1c. Брат мой

16 февруари 1867, 11:55 сутринта, Лондон, Пимлико

Джон Арчър прекоси Ромни Стрийт и се озова пред желязната врата на пивоварната. Студеният вятър, който жилеше минувачите по Лембът Бридж, не можеше да разсее острата миризма на хмел и ферментиращи плодове, с която фабриките в квартала напояваха въздуха. Отне му известно време докато успее да си запали цигара, но точно тогава спретнат зелен хенсъм спря на няколко крачки и от него слезе Артър Смит.
След раняването нещата бяха потръгнали добре за Артър. С военната си пенсия бе успял да наеме помещение за месарски магазин, където няколко месеца той и жена му работеха по 16 часа на ден. Към продажбите от магазина бяха успели да добавят разносните поръчки по домовете и заявките на околните пекарни, които индийското сираче, доведено от Артър при завръщането си, събираше и разнасяше. Това им беше позволило да откупят помещението, а скоро след това да отворят и втори магазин. Сега Артър се обмисляше къде да бъде третия и дали си струва да регистрира месарниците като верига; вече не работеше на тезгяха, но все още ръководеше бизнеса си отблизо.
Индийското хлапе беше намерило Джон рано сутринта. Този ден той обикаляше по „вестникарския маршрут“ – така наричаха зоната около Флийт Стрийт, където бяха разположени редакциите на големите вестници. Тъкмо когато приключваше с прехвърлянето на купчината въглища в едно мазе на Картър Лейн, хлапето изникна сякаш изпод земята и извика:
- Добър ден, мистър Арчър, сър! Как сте, мистър Арчър, сър?
Джон подозираше, че хлапето понякога нарочно мистър-съросва хората, защото след такова двойно обръщение ставаше трудно да му откажеш. Сигурно успяваше да си докара доста цигарени бакшиши по този начин.
Джон изтри въглищарския прах от лицето си и остави лопата настрани.
- Чандра, какво правиш тук?
- Господарят ме прати да ви намеря, мистър Арчър, сър! Каза, че е намерил нещо подходящо за вас и да го чакате в единадесет и половина при пивоварната на Уилоупин на Ромни стрийт.
- На Ромни стрийт ли? Това някъде в Пимлико ли е?
- Точно така, мистър Арчър, сър! Близо е до Лембът Бридж, така каза господарят. Каза и да се приведете в по-приличен вид ако искате да ви заплатят подходящо.
- Приличен вид ли?
- Не си измислям, господарят изрично ми го повтори, мистър Арчър, сър!
Джон не искаше да се разделя с последните си цигари, затова бе дал на хлапето една празна гилза маркирана с американски код и леко нащърбено стъклено око, което най-вероятно бе принадлежало на кукла. Момчето си тръгна доволно. На Джон не му отне много време да намери кой да разнесе оставащите поръчки вместо него – надницата беше мизерна, но Лондон беше пълен с хора, които чакаха на опашка за каква да е работа. „Привеждането в приличен вид“ отне малко повече време, защото беше свикнал да се бръсне само в неделя, а втория му кат дрехи, ползвани понякога за ходене на църква, не бяха с нищо по-добри от първия - с изключение на това че бяха прани наскоро.
Артър освободи файтона и се здрависа с Джон. Върху цилиндъра му блестеше с нова панделка, а русите му мустаци бяха идеално вчесани и леко подвити нагоре – нещо, което бившият войник бе започнал да прави откакто стана собственик на втори магазин. И все пак Артър продължаваше да изглежда леко притеснен, когато му се налагаше да се облича в хубави дрехи. Силното му накуцване също не се бе променило.
- Арчър и Смит, имаме среща с господин Артър Уилоупин, - подхвърли той на пазача, който ги пресрещна на вратата на пивоварната.
Пазачът отвърна, че ги очакват и ги упъти как да стигнат до офиса на управителя. Двамата поеха покрай голямата тухлена сграда, зад стените на която бумтяха машините и се насочиха към по-малка пристройка отзад.
- Уилоупин ми е добър клиент, редовно снабдявам домакинството му с прясно агнешко,  - довери Артър на Джон. – Обикновено някой от прислугата пазарува от магазина, но вчера той лично се отби точно когато затваряхме. Попита ме дали познавам някой, който не изпуска пушката върху краката си, когато реши да стреля. Казах му, че познавам цял полк такива, а той ми рече „Трябва ми само един. И по възможност някой, който не разказва на целия квартал какво е ял за закуска“. Аз се сетих за теб и той пожела да те види. Така че извинявай за късото предизвестие, реших, че си струва да загубиш един рунд с въглищата, за да се срещнеш с Артър.
Двамата влязоха в пристройката, която, за разлика от основната сграда беше измазана и боядисана. Вътре ги посрещна млад мъж с чиновнически ръкавели и ги преведе през две стаи, в които хора, гноми и джуджета тракаха на пишещи и сметачни машини. В дъното на второто помещение ги очакваше отворена врата, на която пишеше само „Артър Уилоупин, управител“. Вътре имаше двама души – изискан гном по риза и жилетка и прошарено джудже, облечено в работен комбинезон, което държеше листове с работни графици. Когато ги видя, гномът се изправи и кимна на джуджето:
- Благодаря ви, мистър Дейл, ще продължим по-късно.
Джуджето кимна и излезе мълчаливо, а двамата Артъровци се здрависаха. Последва любезна размяна на реплики за здравето на госпожите и как е бил трафикът в Лондон днес; след това Артър-войника реши, че е направил достатъчно, за да удовлетвори светската необходимост и кимна към Джон, който стоеше по-назад:
- Това е човекът, за който ти говорих вчера, Джон Арчър. Джон, запознай се с господин Артър Уилоупин, който освен управител е съдружник в пивоварната. Вярвам, че имате да обсъждате нещо и присъствието ми няма да ви е необходимо. Приятен ден, джентълмени! Радвам се, че видях и двама ви.
На излизане Артър Смит смуши Джон и прошепна: „Не ме излагай. Време е да надживееш славата си.“
Накуцващите му стъпки се отдалечиха. Артър Уилоупин затвори вратата, запали лула и покани Джон да седне. После сам седна на своето място и се взря в госта си. Имаше особеното изражение на човек, който сякаш отмята печалби и загуби под невидим лист.
- Е, господин Арчър, преди да започнем по същество, бих искал да знам нещо повече за вас. Кажете ми, защо ви изхвърлиха от армията?

