължително, после стана, взе една лула от писалището си и започна да я тъпче с тютюн.
- Преди да ви отговоря, милорд, се налага да ви попитам за няколко неща. Трябва да призная, че посещението ви доста ме изненадва, като се има предвид как сте посрещнали сътрудниците ми вчера. Бихте ли ми казали какво ви накара да дойдете тук лично?
- Защото искам да разбера що за човек сте, сър!
Уокингам въздъхна.
- Истината, мистър Уилоупин е, че обещах съдействието си на мисис Дойл, но ми липсва практически опит, който Вие, като професионалист, би трябвало да притежавате. За зло или добро, тя вече Ви е наела. Ако репутацията Ви почива на действителни факти - нещо, което все още съм склонен да вярвам, това означава че от тук нататък ще работите за мен.
- Почакайте малко, милорд. Нека първо изясним нещо. Как така вие се оказахте въвлечен в този случай?
- Мисис Дойл потърси съдействие от мен - леко засегнато отвърна графът, - след като, след изтичането на уреченото време, не е получила вест за напредъка Ви.
Уилоупин кимна.
- Снощи ме нападнаха, докато се прибирах и нямах възможност да се свържа лично с госпожа Дойл. Затова изпратих писмо по моите сътрудници.
Гномът дръпна от лулата и изпусна малко облаче дим. Очите му се присвиха.
- Предполагам, че сте близък на семейството, щом мисис Дойл се е обърнала точно към вас. Не ми е трудно да си представя, че вероятно е била силно разтревожена, защото останах с впечатлението, че тя много държи на това да не изнася проблемите извън семейството. Така че простете любопитството ми, милорд, но бих искал да знам в качеството ви на какъв сте въвлечен в случая.
В този момент по стълбището се разнесоха стъпки. След няколко мига на вратата се почука; Уилоупин отвърна с кратко "влезте" и на прага се появи дребна жена, облечена в черно, която носеше поднос с димящ чайник и две чаши от китайски порцелан. Тя деликатно поздрави мъжете, остави подноса на масичката и излезе.
- Мисис Патс, хазяйката ми, - кратко обави Уилоупин и замълча.
Както повечето благородни издънки, на лорд Уокингам никак не му се понрави да се озове от другата страна на барикадата - нима гномът си позволяваше да го разпитва? Влизането на мисис Патс прекъсна зараждащия се гневен изблик, Сайлъс се окопити и отвърна с безизразен тон:
- Мисис Дойл е братовчедка на съпругата ми.
Гномът кимна, но изучаващият израз на лицето му не изчезна.
- Познавате ли господин Робърт Дойл и имате ли някаква роднинска връзка и с него?
- Зная, че е приятел на близнаците но не, не го познавам лично.
- Разбирам. Трудно е да се откаже на молбата на изплашена майка, особено ако сте свързани. Но нека ви попитам още нещо, милорд, и ви моля да отговорите честно. Доколко сте решен да се въвлечете в тази история? Сигурен ли сте, че можете да поемете риска името ви да бъде замесено, ако се окаже, че... има неща, които не биха били посрещнати радушно от доброто общество?
- За какво намеквате, сър!
- Бих искал да мога да ви отговоря направо, но не и преди да сте наясно със ситуацията. Ако вие се замесите в тази история, това може да повлияе на вашата репутация също толкова, колкото и на репутацията на семейство Дойл. Не мога да ви отговоря, докато не разбера докъде стига решимостта ви да откриете Майкъл и Хенриета.
- Роднинската връзка на семейството ми със семейство Дойл не е тайна за никого, както и бизнес отношенията ми с мистър Дойл. Освен това дадох думата си на джентълмен! Вече съм замесен. Единственото, което мога да направя е да положа всички усилия да потуша скандала.
Уилоупин кимна.
- В такъв случай, милорд, съм готов да ви сътруднича по всякакъв начин, колкото и да са ограничени възможностите ми в момента. Ще ми кажете ли какво научихте у семейство Дойл? След това можем да сравним наблюденията си и да видим дали ще излезе нещо, за което да се хванем.
Back to top Go down
View user profile
cherno_slance



Posts : 94
Join date : 2013-01-03

Character sheet
Име: Джон Петров Младши
HP: 7: _ _ _ _ _ _ _
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jun 05, 2015 10:13 pm

Джон прецени новодошлия като завършен задник. В никакъв случай зъл или покварен човек, дори напротив. Просто благороднически задник. От чистокръвно синьокръвните.

