A. Новини, минали събития и фоново знание за света

В зависимост от класата и интереса на героите ви към нещата, те могат да знаят цялата поместена тук информация или само част от нея. Легенда:
- Всичко оцветено в подразбиращия се цвят - черно - е общодостъпно знание за случващото се, което няма как да бъде пропуснато дори от герои, които не умеят да четат
- Всичко оцветено зелено е познато на герои, които редовно четат вестници
- Всичко оцветено в  синьо е познато на герои които проявяват специален интерес към темата и/или имат умение за това.

Лондон може да се похвали с непрекъснато нарастващо население от низшите класи. Принудени да се конкурират за оскъдни работни места, повечето жители от низшата класа са щастливи ако работата им може да предложи скромен доход, с който да могат да живеят. По-често цялото семейство трябва да работи за да може да свърже двата края. По ирония на съдбата много от работниците работят на фабрични машини, захранвани с въглищата, които някога са лежали под техните собствени ферми.

През 1863 руската императрица, неправилно наричана от английските вестници "Царина" или "Княжна", решава да поразкърши мускули и да разшири влиянието на Русия над териториите около Черно море. След светкавична офанзива руската армия откъсва Кримския полуостров от Османската империя. Страхувайки се за достъпа си до азиатските си колонии и търговията с тях, през 1864 Британия и Франция изпращат армии, които да помогнат на османците. Тези армии са съставени главно от попълнения от низшите класи. След повече от 20 години относителен мир в Европа младите доброволци са омагьосани от романтична пропаганда за героизъм и слава. Постери, показващи добре въобръжена британска армия, която громи зле екипирани руски селяни се появяват из целия град. Фабриките наемат повече работници, тъй като оръжията и амунициите се пренасочват за да подкрепят усилията във войната. Политиците изнасят грандиозни речи относно "удържането на руската мечка в дивата и пустош".
В рамките на две години настъпва пълна катастрофа.
След големия първоначален успех, съюзените армии са практически унищожени от елитните отряди и магьосниците на на Царината. Оцелелите се оттеглят и прегрупират, спасени само от пристигането на подкрепления. Докато съюзените генерали се подготвят за нов удар, изходът е далеч от сигурен. Сега съюзниците вярват, че имат сили, много по-големи от необходимото за постигане на успех. Ако обаче се провалят, тогава няма да може да спре императрицата да разшири границите на Русия към Балканите и Южна Азия - кошмарен сценарий за Британия, която е силно зависима от богатствата на презокеанските си колонии.
Различните реформистки движения виждат в загубите на английската армия възможност да промотират своя дневен ред и да призовават за бойкот на войната. Те се оказват толкова ефективни, че британската армия започва да среща затруднения в набирането на войници, а Източноиндийската компания непрекъснато настоява за изпращането нови и нови военни части в Индия, тъй като се страхува от измяна и бунтове.
Така се ражда Законът за всеобщата мобилизация. Наскоро представен в Долната камара на парламента, Законът за мобилизацията задължава всички британски поданици да се присъединят към въоръжените сили. Разбира се, законът не засяга аристокрацията и има достатъчно изключения, от които по-голямата част от средната класа да се възползва (и тези, които служат автоматично получават офицерски чин.) Голямото мнозинство от наборници естествено идват от низшите класи,при съответно по-голям риск и по-ниско заплащане.
Въпреки че все още не е сигурно, че Законът за мобилизацията ще бъде гласуван успешно, това не спира радикалните елементи да го използват в свое предимство. Из цяла Англия, включително Лондон, се събират гневни тълпи...

Ориентът - за жителите на западния свят "Ориент" (="изток") е всичко, което не спада към кръга на алуминатската цивилизация. Това включва обширни територии от Евро-азиатския континентален масив на изток от Австро-Унгария, всички владения на Османската империя, цяла Азия, земите на изчезналата Персия, Китай и достига до Япония. Русия ту е включвана, ту изваждана от понятието за Ориент - това е особена нация, с различна версия на алуминатството и екзотични за европееца порядки.

Томи Аткинс: Това е нарицателно име за обикновения английски войник. Използва се и във военните списъци: когато истинското име на загиналия не се знае, се вписва "Томи Аткинс".

Катринени празници - седмица в средата на февруари, понеделникът от която се пада денят на Света Катрин. Ползва се от академичните институции като едноседмична пролетна ваканция, отделяща края на зимната сесия от началото на летния полусеместър.