Преди десетина месеца Джон би изсумтял от този въпрос. Сега не се подразни. Разбираше, че хората са по-любопитни дори от котките. Така че не се сърдеше. Но не откланяше очи от тези на домакина си.
- Водехме битка, сър. Пратиха ме с десет новобранеца да наблюдавам незначителен мост в нашия тил. Руснаците изненадващо се появиха. Адски много гадове, сър. Намерих как да ги задържа на техния бряг, но началството се разсърди. Щяха да ме обесят, но председателят на тричленката беше известен враг на капитана ми.

- И как ги задържахте, ако не е тайна?

- Запалих моста, сър. - отвърна Джон - Без заповед.

- Интересно, - каза Уилоупин. - Доста дръзко, но все пак интересно. Имали ли сте други проблеми с дисциплината?

- С един сержант отидохме на патрул. Той, аз и още двама войника. Сержантът се спъна и падна на сабята ми. - Джон дръпна от цигарата - Това със спъването го потвърди и втория войник. А той беше приятел на сержанта.
  Усети, че гневът му се събужда. Старият, мътен, кървав гняв. Трябваше да замълчи, но усети как зъбите му се оголват:
- Войната е шибана работа, сър. Само страх и смърт. А когато влязат в селище, мъжете оскотяват. Хаосът ги обладава, но поне... после си мълчат. Дори мразят мен и останалите, които не са се омърсили. Яде ги от вътре. Обаче това копеле... хвалеше се. Пък пленницата беше... направо си беше дете, сър.
 Дръпна от цигарата си:
- Не ме разбирайте погрешно. Копелето умря с извадена сабя, лице в лице. Смърт на мъж, макар че не беше такъв...
  Цигарата му се превърна във фас и той смачка с пръсти тлеещото огънче. Когато излезеше, щеше да я хвърли.
- Приключихме ли с разпита, сър?