Кимна на домакина си и излезе от стаята. Слезе по стълбите, намери старата госпожа й предаде молбата на детектива. После остана в коридора, като се облегна на една от стените. Скръсти ръце.

След малко изкачи стълбите и спря на полунивото. Тук имаше прозорче, през което се виждаше част от улицата. Малко късче – ивица тротоар, спяща къща отсреща, просяк, куче и фенер. Не самия фенер, а неговия дълъг и черен стълб.
Джон неочаквано си спомни за Пени. В настоящето сестра му имаше дом, три деца и свестен съпруг. В спомените му грееше като мъничък ангел. Имаше крехка нежност в нея, заради която скачаше да я защитава от всички. А понякога вечер, след поредния лош ден, тя сядаше до него на стълбите. Слагаше мъничките си длани върху ожулените коленца и заедно зяпаха през едно малко прозорче. Тя му разказваше как ще порасне красива и умна, ще се ожени за принц-елдрен и... слушаше гласчето й, не думите.
Така и не помнеше той за какво си е мечтал...
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Mon Jun 08, 2015 10:11 pm

Уокингам бе извадил тефтерчето си, готов да запише всичко, което му се стореше от особена важност.
– Разбрахме кога и при какви обстоятелства е забелязано отсъствието на децата. Също така имаме основателна причина да смятаме, че са напуснали дома си доброволно.
- Какво имате предвид? - предпазливо отвърна Уилоупин.
- Липсата на връхните им дрехи, прозорците им са удобно разположени на приземния етаж и на са били заключени от вътре. Освен това миси... освен това, доколкото разбрахме, първоначалните подозрения са били, че децата са си направили шега, като са се измъкнали.
Гномът кимна.
- Аз също огледах прозорците. Не установих следи от взлом или насилие, а и слугите са намерили прозореца в стаята на Майъл незаключен. Разтоваряхте ли с тях впрочем?
- Да, - отвърна графът. - Поинтересувах се каква информация сте поискали от тях. Освен това разбрахме кога приключват работа вечер и кога започват сутрин. Опитах се да установя в какъв интервал е възможно някой да се промъкне из къщата и да остане незабелязан. За съжаление, повечето работа на прислугата в късните и ранните часове се извършва в кухненските помещения. Освен това поисках да зная какви места посещават децата, но не виждам с какво получената информация би ни била от полза - Майкъл или Хенриета надали биха се обърнали за помощ към прислугата, ако желаят плановете, които кроят, да останат в тайна от родителите им.
Детективът примига.
- Простете, - колебливо започна той, - но кой точно ви каза тези неща?
- Строб, икономът и кочияшът на семейството - Хемсуърт.
- Насаме ли разговаряхте с тях? Или сте разговаряли с двамата едновременно?
- Само аз и професорът присъствахме, преценихме, че е по-добре мисис Дойл да не присъства на разпита.
В този момент очите на лорда се разшириха, сякаш го осени внезапно прозрение.
- О, светии, съвсем забравих! Простете, мистър Уилоупин! Освен мен, мисис Дойл бе сметнала за нужно да потърси помощта на още един джентълмен - професор Дел Монте, преподавател на Майкъл.
- Знам, че и професор Дел Монте е присъствал, моят сътрудник го е споменал в писмото си, - нетърпеливо отвърна Уилоупин. - Имам предвид дали разпитвахте всеки поотделно, милорд, или по двойки, или на по-големи групи, или по друг начин?
- Всички заедно. Какъв би бил смисълът да ги разпитваме един по един, ако останалите през това време могат да подслушват и да се наговарят?
Детективът клатеше глава.
- Изглежда не разговаряте често с персонала си, милорд. Има ли нещо, кето ви кара да мислите, че слугите на семейство Дойл биха постъпили по този начин? Да подслушват и да се наговарят?
Уокингам изправи гърба и раменете си още повече (ако изобщо беше възможно) и сбърчи вежди във възмутено изражение.