Национални и лондонски вестници във Викториана

Дневни издания

Дейли Кроникъл – притежаван от Клеркънуел Нюз & лондон Таймс; либерален/радикален вестник
Дейли Нюз – главен редактор е Томас Уокър. Това е радикален вестник, който често публикува авторски материали от реформатори и радикали като Карл Маркс
Дейли Телеграф – когато стартира през 1820 е радикално ориентиран; през 60-те години на 19 век обаче вече е консервативен вестник
Морнинг Адвъртайзър – независим вестник, който все пак от политическа гледна точка клони към консерватизма
Стандард – има утринно и вечерно издание. Редактор е капитан Хамблър. Стандард е рупорът на Консервативната партия.
Таймс – независим вестник, главен редактор е Дж.Т. Дилейн. Клони към лагера на консерваторите и оперира без прекъсване от 1785, което го прави най-стария и уважан от дневните вестници.

Вечерни издания

Пал Мал Газет – ново списание, създадено през 1865 от Г. Смит, Елдър и Ко. С Фред Грийнууд. Изданието е откровено консервативно и често възхвалява Бенджамин Дизраели.
Стар – медия, която вече кара десетата си годишнина. Има две издания: Морнинг Стар (който излиза в късната вечер или ранната утрин) и Ивнинг Стар. Собствениците са Кобдън и приятели. Това е прогресивен вестник, който често пише не само за либералната политика, но и за научни открития.

Неделни издания

Екзаминър – либерален вестник, който е особено чувствителен към проблема за бедността
Илюстрейтид Лондон Нюз – относително нов вестник, който бързо е станал най-популярното неделно издание в страната. Има страници за светски новини, често придружени от рисунки на известни хора. Независим вестник, но клони към консервативния лагер и висшата класа.
Нюз ъф дъ Уълрд – също сравнително нов вестник, който обаче е таблоид посветен на сензации и скандали и е популярен сред всички класи. В политическо отношение е независим, въпреки че силно клони вляво.
Обзървър – най-старият от неделните вестници (от 1791г.), този вестник също клони към по-„сочни“ истории, но е по-консервативен в политическо отношение.
Рейнълдс Нюзпейпър – Открито социалистически, „Рейнълдс“ често дава трибуна на материали от Маркс и други радикали.
Спектейтър – издателите са Таунсънд и Холт Хътън. Това е либерален, клонящ към радикален вестник, популярен сред квалифицираните работнически съсловия.
Съндей Таймс – неделното издание на Таймс съ същата политическа насоченост.

Заглавия на вестниците от 17 февруари 1867 г.:

"Таймс"
Първи кораб преминава през Суецкия канал
Андраши избран за премиер на Унгария
Масови сблъсъци между полиция и демонстранти. Затворите пълни с нарушители.
Принц Мицухито ще наследи абдикиралия Йошинобу като император на Япония
Британските компании отстранени от проекта за покриването на Сен. Строежът върнат в ръцете на брюкселската управа.

"Морнинг Стар"
Чудо или необяснимо природно явление? Неочаквана развръзка на митинг в Кенсингтън.
Суецкият канал - триумф на инженерната мисъл
Лорд Шафтсбъри се обявява против Закона за всеобщата мобилизация

"Дейли Нюз"
Протестът на работниците потушен с кръв от полицията. Множество ранени и арестувани след вчерашния митинг против мобилизацията.
Майка погребва трети син, загинал в Кримската война
Напрежението в Ирландия не стихва. След неуспешния опит да завладеят Честър Касъл водачите на Фениънс се готвят за въстание

в. Таймс, 17 февруари 1867г.


Първи кораб преминава през Суецкия канал

Като част от тестовете на новите съоръжения по Суецкия канал, вчера малка френска яхта е преминала през входа на канала при Порт Саид и е достигнала до Голямото горчиво езеро. Корабът е бил натоварен единствено с баласт за да се установи плавателността на канала в различните му части и е бил воден от екипаж състоящ се от осем души. Припомняме на нашите читатели, че строежът на канала започна на 25 април 1859 г. след като международна комисия свикана от Фердинанд де Лесепс заключи, че няма разлика в нивото на водите на Средиземно и Червено море и следователно няма пречка между тях да бъде построен директен морски път. Изкопните работи продължиха повече от 10 години, като в голямата си част каналът беше строен чрез използването на принудителен труд. Към днешния ден множество от работниците са починали по време на строежа поради непосилните условия на труд, в които са били заставени да работят.
Проектът беше посрещнат със скептицизъм още от началото си и до момента много малка част от акциите, продавани свободно из британските, руските, американските и австро-унгарските финансови пазари са били изкупени. За разлика от тях, френската част е разпродадена за кратко време и интересът към проекта на господин де Лесепс не стихва. Изглежда британската търговска общност не обръща никакво практическо внимание на целия този грандиозен строеж и се съмнява, че таксите за преминаване през канала ще бъдат достатъчни за да възстановят похарчената сума. И с право – до момента разходите са надхвърлили двойно първоначално определения бюджет и макар господин де Лесепс да уверява, че проектът е пред завършване и от откриването го делят едва няколко месеца, международната общност остава резервирана.



Масови сблъсъци между полиция и демонстранти. Затворите пълни с нарушители

Очевидци съобщават, че снощи между пет и осем часа недоволни граждани са се опитали да щурмуват улиците на Кенсингтън, протестирайки срещу новия закон за мобилизацията. Демонстрантите са започнали да се събират около фабриките в Пимлико и Лембът, след което са формирали голяма тълпа и са се насочили към Кенсингтън. Походът им из града е дал възможност на градската полиция да мобилизира необходимите сили и своевременно да блокира част от квартала, за да не дава възможности за злосторничество. Когато демонстрантите са видели че пътят им е отрязан, те спрели и провели митинга си на Кенсингтън Роуд, крещейки обиди към двете камари на парламента, към министър-председателя и управляващата класа в цялост. Няколко лица са държали речи, в които са призовавали събралото се множество да бойкотира мобилизацията и са го насъсквали да извоюва свободата си с кръв. Водени от сър Джордж Мейс, директор на етеричния клон на Скотланд Ярд, отрядите на полицията, подкрепени от няколко членове на Гилдията, са изчаквали търпеливо недоволните да „изпуснат парата“ и да се разотидат мирно. „Едно потенциално стълкновение щеше да смути в голяма степен живущите в квартала почтени хора, а ние не искахме това да се случи“, сподели с репортер на вестника лорд Мейс. Демонстрантите обаче, докарани до яростно умопомрачение от своите лидери, не са проявили никакво намерение да уважат правото на почивка на своите съграждани и са започнали да замерят полицията с камъни и клони от Кенсингтънските градини. Блюстителите на реда са били принудени да отвърнат със сила на това тъй нагло незачитане на обществения ред и цивилизованите порядки. Във възникналото стълкновение мнозина хулигани от работнически произход са разбрали от първа ръка колко непоколебима може да бъде градската полиция в отстояването правата на гражданите и са се видели принудени да потърсят медицинска помощ.
Очевидците също така разказват, че в самата кулминация на сблъсъка неочакван знак от Небесата се е появил в нощния небосвод и е принудил всички побеснели демонстранти да побягнат в див ужас от служителите на полицията. Така възстановяването на реда и спокойствието в квартала се е превърнало в божествено дело, извършено с пряката намеса на светите алуминатски застъпници. Мнозина граждани съобщават, че няколко ангели са се появили между звездите над Кенсингтън и под звуците на нежна люлчина песен са успокоили духовете на враждуващите. „Очевидно е, че Небесата ни наблюдават отблизо и с това чудо ни демонстрират своята подкрепа за войната, която Британия води в момента“, коментира за вестника д. гоет. Мартин Парсли, ръководител на гоетичната секция в Гилдията. „Няма никакво съмнение, че след като видяхме този знак за благоволението на закрилниците, нашите действия в Крим ще бъдат успешни и тези неблагоразумни люде, които се противят на мобилизацията само показват колко малко патриотизъм и истинска алуминатска искра са останали в сърцата им“, допълни той.
Резултатът от действията на полицията се изрази в множество арести на неблагонадеждни елементи от обществото и дълга нощ за затворническите власти в Ню Гейт. (Продължава на стр. 3)

Заглавията на вестниците от 18 февруари 1867:

Таймс:
Превърнат ли е Лондон в буре с барут? Нови факти за подстрекателите на анти-военните настроения
Нови технологии, финансирани от правителството, намалят необходимостта от наемен труд.
Дислоцирането на въздушните роти в Крим е завършено.

Дейли Кроникъл:
Болниците пълни с полицаи и работници. Чудото от протеста на 16 февруари взима жертви и сред служителите на реда.
Полицията се нуждае от разумно водачество, а не от повече уайвъри в небето.
Деца изчезват мистериозно от дома си. Граф Уокингам и професор Дел Монте водят издирването на изгубените наследници.

Дейли Кроникъл, 18 февруари 1867 г., стр.3:

Дейли Нюз:
Престъпността в крайречните квартали нараства. Полицията трудно успява да наложи ред в Лаймхаус и доковете.
Чарлс Бабидж пред завършване на революционната си машина.
Камарата на лордовете обсъжда приравняването на протестите срещу мобилизацията с държавна измяна.