Очите на Уилоупин проблеснаха.
- Господин Арчър, надявам се разбирате, че имате определена... репутация. Вашият приятел Артър Смит беше така любезен да каже добра дума за вас, но аз предпочитам да проучвам по-добре хората които наемам и не виждам защо не, след като става дума за моите пари. А тъй като в случая става дума и за моето семейство, съм още по-склонен да избирам внимателно. - Той се изправи. - Вие току-що ми признахте, че не се подчинявате на дадените ви инструкции, че сте убили по-висшестоящ и че престъплението ви е било прикрито от приятелите ви. Кажете ми, господин Аръчър, какво би ме накарало да ви наема, ако трябва да очаквам такова изпълнение? Ако вие бяхте адвокат на себе си как бихте пледирали?

- Аз съм войник, сър. Не адвокат. - гледаше г-н Уилоупин в очите - Може би се нуждаете от човек, който оставя противника да удари твоите в гръб. Защото чака заповед какво да прави. Или Ви трябва някой, който оставя другите да изнасилват деца. Защото двубоите са незаконни. Ако е така, аз също не искам да работя с Вас. Сър.

- Господин Арчър, огледайте се, - Уилоупин пусна едно облаче дим, - някъде да виждате напредващи неприятели, от които трябва да се защитавате? Чувал съм всякакви безумия да бъдат оправдавани с военна необходимост, но вече не сте в армията. Искам да знам дали можете да се подчинявате на нареждания без да прилагате свободни тълкувания и доколко можете да бъдете лоялен към работодателя си.

- Да на първия въпрос и да на втория. Сър. - за миг се замисли - Признавам, че съм тежък характер. Но никога не съм престъпвал думата и верността си. Не споменавам имена и не убивам за удоволствие. Ако това Ви стига, значи съм вашият човек.

- Това отнася ли се и за задачи, които не ви харесват? Като имате предвид, че не става дума за незаконни дейности, повреждане на чужда собственост или недай си боже, деца.

- Да. - отвърна търпеливо Джон.

Уилоупин продължаваше да го наблюдава с присвити очи иззад димната завеса, която бе разстлал като примамка около себе си.
- Ще ви кажа само едно нещо, господин Арчър и това ще е последният ви шанс да се откажете. Ако се опитате да ме злепоставите или да разкриете съдържанието на този разговор пред трети лица, ще отрека и ще взема мерки никой да не ви повярва. Накратко - задачата ви ще бъде да съсипете кариерата на един човек. Невъзвратимо. И без никой, а още по-малко самият той, да се досети какво става. Сигурен ли сте че можете да доведете до край такова начинание? Помислете добре. Ако сега излезете от тази стая и си държите езика зад зъбите, ще можете спокойно да продължите живота без последствия.

Джон се пресегна и извади нова цигара. Запали я с премерено движение - нито бързо, нито умишлено бавно. Всмукна дима и го задържа, преди да издиша:
- Разбирам ситуацията, сър. Споделих Ви истината за себе си, без да споменавам имена. Налага се сторите същото. Иначе може да обещая помощ за задача, в която съм безполезен.

- От това което научих от вашия приятел и от вас самия ми се струва, че имате необходимите умения. В съчетание с достатъчно находчивост и необходимата доза бруталност, - сухо добави той. - Няма да ви разкрия нищо повече от това преди да чуя дали ще участвате в сделката.

Джон се поколеба за последно.
- Казахте без престъпления, разрушения и посягане на деца... условията ме устройват. Приемам.