- Разговарям със слугите си колкото често сметна за нужно, сър. Всеки знае, че...
Лордът въздъхна.
- Те са прости хора, сър. Добре обученият английски слуга, възпитан в правилните ценности, е сляп и глух за личните дела на господарите си. Но нерядко се случва сред тях да попадат личности, чието основно забавление е да подслушват и клюкарстват. Аз самият се гордея с изрядно домакинство! - в този момент Уокингам вярваше в това си твърдение толкова силно, колкото и в битието на Юстас, макар и да не знаеше имената дори на една трета от прислугата си и нерядко ги третираше с подозрение и мнителност, граничещи с параноя. - Но не мога да твърдя същото за всеки дом в Англия.
За известно време Уилоупин се оказа твърде зает да пали угасналата си лула. Когато най-сетне вдигна очи към графа, лицето му беше обвито в гъст облак дим.
- Разбира се, вие познавате хората си най-добре, - тихо каза детективът. - Не мога да кажа, че имам вашата гледна точка към прислугата, но счетох за уместно да разпитам персонала на семейство Дойл насаме. Някои хора са по-склонни да бъдат искрени когато по-висшестоящите не са наблизо и особено ако получат известни гаранции.
Гномът пусна още един облак.
- Според сведенията, които получих се оказа, че Майкъл и Хенриета действително са излезли сами посред нощ, но това не е било първото им измъкване. Може да се каже дори, че напоследък е било любимото им забавление, ако се съди по това колко често са го правили.
Уокингам не можа да намери отговор на поднесената му информация. "Понякога, милейди, емоциите ни са толкова силни, че ни оставят без думи. Със сигурност сте способна да ме разберете - като представителка на своя пол, нерядко сте страдали от особеностите на чувствителната си натура. Но и на мъжете се случва - по-рядко, но се случва, да изгубят дар слово, когато се сблъскват с изненадите на съдбата. Не зная кое ме шокира по-дълбоко - това, слугите са мълчали пред господарите си или това, че са разкрили подобна тайна пред непознат." Накрая само промълви:
- Тъй значи.
- Изглежда и Майкъл, и Хенриета са расли като будни, любознателни деца, защото доколкото разбрах, винаги живо са се интересували от живота извън собствената им среда. Ограниченията, които родителите им са налагали, досега са ги спирали да намерят практически израз на любопитството си, но след отиването в колежа, Майкъл започнал да става по-смел, да се одързостява за някои неща, за които преди дори не би посмял да спомене. Катализаторът обаче е било присъствието на Робърт Дойл, братовчед им, който изглежда е от онази група млади, добре осигурени бохеми, които имат контакти навсякъде. Надявам се разбирате защо бях длъжен да ви попитам дали имате някаква връзка с господин Робърт Дойл, изпитвам известни затруднения как да изложа ролята му в ситуацията... - Уилоупин погледна въпросително госта си.
- Искате да кажете, че близнаците са избягали при братовчед си?
- Не, искам да кажа, че Робърт е бил техен гид из града когато са се измъквали от дома си посред нощ, - отвърна Уилоупин. - Не знам дали сега са при него, защото така и не успях да намеря време да разговаряме. Ако е така, или той ги прикрива много добре, или те полагат изключителни, бих казал дори несвойствени, усилия да не бъдат открити. Разбирате ли, Робърт Дойл е познавал добре града и всичките му... привлекателни за млади хора места... и близнаците са били запленени от него и начина му на живот, - продължи гномът. - Като се има предвид, че той често е бил гост в дома на семейство Дойл, сигурно не му е било трудно да им пълни главите с всякакви истории за нощните си подвизи. Вероятно не е било трудно и да намери начин как да ги взима и връща у дома им незабелязано...
Сайлъс кимна бавно.
- Разбирам. Предполагам имате адреса му?
- Да, разбира се, - гномът стана, взе един тефтер от писалището си и продиктува адрес на Уокингам. - Това е в Сейнт Джонс Уудс. Доколко познавате Лондон впрочем?
- Не бих казал, че съм добре запознат с града - отговори Сайлъс, докато си записваше. - Когато идвам тук по работа, отсядам в "Ковънт Гардън". Когато трябва да се придвижвам, използвам услугите на карета. Бих казал, че зная местоположението на... приличните квартали, които посещавам, доколкото ми е нужно, за да не стана жертва на измама, ако кочияшът реши да изкара някой допълнителен шилинг, осланяйки се на невежеството ми.
- Да разбирам ли, че не живеете за постоянно тук? А доколко вашият приятел професор Дел Монте познава града?
Буреносен облак засенчи и без това не особено слънчевото изражение на графа.
- Професор Дел Монте не е мой приятел и не бих могъл да свидетелствам за неговата информираност. Аз самият, като граф на Уокингам - Сайлъс натърти името със засегнат тон, - живея в Уейкот Плейс.
Гномът въздъхна. Докато облакът дим се разсейваше около главата му, Уокингам можеше да види как очите на домакина разсеяно търсят нещо по тавана.
- Имате искреното ми уважение за желанието си да помогнете, милорд - отвърна детективът след няколко мига, - но участието ви в търсенето ме кара да изпитвам известни притеснения. Майкъл и Хенриета са проявявали интерес не просто към света извън дома си, а към по-непрестижните и бедни квартали на Лондон - там, където са смятали, че се случва истинският живот. Например едно от местата, на които разбрах че Робърт Дойл е водил близнаците, е една църква в Сейнт Джайлс, недалеч оттук. Кварталът е доста неприятно място, дори за хора, които не са свикнали да живеят в лукс. Успях да проверя лично тази следа, и макар да не открих нищо особено, самото посещение ме изпълни с големи опасения.
Гномът дръпна отново от лулата си и замълча.
- Това означава, че е възможно да ви се наложи да посетите места извън тези, в които обичайно се движите, милорд... И в такъв случай е по-добре да се разчита на някой, който познава тази част на Лондон или поне е местен.
- Имате предвид сътрудниците Ви.
- Да, тях имам предвид, - кимна Уилоупин. - Самият аз не бих могъл да твърдя, че познавам всеки квартал, в който ми се налага да ходя, достатъчно добре, за да мога да върша успешно работата си. Затова понякога прибягвам до услугите на различни местни хора. На ценни местни хора, които познавам лично и знам на какво са способни. Помислете от тази гледна точка: бихте ли отишъл на лов без йегерите си или водачите на кучета?
Самият Сайлъс не беше запален ловец - не малка вина за това имаше покойният му брат, който приживе се бе доказал като отличен спортист и точен стрелец. Непрестанният натиск да се сравнява с постиженията на човек, за когото бе чувал да казват, че е роден с пушка в ръка (и който бе имал глупостта да отиде и да умре в Африка, преследвайки тигри, лъвове и кой знае още какво) бе породила у него неприязън към този прекрасен английски обичай. Въпреки това алегорията на Уилоупин му бе достатъчно близка и разбираема.
- Щом се налага, ще се оставя да бъда воден - великодушно се съгласи графът. - Обещах да помогна с каквото мога и щом се налага да посещавам неприятни места и да се срещам с неприятни хора, ще го направя. Все пак, моето удобство не е от най-належаща важност в случая.
- Радвам се, че оценявате разумността на предложението, - Уилоупин се поотпусна на креслото си. - Смятате ли да продължите търсенето с помощта на господин Дел Монте?
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Thu Jun 25, 2015 10:48 am