- Става дума за брат ми, Томас, - каза Уилоупин, след като кимна. - Той е частен детектив. Или по-точно, играе си на такъв, докато разни отрепки го мамят, обират или спукват от бой. Нямате си представа колко пъти съм виждал лицето му в състояние, недостойно за един джентълмен. Или колко пъти се е опитвал да скрие от мен, че има финансови затруднения, защото някой го е измамил или изнудил да работи безплатно, или пък да даде пари. Паричните въпроси, впрочем, са безобидни, макар и неприятни; но от известно време заниманията му започнаха да стават прекалено опасни. Вчера не дойде на вечеря и когато отидох в квартирата му го намерих тежко ранен и изгубил много кръв. Едва стоеше на краката си, сигурно и едва се удържаше в съзнание - и въпреки това се опитваше да скрие колко лошо е пострадал!... Всеки път когато му обръщам внимание, че този живот не е за него, чувам винаги едно и също - това е моят избор, чувствам се удовлетворен, справям се добре. Справял се добре, представяте ли си - полумъртъв, сам в квартирата си! А докато живеехме с родителите ми, Томас се движеше в отбрано общество, винаги имаше запазено място за културни събития и получаваше най-доброто, което парите на Уилоупин можеха да купят. Баща ми се надяваше, че ще поемем пивоварната задно и ще я развиваме като братя... Не ме разбирайте погрешно, ако работата във фабриката не му харесва е свободен да си избере друго занимание, стига да е подходящо за джентълмен. Томас е умно момче, а с ум като неговия, може да жъне успехи почти навсякъде. Но тази работа взима най-доброто от него и не му дава нищо повече от огризки. Само да го видите с какви хора общува сега, на какви места се появява... Веднъж трябваше да обядваме заедно в "Копър'с", любимият ни ресторант, и той се появи целият пропит с неприятна миризма - оказа се че е ходил в някаква опиумна бърлога в Лаймхаус, пълна с китайци, мелези и луди... Хиляди пъти съм му говорил да остави тази работа на хора, които са свикнали с лошите квартали; да не говорим колко хиляди гвинеи се плащат всяка година от хазната за издръжка на полицията и затворите. Но Томас е толкова обсебен от романтичните си представи за живота, че не допуска никакъв разумен съвет да проникне в тази негова твърда глава. Изглежда още си мисли, че е храбрият петгодишен рицар, който язди дървеното си конче и спасява мишки от капаните на готвачката.
Артър Уилоупин се изправи, изтръска догорялата си лула в големия пепелник до бюрото и закрачи.
- Както виждате, господин Арчър, ситуацията е деликатна. Този начин на живот очевидно застрашава здравето и живота на Томас, но той не иска и да чуе за възможността да се занимава с нещо по-безопасно. И тъй като аз не съм човек, който би оставил семейството си да падне в пропастта, реших да взема нещата в свои ръце. Ако Томас не иска да се откаже от работата си, трябва тя да се откаже от него. За да имаш какъвто и да е успех, изборът трябва да е двупосочен, нали? Ако не успяваш да достигнеш до професионалните стандарти на начинанието си, тогава просто не си за него. И тук идва вашата роля, господин Арчър - която, впрочем, никак не е лесна. Вие трябва да провалите брат ми. Трябва да го накарате да се чувства безполезен, некадърен и ненужен, така че сам да пожелае да се откаже от разследванията. Но с едно много голямо условие - не трябва да допуснете по никакъв начин той или репутацията му да пострада. Трябва да го накарате да спре да се прави на детектив, без да му затваряте вратите към други поприща. - Уилоупин спря и погледна към Джон. - Разбирате ли какво се иска от вас?

Джон мълчаливо изслуша тирадата на домакина си. После се втренчи в огънчето на цигарата си. Човекът отсреща изглеждаше искрено загрижен за роднината си.
 Само че не го разбираше...

 " Този Томас Уилоупин е упорит човек. Започнал е сам, без чиракуване при опитен детектив. Без да разчита на връзки в полицията или подземния свят. Очевидно е така, щом го раняват често и не успява да си прибере заплащането."
   
   Дръпна от фаса си. Имаше вкус... ами на тютюн.

"Истинските опасности покрай него едва ли са случайни. Вероятно е започнал да се добира до истински случаи."

Вдигна очи към г-н Артър, изпускайки дима от дробовете си:
- Предлагам план от три стъпки. Първо. Запознавате ни и ме представяте като негова временна охрана. Не може да откаже, защото е компромис. Между вашето отрицание на работата му и негова безрасъдност да се вре между шамарите. Очевидно се е добрал до истински случаи и истински пари. Но това значи истински лоши хора в тъмното.
  Изчака за потвърждение или отрицание, но изражението на г-н Артър представляваше непроницаема маска. Джон мислено сви рамене и продължи невъзмутимо:
- Второ. Докато го пазя, ще види колко е хубаво да си върши работата спокойно. Без да го бият и ръгат. Но ще трябва да признае, че това си има цена. Боят ще го отнасят други хора вместо него. Ще трябва да признае, че насилието е част от работата му. Ако съвестта му приеме това, значи имате грешна представа за брат си.
 Джон спря нарочно, преди да премине на "трето". Артър трябваше да каже дали одобрява до тук плана.

- Съгласен съм да бъдете охранител на Томас за известно време, - кимна Уилоупин в паузата. - Аз самият си мислех за нещо такова: ако сте около него ще можете да го пазите от неприятности, а и това ще ви даде достъп до контактите и работата му. Но ако си говорим честно, няма как да знаем как той ще прецени ситуацията и какви изводи ще си извади - затова да не залагаме чак толкова, че ще оцени предимствата. Аз бих предпочел да поемете по-активна роля що се отнася до неговите дела - на първо време бихте могли да връщате всеки нов клиент, който го потърси, с извинението, че брат ми не е в състояние да поеме нова работа (което, впрочем, е самата истина). Ако в момента има текущи случаи, направете всичко възможно да бъдат разрешени без негово участие; ако незнайно как се окаже, че клиентите са се обърнали към конкуренцията или направо към полицията (разбира се, насочени от подходящия човек), това би трябвало да е ясен сигнал за брат ми как е оценена неговата намеса. Ако се случи да обсъжда с вас подобна ситуация, подчертайте дебело, че детективската работа не е за всеки и че клиентите естествено биха търсили само най-добрите. Накратко - бъдете изобретателен и находчив - нещо, което очевидно ви се отдава.

- Изпълнението на вашия план се нуждае от предварително условие.  Ще трябва първо да спечеля доверието на г-н Томас Уилоупин. А за да спечеля доверието му, трябва да му бъда полезен. Тоест да правя обратното на желаното от Вас.
  Дръпна от цигарата си:
- Винаги избирайте простия план, сър. Докато аз му пазя живота, го запознайте с красиво и добре възпитано момиче от вашата класа. За да й осигури нужното благосъстояние, брат Ви трябва да се занимава с действително опасни случаи. Но това би изложило на опасност самата девойка.
  Повторно дръпна от цигарата си:
- Истината е, че като детектив сър Томас може да печели повече от Вас и вашата фабрика. Може да придобие богатство, връзки по най-високите и по най-сенчестите "места". Но не може да даде сигурност дори на себе си. Какво остава да има семейство.
  Тръсна пепелта в шепата си, до угарката от предната цигара:
- Та тъкмо щях да ви кажа "третото", сър. Работата е там, че г-н Томас може да е напипал първия си голям случаи. В този случай има опасност не само за него, но и за неговите близки. Това сте самият Вие, сър. Ако имате жена и деца, те се падат снаха и племенници на Томас.

- Не мисля, че разполагаме с време за обходни маневри, - възрази Артър Уилоупин. - Мисля да подходим по-директно: ще идем днес при Томас и ще му кажа, че съм наел човек, който ще се грижи за безопасността му. В момента той просто не е в състояние да ми откаже, дори да иска - и аз смятам да се възползвам от това. Ще бъдете на негово разположение от сутрин до вечер, а ако той прецени - и денонощно. С каквото и да се е захванал, първата ви задача е да подсигурите безопасността на Томас. Това дали има опасност и за някой друг ще можете да разберете само ако сте около него и си отваряте очите на четири. Ще ми докладвате как се развиват нещата два пъти в седмицата, за да съм наясно какво се случва. Ако изникне нещо непредвидено, разбира се, няма нужда да чакате.

- Дадено, сър. Да караме нещата едно по едно. - кимна Джон - Нека първо подсигуря безопасността на брат Ви. Останалото ще го мислим после.
 Прехвърли цигарата си в лявата ръка и се изправи. Пристъпи към домакина си и му протегна десницата си за ръкостискане. За простодушен човек като него това заместваше заврънтулките в засуканите документи на богаташите.

- Няма ли да попитате какво е заплащането? - отвърна Уилоупин. - Предлагам ви по две лири на седмица, докато се занимавате със задачата си. Ако успеете да накарате брат ми да си потърси друго занимание, ще утроя сумата, която сте получил до момента. Как ви се струва това?

- Сър, нека вършим нещата едно по едно. Хайде първо да се погрижа за безопасността на брат Ви. Не искам да го утрепят, докато се занимавам с интриги. - замисли се - Имам само едно условие. Ако ще го пазя, трябва да е по цяло денонощие и по цяла седмица. Ще е позор да го убият, докато спя в стайчето си.
Видя погледа на Артър и допълни.
- Сър, виждал съм хора, убити от снайперист. Докато са клечали със смъкнати панталони, с разтворен вестник и цигара в устата. Ако знам нещо от личен опит, то е че Смъртта няма работно време.

Артър Уилоупин забави отговора си.
- Не знам дали разбирате, че двадесет и четири часова охрана ще наруши сериозно частното пространство на брат ми. Той няма стая за слуги в квартирата си, а не съм сигурен и доколко мисис Патс, хазяйката му, може да отдели помещения за допълнителни хора. Аз лично бих бил доволен просто да успеете да му избиете детективските амбиции от главата. Все пак ще оставя преценката на вас, да се надяваме, че знаете какво правите.
Уилоупин взе връхната си дреха и пое навън; на фабричния двор се наложи двамата да спират няколко пъти, за да може гномът да даде наставления на хората си. Един от служителите записа на работна бланка къде живее Джон, за да може да бъде откриван в случай на нужда и му отброи шест шилинга аванс.
На улицата Уилоупин нае хенсъм и двамата поеха към Холбърн. Близостта на Темза правеше мъглата по Милбанк стрийт особено гъста, а непрекъснатата работата на пивоварните и другите фабрики в околността и придаваше нездрав жълтеникаво-охрен цвят. По Уайтхол шестваше обичайната гмеж от карети и внушително облечени господа;  сградите на Кралската хазна и Форин Офис бяха в процес на разширяване и навсякъде около южния край на държавния комплекс фасадите бяха прободени от скелета.
- Ако имате нещо за довършване или ако ви се налага да се обадите на някого, бихме могли да направим отбивка, - каза Артър Уилоупин, когато излязоха извън обсега на строителния шум.
При преминаването им през Трафалгар скуеър Биг Бен отби тринайсет удара и гномът извади джобния си часовник да свери времето. За изненада на Джон в средата на Сейнт Мартин Лейн, кочияшът побърза да свие към Холбърн още на Дългата миля - явно не искаше да преминава през Сейнт Джайлс дори през деня. Когато най-сетне излязоха на Ред Лайън Скуеър беше почти два. Уилоупин освободи файтона и хлътна в една таверна в северния край на площада. Когато излезе, след него вървеше младо момче, носещо три метални табли, закрепени на специална закачалка , върху които имаше няколко захлупени керамични съда.
Двамата прекосиха площада и Артър потропа на една зелена врата. Отвори им дребна, облечена в черно жена с големи сиви очи, която беше представена на Джон като мисис Патс, хазяйката. Гномът се осведоми как е тя и дали брат му си е вкъщи. Мисис Патс го осведоми, че Томас си е в стаята и не е излизал цял ден. Никой не се беше отбивал да го търси. Артър освободи хлапето от таверната и връчи таблите на Джон.
- Изчакайте ме тук, моля, - подхвърли той и се качи на втория етаж.
Уханието на готвени ястия дразнеше обонянието на бившия войник, който отдавна не беше имал удоволствието да се наслади на прилично ядене. Най-сетне, след около четвърт час, Артър Уилоупин се показа на площадката на втория етаж и покани Джон да се качи.