- Професор Дел Монте - поправи го Сайлъс, който като горд носител на титла много държеше на правилното им използване. - Да. Въпреки че изпитвам известни резерви относно неговата съобразителност.
- А по какъв начин добрият професор се е оказал забъркан в тази ситуация?
- Мисис Дойл се е обърнала към него за съдействие.
- Разбирам. - Детективът замълча. - Струва ми се че това е всичко, което мога да кажа за момента. Има ли нещо, което вие бихте искал да споделите?
- Очаквам мисис Дойл да ми изпрати списък с приятели на децата, на които, според нея, близнаците имат доверие и от които биха поискали съдействие.
- Разбира се. Какво смятате да правите оттук нататък впрочем?
- Възнамерявах да посетя всеки един от адресите. Но сега си мисля, че тази стъпка може да бъде отложена, след като вече имате заподозрян.
- Истината е, че аз самият не съм много сигурен накъде води тази информация, - призна гномът. - Дори Робърт Дойл да е замесен, се съмнявам, че би рискувал да стане съучастник и да рискува връзките си с роднините, а и репутацията си в обществото.
- Но би рискувал безопасността на братовчедите си! - възмутено възкликна Уокингам.
- Непростима дързост, наистина, ако наистина е имал самоувереността да го направи, - Уилоупин остави лулата си на масата и се изправи. - Благодаря, че намерихте време да ме посетите милорд. Макар и да съм възпрепятстван да взема лично участие на този етап, приемам изчезването на децата присърце и съм много заинтересуван от това да ги открием бързо.
- Кога ще мога да очаквам новини от сътрудниците Ви? - попита лордът, който очевидно не бързаше да си ходи.
- Кога ще бъдете готов да се срещнете с тях?
- В момента, в който са готови да споделят някаква полезна информация - ледено процеди Уокингам. - Директно посещение в хотела ми, разбира се, е недопустимо.
- Не вярвам да се наложи.. Но от друга страна - милорд, - малко по-тихо добави детективът, - ако наистина искате да участвате в търсенето, трябва да свикнете с мисълта, че ще ви виждат в компанията на хора, които не са от вашата класа.
- Мистър Уилоупин, да не би да си мислите, че съм тук за собствено забавление? - сопнато отвърна лордът, докато се изправяше. - Разбирам, че в определени ситуации ще изникне нуждата да бъдат правени компромиси, но това не означава, че трябва да пораждаме излишни въпроси с необмислено и подозрително поведение. Тук не става дума само за собствената ми репутация, но и за безопасността на децата!
- Разбирам ви, милорд. И все пак ми се струва, че присъствието на сътрудниците ми не е най-голямата заплаха за безопасността на децата. Впрочем, господин Маккориган отказа да участва в по-нататъшното разследване. Сега разполагам само с услугите на господин Смит, който в момента най-вероятно е зает да изкарва прехраната си. Ако сте склонен да продължите търсенето придружен от него, бих могъл да му изпратя бележка и да видя дали няма да намеря начин да го освободя временно от задълженията му...
- Мистър Смит... предполагам е вълкоподобният колега на мистър Маккориган? - тихо попита Сайлъс. В гласа му се усещаше крехката надежда да греши. - Не помня да се е представял.
Уилоупин го стрелна с очи, веждите му се размърдаха.
- Да, черният вълкоподобен бийст, който сте видели снощи е Лайл Смит. Живее наблизо, впрочем. Ако не бяха те двамата с господин Маккориган, нямаше да можем да водим този разговор днес. Извадих късмет да минават по улицата точно когато ме нападнаха.
- Разбирам - отвърна Сайлъс. Каквито и възражения да имаше относно предстоящата съвместна работа с бийст, осъзнаваше, че сам си бе виновен. - А това нападение... има ли някаква причина да смятаме, че има връзка със случая?
- Нямам представа, - отвърна гномът и чертите му за миг се изкривиха в гримаса. - Връщах се от Сейнт Джайлс, от онова място, за което ви споменах. Което, впрочем, е една любопитна нова църква, посветена на духовните нужди на бедните. Но кварталът е достатъчно опасен и без непременно да търсите нещо конкретно там.
Уокингам кимна одобрително. Грижата за духовните  нужди беше едно от малкото неща, срещу които нямаше никакви възражения, независимо от класата.
- Предполагам вече сте изпратили свой служител да се свърже с мистър Дойл? Робърт Дойл - уточни графът. - Струва ми се, че ще е разумно да изчакам информация от източниците Ви, преди самия аз да го посетя. Ако изобщо е нужно.
- Лайл и Трик трябваше да го посетят вчера, - предпазливо отвърна гномът. - В писмото си полуръстът споменава, че се е прибрал у дома веднага след посещението у мисис Дойл, разочарован от посрещането. Но Лайл  все пак е решил да се срещне с Робърт Дойл и е поел към дома му. Към този момент обаче нямам информация как са се развили нещата, момчето все още не се е свързало с мен.
- Значи засега ще е най-разумно да се върна в хотела и да изчакам съобщение от Вас, както и от мисис Дойл. Освен ако не можете да предложите някакъв друг начин, по който бих могъл да бъда полезен.
- Да, би било най-добре да координираме усилията си. - Уилоупин примига няколко пъти. - Простете за въпроса, но след като не искате Лайл да ви търси директно в хотела, тогава може би обмисляте вие сам да го посетите? Това би спестило известно време наистина...
- Не е нужно да ме посещава, би могъл да ми изпрати съобщение...
Сайлъс внезапно си припомни държанието на бийстмена от предишната вечер. Създанието едва бе успяло да сглоби едно изречение, не би било чудно, ако уменията му с писмената бяха още по-ограничени.
- Но ако действително смятате, че ще спести време, ще разговарям с него лично. Къде бих могъл да го открия?
- Фабриката, в която работи е в горната част на Холбърн, ще ви напиша адреса, - Уилоупин се обърна към писалището си. - Бихте ли му предал и едно съобщение от мен? Ще улесни нещата, а и няма да ми отнеме много време да го напиша.
Гномът седна сред книжата си и известно време писалката му скрибуцаше по листовете. Когато приключи, той връчи на Уокингам запечатан плик и визитката си, на гърба на която беше изписано "Фабрика Делойт" и адрес. Уокингам прибра съобщението и визитката (нея втъкна между страниците на тефтерчето си) във вътрешния джоб на палтото си. Двамата мъже си взеха довиждане, графът излезе обратно на улицата, кимвайки сдържано на седящия на стълбите Джон, докато минаваше покрай него и, след като продиктува новия адрес на кочияша, се качи в очакващата го карета.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач



Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Sun Jun 28, 2015 5:24 pm

Фабрика "Делойт" се оказа текстилно предприятие, помещаващо се в няколко сгради от тъмносиви тухли и обградено от измазан в бежово зид, наслоен със сажди. Двойната метална врата, която водеше към вътрешния двор на фабриката, зееше отворена и когато слезе от файтона, Уокингам успя да види няколко покрити с платнища товарни карети, които чакаха да бъдат натоварени. Като се изключат работниците, които се занимаваха с товаренето, беше трудно да се видят други хора, но шумът на машините долиташе до улицата, а комините над всяка сграда бълваха гъсти облаци въглищен дим.
Уокингам се приближи до входа, без да е съвсем наясно какво точно трябва да направи, но за негов късмет сякаш изпод земята се появи космата черна фигура, която вече беше виждал. Вълкоподобния бийст от вчера, облечен в същото яке и нахлупил ниско каскет над очите си се приближи до посетителя и поздрави:
- Добър ден, с какво мога да ви помогна?
Гласът му хриптеше в нещо много подобно на ръмжене.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Fri Jul 03, 2015 7:40 pm

- Мистър Смит? - въпросително го поздрави графът. - Простете, но снощи не се представихте.
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Sun Jul 05, 2015 10:25 am

Лайл се ококори. Рядко го наричаха мистър Смит и това никога не беше добър знак. Преди години беше попаднал на човек родом от неговия край в една кръчма в Лондон. Напиха се здраво и по едно време оня го попита от коя фамилия е. "Ъъъ, Смит" - обяви той. В провинцията сигурно имаше много фамилии на име Смит, а Лайл не умееше да мисли бързо.
- Ъъъ - започна той.
Пред него стоеше самият лорд Уокингам. "Аз само го бутнах лекичко и той падна!" - изскочи в ума му автоматично. И после - "ама аз им платих да го намерят, не съм им казвал да го пребият, те грешно са ме разбрали".
- Ъъъъ, добро утро - довърши той - Сър! Добро утро, сър!
Лайл закима насреща му, сякаш тъгна да прави полкон, но се отказа на средата на движението и само се заклати на място. Подобаващо ли беше да подаде ръка на лорд? Реши, че не си струва да рискува.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Tue Jul 07, 2015 11:33 am

"Трябва да призная, че изпитах моментно съжаление за клетото създание. Би ми коствало усилие да се досетя за по-илюстративен пример за това, колко дълбока е нуждата ни от Ред и до какви несправедливости и страдание води прекрачването на естествените правила. Този могъщ звяр би господствал в дивата тайга или безпощадната тундра, където грубата му сила би го издигнала над всички останали създания. А ето го, борещ се за оцеляване в града, в центъра на цивилизацията, обречен от осакатените си ментални способности да съществува сред утайките на обществото. Най-простичките социални порядки го объркват. Не мога дори да си представя какво усилие му коства да комуникира мислите си. Можем само да бъдем благодарни, че мисловните му процеси са доста по-прости от моите или дори Вашите - подобна безпомощност би докарала до отчаяение един по-сложно устроен, изтънчен ум."
- Дойдох да Ви уведомя - Уокингам говореше бавно и отчетливо, - че по-рано тази сутрин разговарях с работодателя Ви, мистър Уилоупин. Достигнахме до взаимно съгласие, че ще е разумно занапред да обединим усилията си. Бих искал да зная какъв напредък имате до момента.
Докато говореше, графът извади писмото на детектива и го подаде на Лайл.
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Tue Jul 07, 2015 1:40 pm

Лайл хвърли един поглед на писмото, колкто да провери дали няма никакви пари между листовете и се обърна към госта. Думите на лорда обикновено звучаха като написани от адвокатска комисия, но ако имаше някаква уловка в предложението му да работят заедно, Лайл не виждаше каква е. Да не би да е станало нещо снощи след като си тръгнаха с Трик?
- Значи - каза той - снощи първо говорих с майката, но Вие знаете за това, а после и с братовчеда. Следобеда сматах да се видя с други приятели на момчето, ако Томи даде пари. Ама първо ще трябва да мина до даскалото, да им взема адресите. Чух, че сега е затворено, но професорът може да помогне.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Wed Jul 08, 2015 9:55 am

- Мистър Смит! - леко стъписано се намеси Сайлъс, който не бе очаквал да получи такъв многословен отговор. - Нямах предвид точно в този момент и точно на това място. Дали бихме могли да разговаряме някъде... на саме?
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Wed Jul 08, 2015 10:10 am

- Разбира се - каза Лайл, който беше свикнал да води деловите си разговори в кръчмата, но нямаше намерение да му противоречи - ей тука има едно местенце зад бараката. Само внимавайте, че има много фасове.
Лайл можеше да усети цял куп миризми около Уокингам: помадата, с която бе пригладил косата си (Лайл предполагаше, че е специална помада, макар че колегата му Джаспър твърдеше, че богатите господа са стиснати и просто капват две капки парфюм в най-обикновена вода), колата, с която бе пригладена яката му, миризмата на хотелската стая, където бяха висяли дрехите му, ароматите на файтон и коне, чаят на мисис Патс, стаята и мебелите на Томи и един куп други миризми, с които Лондон така богато поливаше жителите си. Докато лордът се колебаеше дали да последва домакина си, вълкът отвори бележката от детектива и зачете:

Лайл, сигурно ще си много изненадан, но успях да убедя господин Уокингам да ни сътрудничи и да се възмползва от компанията ти. Моля те, бъди внимателен и търпелив. Струва ми се, че някъде в него дреме добър и великодушен човек, но поне засега милорд изглежда се е напъхал в ботуши, които са му твърде големи. Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш - мисля, че няма да мога да се отдалечавам много от вкъщи поне още няколко дни. Успех!

Лайл смачка набързо бележката и я пъхна в джоба си. Уокингам най-сетне бе взел решение и се приближаваше към него.
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Thu Jul 16, 2015 2:37 am

Сайлъс с неохота последва бийста, като се стараеше да не се докосва до нищо и най-вече до никого. Въздухът беше наситен с миризмата на мъже, които прекарваха дните си в тежък физически труд, примесена с тази на евтин тютюн, мокра козина и алкохол.
- Убеден ли сте, че е безопасно да споделяме поверителна информация на такова място? - попита графът недоверчиво, когато стигнаха до кътчето, което работниците използваха за да откраднат кратка почивка, когато им се удадеше възможност. Както Лайл беше предупредил, земята бе осеяна с фасове, подобно на кости в леговището на някакво чудовищно, екзотично влечуго.
Back to top Go down
View user profile
LauTheWaif



Posts : 83
Join date : 2013-02-13

Character sheet
Име: Alaura Waifre
HP: 7:
Willpower:
5/5  (5/5)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Thu Jul 16, 2015 10:36 am

- Безопасно е - увери го Лайл - ако дойде някой, ще го чуя преди той да чуе нас.
За да потвърди думите си, помръдна косматите си уши в две различни посоки
Back to top Go down
View user profile
Сайлъс



Posts : 125
Join date : 2012-12-27
Age : 24

Character sheet
Име: Лорейн Несбит
HP: 7:
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: 2. Уокингам   Sat Jul 18, 2015 6:20 pm

Уокингам повдигна недоверчиво вежда, но като че ли се примири със ситуацията.
- Уповавам се на сетивата Ви, мистър Смит. Значи сте посетили... - Сайлъс се поколеба. - Не е нужно, мисля, да споменаваме имена. Роазговорът беше ли ползотворен? С каква нова информация разполагаме?


Last edited by Сайлъс on Tue Aug 04, 2015 11:12 am; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Sponsored content




PostSubject: Re: 2. Уокингам   Today at 2:20 pm

Back to top Go down
 
2. Уокингам
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 5Go to page : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
21st Century Digital Boy :: Играта :: Victoriana :: Децата на семейство Дойл :: 17 февруари 1867-
Jump to: