21st Century Digital Boy

Ролеви игри
 
HomeHome  CalendarCalendar  FAQFAQ  SearchSearch  MemberlistMemberlist  UsergroupsUsergroups  RegisterRegister  Log in  

Share | 
 

 За света на Викториана

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: За света на Викториана   Wed Jan 14, 2015 7:25 pm

Почвам да подавам инфо за сетинга. Не си представяйте викторианската епоха като време на добросърдечни, уважавани червендалести чичовци, които създават модерната индустрия и ухажват пеещи женички с детински лица. Цялата икономика на цивилизования свят е основана на експлоатацията на низшите класи и на използването на робския труд на работници от колониите. Низшите класи все още нямат идеята, че нещата биха могли да бъдат другояче и ги приемат, защото „нещата просто стоят така“. Обитателите на покорени земи обаче не са толкова милостиви, местното население често въстава срещу белите империалисти и когато има възможност, гледа да намали броя им по-ефективно. Сред самите цивилизовани народи пък революционери коват идеи за нова организация на обществото и кроят заговори как господстващия ред да бъде сринат и заменен с по-справедливо общество.

Зад фасадата на уважаваната и благосъстоятелна средната класа е скрита картината на масова мизерия, неравенство, лишения и несправедливост. Добра фраза за този сетинг би била „далеч от очите, далеч от ума“: заможните класи предпочитат да не виждат какво причиняват действията им на работниците, селяните, градската беднота, колонизираните народи и пр. Това обаче е и епоха на изобретения, открития и първопроходство, а викторианците жадуват за сензации и спектакли. Епохата ги осигурява в изобилие, понякога с цената на много кръв и провалени животи.

Накратко - светът на Викториана е пълен със сексизъм, расизъм, експлоатация, класова стигма и мизерия. И точно защото това са противоречиви и непопулярни теми, те са вкарани в сетинга. Това е игра, посветена на революцията, на корумпираните закони и на горчивия вкус, който имат ценностите на обществото. Вашите персонажи ще са сред редките личности, които виждат обществото такова каквото е. Smile Ако всички тези простотии ги няма, няма да има и срещу какво толкова да се борите. Затова използвайте това, което е дадено и храбро се сборете с него. Smile


Last edited by Разказвач on Wed Jan 14, 2015 9:34 pm; edited 2 times in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Висшата класа   Wed Jan 14, 2015 7:33 pm

Обществата в Европа (западна) са разделени на висша, средна и низша/„работническа“ класа. Всяка от тези групи има своя етика, идеали и етикеция. Трябва да разбирате класовата система, защото това е най-важният фактор в живота на персонажите (и игрални, и НИП-ове). Всеки член на обществото си знае мястото, но същевременно и се гордее с добродетелите, които са приписвани на неговата класа. Класата отразява понякога неопределими, но съществени различия в произхода. Немислимо е за дребен търговец със скромен произход да се социализира с аристократи, дори да е много успешен/богат, защото произходът му се смята за твърде низш. Класата контролира как си бил отглеждан като дете, какви занаяти можеш да имаш, къде да живееш  и пр.

Висшата класа
Състои се от аристокрацията, разширените им семейства, приятели и всякакви личности, които те биха пожелали да издигнат до своя статут. Има три подкатегории:
- висшата аристокрация (хората с благороднически титли);
- след тях е провинциалната/дребна аристокрация - обикновено семейства собственици на земеделски земи, които живеят близо до наемателите и селяните си и най-много общуват с тях;
- третата подгрупа са джентри – прослойката на джентълмените, която има неясни граници, но все пак изисква човек да има поне едно от изброените: да си от семейство с признат фамилен герб; да имаш академична степен от признат университет; да изпълняваш разпознаваема професия (доктор, адвокат, свещеник и счетоводител са най-честите); или да си мирови съдия. В сравнение с другите прослойки, джентритата са най-склонни да се замесват във високорискови приключения, предприемачески дейности, да станат част от някоя колониална администрация и пр., тъй като това е единственият начин по който могат да се сдобият с по-висок статут в мирно време (като например рицарска или дори баронетска титла от кралицата). Джентритата също така заемат висшите постове в армията и имат професии, изискващи професионално образование - имат средствата да си платят за такова или семействата им могат да си позволят да им купят място сред въоръжените сили.
Висшата класа обикновено е заможна; това са хората, които спонсорират правителството, колониалната експанзия в Африка и Азия и в началото – дори индустриалната революция.

Етика и мироглед на всишата класа

Те притежават света, те са по-добри от която и да е друга класа; синята кръв, парите и властта са основите на висшето общество.

Пари: Парите са грозна тема за обсъждане в учтив разговор.
Образование: Образоването на жените е пилеене на средства.
Другите класи: Средната класа се опитва по всякакъв начин да имитира висшата. Низшите класи са плъхове и ленивци, което е и причината за тяхната пропадналост.
Религия: Може, стига свещеникът да отдава уважението, което висшият произход заслужава
Брак: Кръвната линия трябва да бъде защитена. Браковете се организират от родителите с цел да се запази семейния произход, имущество и статут. По тази причина много мъже смятат, че бракът е само за жените, поради което е най-добре да се влезе в него докато любовницата ти чака зад ъгъла.
Чест: Честта е централна за обществото (поради това трябва фасадата за такава да се поддържа на всяка цена)


Last edited by Разказвач on Mon Jan 19, 2015 11:29 pm; edited 3 times in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Средната класа    Wed Jan 14, 2015 8:34 pm

Средната класа
Наричана още „буржоазията“: състои се от професионални търговци, индустриалци, заможни предприемачи и високоплатени професионалисти като доктори, адвокати, преподаватели и офицери с големи кесии. Барометърът на успеха е количеството пари, което можеш да спечелиш. От средната класа са и образовани хора, които не са джентри: полу-професионализирани позиции като писатели, журналисти и училищни преподаватели. Много от тях са отговорни за жизнената контра-култура, която съществува в цяла Европа. От мъжете се очаква да усвоят занимание, което да пази добрата репутация на семейството и слугите им. От жените се очаква да се оженят и да родят наследник колкото се може по-бързо, точно както жените от висшето общество. Жените също така носят отговорност за дома и за домашния бюджет. Някои млади жени стават асистенти, служители и секретари, но според масовата буржоазна нагласа е жестоко да се кара жена да работи по този начин. Главните изключения от това правило са тези, които приемат постове в Индия като служители на Короната или като служители в Източноиндийската компания. Жените често не са приемани сериозно, когато се опитват да въртят собствен бизнес, с изключение на такива, които се смятат за „подходящи“ – магазинна търговия, шивачество и мода, пекарни и прочие. Въпреки това жените които се справят успешно печелят уважение.
Колониите също привличат много мъже и жени. Властта, която им дава статута на „най-висша каста“ в Индия е нещо, за което могат само да мечтаят у дома; а богатствата на „белите раджи“ (дори на служителите на Короната) надминават многократно тези на хората от тяхната класа в родината. Тъй като в колониите се чувстват свободни от социалните норми, които важат в на Острова, голяма част от англичаните извън родината развиват вкус към богатството и властта, които е лесно да бъдат придобити на чужда земя.
Занимание, което става все по-популярно сред буржоазията е и мисионерската работа. Често тези мъже и жени имат само основно образование и въпреки това доброволно тръгват да пътешестват към най-далечните краища на Азия, Африка и Пасифика, за да покръстват местните. Недолюбвани са от имперската администрация – отчасти заради скромния им произход и отчасти защото тяхната версия на евангелизма (често фанатична) може да ядоса местното население до степен на въоръжен бунт. (В миналото имперската администрация се е грижела само за алуминатските църкви и е оставяла местното население на мира. През 18 век обаче пасторът Джон Уесли основава евангелисткото пуританско движение – накратко „евангелистите“ – което проповядва трудолюбие, умереност, върховенство на бялата раса и че неделята е свят ден).
Индустриалната революция помага на много хора от средната класа да натрупат богатства, които се конкурират или дори надминават богатствата на висшата. Буржоазията е по-слабо обвързана с традицията, в сравнение с висшите прослойки и е достатъчно гъвкава за да посрещне или дори приветства промените на индустриалните времена. В обичайния случай буржоазията не разполага с ресурсите на висшата класа, но често са достатъчно заможни за да си позволят да наемат домашни слуги.

Етика и мироглед на средната класа

Ако висшата класа притежава света, средната класа го движи. Те поддържат статуса си чрез иновации, много труд и понякога малко късмет.

Пари: Парите въртя света; разговорът за това как да се придобиват, управляват или използват винаги е интересен.
Образование: Чудесно нещо, но жените са твърде крехки за да бъдат подложени на него
Другите класи: Висшите класи са дали на буржоата или на предшествениците им първоначалната подкрепа за да придобият състоянието, което притежават в момента; аристократите може и да имат наследство, но буржоазното семейство се издържа само и живее точно толкова добре, колкото има нужда. Низшите класи живеят в мизерия и порок, срамно състояние; ако някой от тях изглежда честен, буржоата би се опитал да му помогне да се измъкне от калта.
Религия: Винаги посещават църквата; Алуминатските проповеди са много важни; Според средната класа Алуминатската религия е определяща за цивилизацията
Брак: Браковете обикновено са уредени, мнозинството смята, че бракът е свещена институция, която не трябва да се възприема лековато. Най-важното нещо за брака на човека от средната класа са перспективите за кариерно развитие пред съпруга и зестрата, която бащата на булката може да и осигури.
Чест: Честта е идея, която трябва да се уважава и към която човек трябва да се придържа.


Last edited by Разказвач on Mon Jan 19, 2015 11:28 pm; edited 3 times in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Низшата класа   Wed Jan 14, 2015 9:17 pm

Низшата класа
Наричана още „излишната класа“ или „пролетариатът“ - се състои от хора на ръчния труд, занаятчии, пътуващи прекупвачи и всеки, който не е роден в заможно семейство. Хората живеят като правят това, което могат. Занятията са или за цял живот, като в случая на фабричните работници, или за кратки периоди на случаен труд, докато следващата работа се появи. Жените от ниските прослойки често трябва да припечелват и сами (по-висшите класи смятат това за скандално). Много жени могат и работят същите фабрични занятия като мъжете, но им плащат по-малко. Други жени (особено в градовете) трябва да подпомагат доходите си с продажби от сергийка или с проституция. В селските райони младите жени обикновено работят на полето заедно с мъжете. Веднъж задомени, те са отговорни за дома и образованието на децата. В някои отношения селския живот е по-добър от градския – по-малко престъпност и пороци, но доста хора се преселват в градовете и оставащото селско население понякога не може да смогва с реколтата. Животът в много селски райони е драстично променен ако са били открити въглищни залежи в землището на местния земевладелец. Последвалата продажба на земята и превръщането и в мина само засилва миграцията към градовете. Много бивши селяни не могат да се адаптират към градския живот, с неговата престъпност, замърсяване и пренаселеност и в резултат често търсят отдушник в алкохола или опиума. Други често стават жертви на сводници и организирани банди, тъй като нямат близки на които да разчитат за подкрепа в новия си дом.
Както и за средната класа, най-големите възможности за развитие са зад граница, най-вече в доминираните от белите колонии на Антиподите, Америка и Южна Африка. Поне на теория в тях беднякът може да придобие статус и пари чрез здрава работа и желание да обработва земята. В някои колонии като Австралия това е наистина възможно, но по-често по-богатите класи въртя нещата.
Човекът от низшата класа няма ресурси, нито пък неговите приятели имат такива (освен ако не са престъпници). Работникът може да получава различно заплащане в зависимост от работата; слугите често получават малка заплата плюс легло и прехрана. Фабричните работници в провинцията често спят на пода на фабриката, докато в града биха наели апартамент в бордей или къща с тераса в лошо състояние. Уайтчапъл (районът на Джак Изкормвача Razz) и Спиталфийлдс са такива квартали, с висока безработица, свирепи банди, които тероризират улиците и високи нива на престъпност и проституция. Тежки телесни повреди, убийства и изнасилвания са обичайни престъпления за мъгливите улици. Няма минимално гарантирана заплата и работодателите слабо ги е грижа за здравето и благосъстоянието на работниците им. Човекът от низшата класа мечтае за живот, обслужван от слуги, да не се налага децата му да работят като чистят комините, домът му да не тече и да може да върви по улицата след залез слънце без да го е страх.

Етика и мироглед на низшата класа:

Низшите класи съставят работната и военна сила на цивилизования свят. Те са потъпквани и подтискани от всички останали и повечето се борят да оцеляват на „честна“ заплата.
Пари: Трудно е да ги спечелиш, затова няма смисъл да говориш за тях, когато в същото време би трябвало да ги печелиш.
Образование: Звучи чудесно; ако само можеше и да си го позволиш…
Другите класи: Висшата класа е поставена най-високо с причина, винаги е било така и винаги ще бъде. Не е твоя работа да поставяш под въпрос правото на аристокрацията. Буржоазията всъщност не е по-добра от най-бедните, независимо колко се надуват.
Религия: Посещаваш църквата, когато можеш; тя е утеха в трудния живот
Брак: Бракът между двама влюбени е чудесно нещо, но не трябва да се приема лековато
Чест: Честта е за тези, които могат да си я позволят; бедните хора се опитват просто да бъдат честни.


Last edited by Разказвач on Thu Feb 19, 2015 11:43 am; edited 2 times in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Разни   Thu Jan 15, 2015 11:22 pm

Алуминатското достойнство
Църквата играе важна роля играе важна роля във възгледите на средната класа. За буржоазията това да си уважаван е от най-висше значение, а религиозността е важна част от достолепието. Част от тези нагласи са доста лицемерни – църковните практики през периода са доста продажни. Богато семейство може да бъде ухажвано от църквата заради състоянието си, а не заради някаква особена набожност от тяхна страна.
Църквата не разделя расите, но различните класи имат отредени различни части в корабите на църквите – благородниците отпред, след това средната класа и работниците стоящи прави или седнали отзад. В градовете обаче рядко има църкви с всичките три категории места, защото много църкви се строят или държат отворени само за да набират пари – което няма как да стане в работническите квартали.
Сред добронамерените филантропи от периода има нарастваща загриженост че работническата класа живее далече от милостта на Алуминатското общество. Те вярват в бедните квартали също трябва да има църкви. В общи линии, никой не ги слуша, но все пак има и хора, които харесват идеята за класи, които не само се причестяват в отделни отделения на църквата, но го правят и в отделни църкви.

Артистичното позволително
19 век е време на големи културни постижения за привилегировано малцинство. Заниманията с изкуство във всяка форма се смята за много модно и предизвиква възхищение. Много богати граждани харчат големи суми да спонсорират изкуства. На артистите (художници, музиканти, поети, певци, актьори и пр.) е разрешена невероятно свобода от социалните ограничения, така обичани от техните покровители. От артистите се очаква да са женкари, да пият, да са остроумни и пиперливи – накратко, за вършат всички онези неща, които спонсорът им не може да си позволи да направи публично.

Образование
Във Викториана образованието се купува. Работническите класи са основно необразовани. Някои хора са образовани и ограмотени или в семейството си, или чрез усилията на благотворителните институции.
Всички деца от средната и висшата класа са образовани. Обикновено в детството си (0-6 години) детето е образовано от гувернантка, а после следва църковно училище за 7-12 годишните. Когато навършат 11 или 12, децата си изпращат в училище с пансионат докато навършат 16. Тези които имат нагласата продължават в университет, обикновено за 3 години и завършват образованието си на 19. Някои се ангажират с придобиването на академични или докторски титли, въпреки че университетската степен се взима по-трудно, като стандартния курс трае 6 години. Университетските такси са астрономични и няма стипендии или спонсори, всичко се плаща от семействата.
Момичетата могат да получат образование до степен пансион (включително), но университетите не приемат жени. Ако някоя жена иска да получи допълнително образование, може да го получи като си прати за частно обучение. Повечето викториански училища са чувствителни към класовия произход; училищата за млади джентълмени могат да откажат на обещаващ студент ако преценят, че заниманието на родителите му не е подходящо.

Нежният пол
Във висшата и средната класа жените са третирани като орнаменти. Най-важното им задължение е да се оженят, а второто по важност – да родят наследник. От тях се очаква да са срамежливи, наивни, елегантни и да водят приятни разговори. Ако ги набедят че им липсва някоя от тези добродетели, това може да е катастрофално за младата жена. Често това може да означава тя да бъде изпратена в лудница, да живее при далечен роднина или просто да я захвърлят на произвола на съдбата някъде, където няма да се пречка, за да се избегне скандал.
Жените от висшите класи не упражняват занятие и когато получават образование, то е обикновено в сферата на изкуствата. Жените от низшите класи трябва да печелят, често чрез проституция (дъщерите им също). В селските райони по-лесно се намира законна работа – жените често работят заедно с мъжете на полето.
Жените не могат да притежават собственост. Преди брака, бащата притежава собствеността; след брака цялата собственост отива у съпруга. Ако малко вероятният развод се случи, съпругът има пълното право да изхвърли жена си на улицата, след като цялата собственост му принадлежи.
В общия случай обществото смята жените за по-малко интелигентни, по-емоционални и по-крехки от мъжете. Затова те не могат да извлекат полза от образованието и са твърде ирационални, за да им се повери нещо като правото да гласуват. Много жени също живеят с тези представи, но има и други, които ги използват в своя полза, като си създават фасада от достойнство, докато тайно преследват скрити желания и приключения.

(Забележка - такъв е животът на жените в Британия; в някои други страни от сетинга обичаите са съвсем различни. Русия е матриархатна империя, водена от царица с магическа стоманена протеза на мястото на отрязаната и ръка, в която жените носят панталони и да стават командири в армията. Жените с благороднически произход живеят напълно еманципиран живот  - пълен ужас за англичаните и същевременно нещо, което подклажда въображението им и провокира мисленето. Във Френската свободна република пък (станала такава след Революцията от 1789) гласовете за равни права и достъп до образование на жените се чуват все по-силно и законите се променят все по-бързо.)


Last edited by Разказвач on Mon Jan 19, 2015 11:28 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Бракът   Fri Jan 16, 2015 11:13 pm

Бракът

За висшата и средната класа идеалният вариант е да оженят дъщерите си за по-възрастен мъж; така дъщерята бива отпратена в дом, който вече е мебелиран и уреден с удобства. Мъжът трябва да се грижи за всяка нужда на жена си, но когато се оженят, всичката нейна собственост става негова. Младата жена се смята готова за женене на 15 години; момичетата, които до навършване на 20 години все още не са омъжени се смятат за стари моми. Сред пролетариата няма време за женене, нито пък достатъчно пари да се плати на свещеник за церемонията. Низшите класи като цяло „живеят в грях“, като се женят по „установените обичаи“: една двойка е считана за женена, след като е живяла заедно 3 години. Изключението от това правило е когато някои се жени за вдовица; това се смята за хубаво нещо, тъй като имуществото на вдовицата преминава към мъжа и. При низшите класи също така браковете често се разпадат: в случай на изневяра, традицията повелява съпругът да връчи на любовника на жена си парче дълго въже.
Въпреки че не е незаконен, разводът е рядко срещан и само мъжът може да подаде молба за развод.  Разрешава се такъв на базата на изневяра, неконсумиран брак, „непреодолими различия“ и „душевна жестокост“. На жените се внушава, че стоят по-ниско от съпруга си и ако той избере все пак да признае извънбрачните деца, които има от любовницата си, тогава съпругата не трябва да се оплаква и определено не може да поиска развод на базата на изневяра. Въпреки всичко казано дотук, бракът е най-добрият начин за една жена да има връзки. Ако тя забременее от страничния си ухажор, съпругът и ще бъде принуден да признае децата като свои за да избегне скандал. Омъжена жена, която е достатъчно дискретна няма защо да се страхува че репутацията и ще бъде унищожена, както би могло да се случи с неомъжено момиче.
Романтиката сред висшите класи е ограничена предимно до захаросани романчета, тъй като не са много жените които биха се осмелили да се оженят за мъж, който баща им не е одобрил. Потенциалният жених често се договаря с бащата и урежда сватбените детайли преди бъдещата булка да е разбрала. Средните класи често имитират обичаите на висшата класа, но бракове основани на любов са по-обичайни, особено сред по-добре образованите и с по-либерално мислене хора. Изневярата се среща по-рядко, тъй като средните класи са по-склонни да следват пуританска етика. Сред интелектуалният елит дори има движения, които призовават за свободна любов, жените да придобият право на собственост и да имат право да гласуват (пълна лудост!).
Хомосексуализмът е незаконен, а содомията се наказва със смърт или депортация. Въпреки това в обществените колежи на Итън, където учениците са само мъже, това е нещо обичайно сред подрастващите, но като цяло се смята за „фаза“ през която момчето преминава. В Британия лесбийството не е престъпление – не поради либерални възгледи, а защото Кралицата не вярва, че жените са способни на такива дейности.


Last edited by Разказвач on Mon Jan 19, 2015 11:27 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Политиката на революцията   Sat Jan 17, 2015 12:15 am

Политиката на революцията

Във Викториана има много неща, които имат нужда от пречистващото влияние на промяната и тя клокочи във всякакви форми – от еманципацията до алтернативни политически и социални системи: комунизъм, болшевизъм, нихилизъм и анархизъм.
Национализмът и Движението за свободна търговия са също така важни социални движения. Заплахата от революция не трябва да бъде подценявана. Френската революция е била само преди няколко поколения и все още жива в спомените на аристокрацията в Европа (а и пролетариатът има доста неща, за които да се бунтува). За щастие на висшите класи, има твърде много теории как да се направи революцията и какви промени да донесе тя. Това държи революционерите по-заети да се карат помежду си, отколкото да вдигат реални революции. Когато правите героя си, помислете дали неговата/нейната „социална етика“ се покрива с някоя от описаните фракции.

Анархисти

Анархизмът не е толкова политическа система, колкото нагласа. По самата си природа анархистите не си падат по организацията, но затова пък са много.
Пари: Парите се ползват за купуване на неща, които не ти се занимава да откраднеш. Да притежаваш нещо означава да крадеш ресурси от този, който в момента се нуждае от тях. Вземи само това, от което имаш нужда и раздай това, от което нямаш.
Образование: Всички деца трябва да получат образовани, ако не академично, поне в някакъв занаят, стига да го искат.
Класи: Пет пари не даваш за класовите различия и дискриминации; ти просто възприемаш най-удобната гледна точка с която да обосновеш действията си. Фразата „преразпределяне на благата между хората“ винаги е от най-любимите ти.
Брак: Бракът е отживелица. Жените трябва да бъдат свободни като мъжете и да могат да избират с кого искат да живеят и от кого да имат деца. Ти си си избрал, защо не и всички останали!
Чест: Дефиницията на висшата класа за чест очевидно им служи добре – но ти я намираш за невероятно забавна.


Чартисти

Хартата на Народите е революционно движение, което към момента съществува само в Британия. Основната му цел е да разшири политическият договор до „един човек, един вот“. Идеята за работниците, които гласуват за правителство първоначално е посрещната с истеричен смях от буржоазията, но тъй като протестите стават постоянни и все по-бурни, сега това движение се разглежда като радикална заплаха. Чартизмът като цяло е мирно политическо движение, чиито привърженици се опитват да прокарат предлаганите промени през официалните канали. Но и сред тях има засилващ се брой скептици, които не смятат че настоящата система ще позволи да се случат някакви промени без употреба на сила и насилие.
Пари: Парите са хубаво нещо; печелиш ги и ги харчиш. Нямаш проблеми с теорията на парите.
Образование: Всички деца трябва да получат образовани, ако не академично, поне в някакъв занаят, за да могат да издържат себе си и семействата си по-късния си живот.(
Другите класи: Висшата класа има монопол върху бъдещето ти; това трябва да се промени като се даде право на всеки да гласува и да решава бъдещето си.
Религия: Въпреки че църквата си мълчи, Алуминатската доктрина не казва ли все пак, че всички хора са създадени равни? В момента това не се забелязва особено.
Брак: Бракът е чудесна институция; всеки трябва да има възможността да се ожени в свещена вяра.
Чест: Концепцията за чест е хубава и ти я уважаваш.


Комунисти

Комунистите вярват, че всички трябва да са равни и че може да се създаде утопично общество, в което всички са щастливи и няма предразсъдъци, дискриминация и война. Като цяло комунистите вярват, че политиката и добрата човешка природа ще изведат хората до това общество. Сред тях обаче има различни фракции, които не са склонни да чакат. Една от тях е Болшевизмът, версия на комунизма свързана с много насилие, която също вярва, че всеки трябва да притежава по нещо, което няма материална стойност и да може свободно да го обменя с другите.
Пари: Парите са коренът на всяко зло – зарежете ги. Когато народът се надигне, всички ще споделят с останалите това, което имат, затова няма да има нужда от пари. Държавата трябва само да осигури базови административни услуги, а другите и функции (като воденето на войни§ трябва да бъдат изметени. Войната е просто опитът на буржоазията да разсейва низшите класи от мизерията, в която живеят и служи само да задоволява интересите на капиталистите.
Образование: Всички деца трябва да получат образовани, ако не академично, поне в някакъв занаят, за да имат какво да предложат за обмяна когато остареят.
Класи: Висшата класа ще бъде разпусната заради престъпленията и срещу хората; те ще трябва да се адаптират към един нова свят. Средната класа не е по-добра, те не правят нищо, от което нямат личен интерес – и това трябва да се промени. Низшата класа са истинските хора на този свят. Те заслужават нещо по-добро, но за съжаление много от тях вярват в старата класова система.
Религия: Алуминатската вяра е лъжа. Ако това е начинът, по който светът е трябвало да бъде, тогава защо има толкова много страдание? Ти ще затвориш всички църкви, защото религията е опиум за масите.
Брак: Бракът е отживелица. Жените трябва да бъдат свободни като мъжете и да могат да избират с кого искат да живеят и от кого да имат деца.
Чест: Дефиницията на висшата класа за чест е фарс и лъжа; ти нямаш време за такива глупости.


Движението за свободна търговия

Свободните търговци са уникални сред революционерите, тъй като не се опитват да свалят никакви правителствени институции със сила (поне в общи линии не( но могат да се опитат да подклаждат бунтове чрез другите фракции). Обикновено те са част от горната част на средната класа или предвидливи джентрита и вярват че имат право на свободна търговия с цел максимална лична облага.
Пари: Парите и богатството са всичко. Няма правителствени разпоредби, които да те спрат да правиш пари.
Образование: Образованието е хубаво нещо (поне за теб). Позволява ти да научиш как да манипулираш настоящата остаряла система.
Класи: Управляващите класи осакатяват потока на търговията като налагат мита и настояват за защитени пазари. Въпреки това те могат да бъдат полезни като клиенти. Основната ти таргет-група е средната класа, но тези проклети интелектуалци трябва да спрат да мрънкат за положението на бедните. Низшата класа е полезна за работа, но не трябва да им се помага с помощи. Ако няма бедни, няма да има и богати.
Религия: Религията има полезна социална функция – да държи масите заети. Тези проклети пуритани обаче понякога могат да спънат дейностите ти в Колониите.
Брак: Бракът може да бъде удобен, особено за социални събития, но като цяло ти си женен за идеала на богатството.
Чест: Правилата каращи те да играеш честно защитават само слабите, които нямат място в бизнеса.


Националисти

Въпреки че национализмът е обичаен за периода, тези идеи като цяло се разпространяват най-много или в страни живеещи под чуждо управление (ирландците и индийците в Британската империя, поляците в Руската, Чехите в Австро-Унгарската, повечето балкански народи в Османската), или сред разпокъсани народи, които не успяват да се обединят в една страна (италианските и германските държавици).
Пари: Парите трябва да отиват при хората от нашата нация, не в ръцете на чужди инвеститори.
Образование: Образованието трябва да включва култура и история на родината и да бъде на нашия собствен език, а не повтаря чуждото съдържание.
Другите класи: Нашите управници трябва да бъдат от нашите хора. Нашите традиции трябва да бъдат уважавани, а не тези на нашествениците. Никоя друга нация няма правото да ти казва как да живееш.
Религия: Религията също трябва да бъде нашата си, а не на чужденците.
Брак: Жените не трябва да се женят за хора от другите раси и народи.
Чест: Нашите собствени определения за чест са по-важни.


Новите учени

Това е епоха на чудеса и удивление. Науката е разкрила природния смят и се опитва да освети всеки ъгъл с ново знание. Не е необходимо да си изследовател или изобретател, за да бъдеш завладян от напредъка. Много хора четат научните списания и обсъждат представените идеи. Това е интелектуална революция, която се конфронтира с старото знание. Теорията на еволюцията на Дарвин разтърсва обществото и предизвиква църквата на фундаментално ниво. Науката няма граници и няма да приеме нищо без доказателства.
Пари: Полезни са само ако можеш да ги похарчиш за напредък на науката и изследвания.
Образование: Образованието е ключът към всичко. Без него няма да сме по-добри от животните. Каква е ползата да търсиш истината, ако не можеш да разбереш каква истина търсиш?
Класи: Образованието и разбирането ще заменят произхода. Класата не е важна, но тези които имат по-добър произход могат да се окажа по-добре подготвени да оценят новата наука.
Брак: Всеки добър учен има нужда от асистент в лабораторията…
Религия: Църквата казва на хората, че техните митове и суеверия са факти. Това е обида към интелекта, с който сме надарени. Това, което не може да се докаже научно трябва да се отхвърли.
Чест: Наука без етика може ужасно да навреди. Всеки учен трябва да е верен на себе си ако иска да открие истината, която търси.


Нихилисти

Нихилистите са объркани хора. Те искрено вярват, че европейските раси са обречени и че този, който започне да прочиства света от европейците, вместо да чака природата да си вземе своето, ще направи добро на света.
Пари: Парите са безсмислени. Когато приключиш със света и без това няма да има пари.
Образование: Образованието е безсмислено; когато си мъртъв, никой не го е грижа колко езика си говорил приживе.
Класи: Всички авторитетни фигури са пионки на потисниците; те трябва да бъдат премахнати първи – обезглавените пилета са по-лесни мишени.
Религия: Няма бог, затова и няма по-голям авторитет от теб. Ако Алуминатството беше най-добрият път, тогава нямаше да има толкова много страдания по света. Ще изгориш всички църкви, ще застреляш свещениците и ще продадеш църковната утвар за да купиш още оръжия.
Чест: институциите на честта и честността те карат да се смееш – те не могат да спрат куршумите.


Last edited by Разказвач on Mon Jan 19, 2015 11:27 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Забавления и пороци   Mon Jan 19, 2015 11:00 pm

Забавления и пороци

Всяко общество има своите пороци и Викториана не е изключение. В хаоса на града почти всеки мислим порок може да намери своето място. За много хора викторианският морал е приложим само когато ги хванат. Голям брой хора заклеймяват у другите поведение, което те самите имитират или за което тайно фантазират. Много хора бързат да заклеймят заловените, използвайки случая да промотират публично себе си и репутацията си на морални, набожни хора, като се надяват че така ще отклонят подозрението от техните собствени тайни пороци.

Пиене
Алкохолът е най-разпространеният порок на века. Висшите класи обикновено държат алкохол вкъщи и го поглъщат по социални събирания или (за джентълмените) из клубовете. Средните класи следват сходен модел да пият по клубове и социални места като театър, ресторанти и барове на хотели. Низшите класи прибягват до алкохола по-често от другите класи, главно защото това е единственото достъпно забавление. Докато работят на работниците обикновено се продава бира, а след работа за тях често единственото достъпно забавление е местната кръчма.
Жените от всички класи доста често пият по начина, по който го правят мъжете. Сред висшата и средната класа алкохолизмът е еднакво разпространен сред двата пола, въпреки че обикновено е доста личен въпрос. Жените от низшите класи пият по кръчмите като мъжете.
Алкохол може да се купи от общите магазини, хранителните магазини и кръчмите. Клубовете и хотелите рядко продават алкохол за вкъщи. Кръчмите и баровете теоретично са регулирани от лицензни закони, които диктуват работното им време (между 11 сутринта и 11 вечерта). Този закон обаче рядко се спазва и повечето заведения работят до ранните часове на другия ден. Клубовете и хотелите се смятат за частна собственост и не се подчиняват на лицензните закони и стоят отворени докато има клиенти. В работническите райони обикновено има пъб в края на всяка улица.

Дрога

Наркоманията е нерегулиран грях във викторианска Европа. Има налични голям брой наркотици, но циркулацията им е ограничена от цената им. Най-разпространената дрога е опиум, който се внася от Ориента. Хероинът и кокаинът също са сравнително достъпни за богати хора. Най-обичайното място в което могат да бъдат открити „опиумни бърлоги“ са китайските квартали на Ливърпул и Лондон. Гетата на чужденци често стават свърталища на всякакъв вид пороци, тъй като предразсъдъците на местните работодатели правят много трудно намирането на честна работа. Медицинската наука е наясно с разрушителните ефекти на тези дроги, но повечето възражения към тяхната употреба почиват на морални, а не на научни основи. Поради това докторите обичат да предписват лауданум (извлек на опиума) като „магическо лекарство“, което лекува всички болести.

Проституция

Проституцията е вторият най-разпространен порок след пиенето. Всеки вкус може да бъде задоволен в цитаделите на Европа: жени за бедните и всичко за богатите. Изтъргуваният секс е невероятно разпространен; евфемизмът „работничка“ (за проститутка) идва от това време, тъй като е било разпространено допускането, че всяка една наета жена (особено в независимите професии като актьорството) е също „в играта“.
Има няколко форми на проституция и съответно на начина, по който се предлага. Независимите жени от пролетариата, които проституират, често наемат помещения заедно или в една сграда, за да се защитават взаимно.
Привлекателните жени, които имат някакво образование и самоувереност, могат да водят интелигентен или поне моден разговор за няколко часа са щироко търсен експорт и могат да бъдат намерени около Хеймаркет и съда Сент Джеймс.
Проституиращи мъже също има, но не са толкова обичайни и обикновено са много дискретни. Рядкост е да намериш такъв в открит публичен дом.
Публичните домове са обичайна гледка. В Лондон местата около Хеймаркет и съда Сент Джеймс е пълно с такива. В такива зони дори баровете отделят стаи за клиентите си, които се дават под наем на час. Най-големите и влиятелни публични домове работят също така като казина и барове.
Важен аспект на проституцията е социалната мобилност, която този бизнес предлага. Богат джентълмен може да оцени привлекателна или добре образована проститутка и след това да и я направи своя любовница или дори да се ожени за нея (по-слабо разпространено). Такава жена след това ще може да се наслаждава на начина на живот на новата си класа, но не и на позицията. По-голямата част от обществото ще знае коя е тя и най-вероятно ще я отхвърлят и изолират, освен ако тя не е извънредно умна и социално адаптивна.

Залагания

Зависят от местната клиентела – пролетариатът често залага на битки с награда (в местната кръчма, напр.) или на битки с животни; в някои кръчми има и стаи за игра на карти и може да се залага и там. За богатите – казина, клубове и пр. Тези, които могат да си го позволят, могат да обикалят и надбягванията – местни и национални. Повечето надбягвания са с коне, но за по-богатите има и надбягвания с малки крилати дракони (wyverns).

Други забавления (съкратен вариант)
Изложби, клубове, опера, театър на сенките и балет (за по-заможните), кинематораф (бързо слайдшоу на снимки), мюзикхол,  фокуси (за по-бедните), лов на лисици (в провинцията), театър (за всички класи, в зависимост от театъра). По-напредналите театри наемат магьосници от гилдията които да осигурят специални ефекти.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Законът   Mon Jan 19, 2015 11:27 pm

Законът

Съдебната система на Европа е нагласена спрямо класовата система. Полицейската служба, все още в своето детство, е ужасяващо неефективна (понякога не по своя вина). В добавка, полицията няма достатъчно численост за да разследва адекватно многото сигнали, които получава. Това също така означава, че полицаите не смеят да навлязат в по-бедните райони на бордеите. Когато недоволството е високо, синята униформа е първостепенна мишена.
Законите на Англия и Европа са груба версия на днешните ни закони и са основно фокусирани върху престъпления срещу собствеността (наказанията за нападения и телесни повреди са много по-меки от тези за джебчийство например). Обичайната процедура при залавяне на престъпник е следната:
1 – затварят го в полицейската станция, в която са го арестували да чака там деня на съдебното разглеждане. Задържанията има право да изпрати съобщение до човек, който би искал да защитава интересите му.
2 - водят задържания с полицейска карета до съда
3 – съдът разглежда случая и отсъжда или освобождаване на задържания или му налага присъда. Пред съда трябва да се имат предвид следните неща:
- Нарушител от висшата класа рядко ще има публичен процес. Вероятността да го вкарат в затвора е малка и нарушението му ще се пази в тайна за да се избегне скандал
- Нарушител от средната класа има право на процес, разрешено му е да наеме адвокат и ако отсъдят че е виновен, вероятно ще бъде изпратен в затвор. Дори да се отсъди че е невинен, това ще е петно върху репутацията му и познатите му ще го отбягват.
- Нарушител от низшата класа ще бъде съден често без възможност да се свърже с адвокат. Ако бъде признат за виновен, го очаква затвор, депортиране в Австралия или обесване.
- Огре може да очаква да му кажат че е виновен и незабавно да го изпратят в затвора – виновен или не. Другите раси са съдени според класата им.
Обичайното наказание за повечето нарушения е глоба или затвор; за някои нарушения – и двете; има и такива, които се наказват със смърт. Затворите са кофти места, шансът да умреш там е много по-голям от шанса да излежиш и да излезеш. Няма минимална възраст, под която да не можеш да влезеш в затвор. Към момента престъпленията, които се наказват със смърт са убийство, пиратство, демонология, некромантство и подпалване на кралските докове. Престъпленията, които се наказват с депортация са содомия, изнасилване и кражба на облекло, животни или неща на стойност повече от 5 шилинга. Това са само ориентировъчни присъди, защото при всички случаи се взима под внимание кой на кого какво е направил. Ако жертвата е от висшата класа, престъпникът ще бъде осъден на смърт или депортация; ако жертвата е от средната – ще се размине вероятно само с глоба. Ако е от низшата класа – почти няма шанс да бъде възмезден, особено ако е жена, а извършителят е от по-висша класа.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Алуминатството   Tue Jan 20, 2015 12:19 am

Религия

Религията е много важна за обществото; легендите разказват, че преди Тридесетгодишната война боговете са крачели по земята. Ако още са тук, то очевидно доста се стараят да не ги открият – но кой знае?
В Европа доминира Алуминатската вяра, която се опитва да разруши остатъците от старите вярвания и да прогони злините на некромантството и демонични култове. В колониите и на изток са разпространени хиндуизма, будизма, таозима и йехудизма (много подтисканото начало на алуминатството). В Арабия се надига исмалската религия.

Юстас и алуминатската вяра

Алуминатството е доминиращата религия в Европа. Възниква в Близкия изток преди около 19 века, по време на тъмните векове от легендата, когато магията била силна, а магьосническата Римска империя владеела света. Алуминатската доктрина разказва за лечител и мъдрец, роден от скромни родители. Този мъж презрял римското използване на магия за войни като видял в това работа на тъмни богове; неговите лечителски сили били плод на „единствената истинска вяра“ и не били магически. Легендата го нарича Юстас, защитник на реда. Докато бил млад, Юстас събрал голям брой последователи и чрез разнообразни средства свалил от власт няколко римски управници и магьосници в Близкия Изтоку но в един момента бил предаден на римляните от свой приятел и ученик, наречен Юди. Римляните осъдили Юстас за измяна и го разпънали на кръст. Дванайсет дни след смъртта си, той възкръснал и се появил в градовете на родината си, светещ в златно сияние. Призовал хората да продължат съпротивата (срещу Рим и хаоса на магията) и обещал, че денят на избавлението скоро ще дойде. Защитникът се превърнал в мъченик, който с жертвата си обединил враговете на Рим. Основаната от него религия се нарича Алуминат - алуминат означава „свещено присъствие“ и се отнася до светата троица на Реда (закона), Защитника или сина на Реда (Юстас) и Светият дух (Юстас се завърнал от мъртвите в единение със силата на реда).
Алуминатството първо се разпространило сред келтите, които до този момент вярвали в езическите си келтски богове, свързващи ги със земята. Първоначално били скептични, но лека-полека започнали да сменят предпочитанията си, докато един ден алуминатите станали мнозинство, а старите култове започнали да се практикуват тайно. До средата на 3 век след Юстас племената на келтите, обединени от алуминатската вяра, разбили Римската империя и оставили на нейно място безброй държавици и кралства, обединени от вярата в Алуминат. Вярата им била толкова силна, че когато светите земи, от които дошъл Юстас, били завладени от сарацините и маврите през 11 век, от всички краища на Европа били пратени бойци, които да се опитат да я върнат в три кървави войни.

Трийсетгодишната война

През 1532 година като кулминация на множество набиращи сила конфликти и движения избухнала война, която довела до масовото използване на магия навсякъде. В края на войната по-голямата част от Европа била в руини. Вярващите алуминати претърсили целия континент за всякакви следи от магия и на практика наистина унищожили по-голямата част от нея. Оцеляла само Гилдията и разпръснати групички магьосници и вещици. Войната не успяла да прогони тъмните изкуства на магията от земята, тъй като те винаги се пазели в тайна. Вместо това, хората които иначе били най-добре подготвени да изкоренят това зло били изгорени на кладата и както винаги, демони и некромантски сили намерили почва за развитие. В края на войната алуминатското общество се смятало за пречистено от корупцията и инакомислещите секти, които го разяждали и започнало да реконструира градовете на Европа. Нещата, свързани с вярата не са се променили много оттогава.
Важни разлики между християнството и алуминатството:
- В алуминатството няма персонализиран бог, хората се молят на божествения принцип на реда. Въпреки това идеята а Бог все още остава в европейската мисъл и Редът понякога се персонифицира като бащинска фигура.
- Хората не се молят за нещата, които искат – молят се за силата да се подчиняват на ученията на Църквата
- Всички учения на църквата са базирани на думите на Юстас, това са неговите учения
- Юстас е роден чрез чудо, дарено на Мери от ангел Майкъл
- Част от ученията му приличат на християнските, но централната ценност (и пътят към рая) не е любовта към Бога, а подчинението на вярата. Най-голямата добродетел на алумината е да се подчинява на законите, дадени от Юстас.


Last edited by Разказвач on Sat Jan 24, 2015 4:43 pm; edited 2 times in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Алуминатските светци   Tue Jan 20, 2015 12:52 am

Популярни светци

Много учени смятат, че светците никога не са съществували като реални хора. Вместо това, за да се подпомогне покръстването на езичниците, много от техните богове били преобразувани в светци. Естествено, да се твърди такова нещо е богохулство, но няколко учени настояват тази теория да се изследва. Следват някои от най-популярните.

Свети Юстас – светия на реда
Макар и основно да е почитан като пророкът който възвестил словото на реда от небесата, той също така е почитан като първия светец. Като такъв той е патрон на Закона и Реда, най-висшите ценности на алуминатството.

Света Мери – светица на добродетелните
Мери била влюбена в местно момче, но била оженена насила от родителите си. Вместо да се съпротивлява на брака, тя приела съдбата си и се отказала от любимия си. Влюбила се в съпруга си и имали много деца. Жените и се молят да ги дари със сила да се откажат от желанията си и да се подчинят на дълга си.

Свети Максий – светец на справедливата война
Максий бил римски гражданин и един от първите приели алуминатството. Бил заловен от езическите си врагове, които решили да преобърнат вярата му за назидание. Максий трябвало да бъде изтезаван докато се откаже от новата вяра и да помоли да бъда благословен според старите езически вярвания. Той обаче не само че устоял, но и оставал жив с всички сили. Изкарал в агония няколко дни, но никога не успели да го пречупят.

Света Бриджит – светица на невинноста
За нея не се знае много, освен че имала дълъг и добродетелен живот. Казва се, че с радост останала девица през целия си живот и поради това никога не изгубила красотата си. Вярва се, че е алуминатска версия на келтската богиня Бриджит.

Свети Джон – светец на покаянието
Джон бил много умел измамник, във всеки аспект от живота си лъжел и мамел за да напредне. Един ден обаче минал границата и причинил смъртта на свещеник. Заради това престъпление го посетил Ангел, който му показал чудовищността на това, което е направил. В този момент Джон разбрал грешките си и станал алуминат. Въпреки това той решил че трябва да поправи всичко, което е сторил. Ангелът му дарил пълно знание за престъпленията му, така че той започнал да се кае за всяко от тях, независимо колко малко било. Имал дълъг живот и умрял секунди след като се покаял за последното оставащо престъпление. Хората му се молят да им даде шанс да поправят грешките си.

Света Тереза – светица на майчинството, раджането и лекуването
Тереза била местна мъдра жена, позната със своята доброта и добродетелен живот. Лекувала местните селяни с молитва и била умела акушерка.

Свети Питър – светец на пророкуването и справедливостта
Питър бил монах, благословен с дара да вижда бъдещето. Той решил че това е магия, която замърсява душата му пред очите на Реда, затова си избол очите в опит да се освободи. Виденията останали, но чак сега той осъзнал че това е свещено нещо, което му разкрива истинския път на Реда. Постепенно всякакви последователи и местни управници започнали да го почитат и тръсят за съвет.

Свети Мартин – светец на бащите
Бил свещеник и баща на няколко сина. Когато църквата започнала да набира доброволци за война, той пратил всичките си синове, готов да ги даде за вярата. Когато се разбрало че всичките са изгубени в битка, свалил расото, отишъл и ги намерил, а после ги върнал до един.

Света Катрин – светица на ученето
Смята се че е смесица от култовете към Дагда и Хеймдал, но все пак е била известен учен в своето време. Станала мъченица, защото отказала да захвърли книгите си.

Свети Гинифорт – светец на защитата
Единственото животно, което е станало светец – той е куче, порода шпаньол. Постигнал статута си на светия в ранните тъмни векове, когато – бидейки домашно куче на алуминатско семейство – дал живота си за да ги защити от езически нашественици. Можело да остане незабелязано, ако едно от спасените деца не се превърнало в Карл Велики, първия алуминатски император след падането на Римската империя.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: 12-те заповеди   Tue Jan 20, 2015 1:02 pm

Заповедите

Първоначално Десетте заповеди били дадени на Мойсей от ангелите. След това Юстас пренаписал йехудитските заповеди в свои собствени 11 закона. Най-прясната добавка към божествените нареждания е била през 1560 по време на Втория никейски събор, когато била добавена дванайсета заповед.
1. Има само Ред или Мрак. Следвай пътя на Реда или бъди погълнат от Мрака.
2. Вярата е пътят на сериозните и по нея не трябва да се ходи леко или с липса на уважение. Отнасяй се с вярата сериозно и не взимай името на Реда напразно. Богохулството е престъпление.
3. Всички богове са фалшиви. Не трябва да почиташ идоли. Следвай само пътя на Реда.
4. Помни съботния ден и го почитай. Има един свещен ден в седмицата; тогава можеш да си почиваш и да размишляваш над вярата.
5. Почитай баща си и майка си. Учи се от тяхната мъдрост; те са следвали пътя по-дълго от теб.
6. Не убивай. Понякога трябва да убиваш за да пазиш Реда, но само създания на Хаоса.
7. Не прелюбодействай. Семейството е основа на всяка стабилност; да го дебалансираш създава хаос в самото ядро.
8. Не кради. Ако всички си взимаха това, което искат, щеше да настъпи анархия. Трябва да припечелиш притежанията си.
9. Не лъжесвидетелствай срещу съседа си. Лъжите създават Хаос и са оръдие на демоните. Лъжите между приятели и съседи създават анархия.
10. Не взимай повече от това, от което се нуждаеш. Редът ще поддържа вярващите. Не пожелавай нищо, защото вярата е единственото от което се нуждаеш за да имаш добродетелен живот. Не трупай богатства; взимайки повече отколкото се нуждаеш лишава другите и създава желания и Хаос.
11. Не променяй естествения ред на нещата така както са създадени от божествения Ред. Използването на магия е забранено; не търси забранено знание.
12. Знай мястото си, смъртните на земята, ангелите на небесата. (Тази заповед често е използвана за да се внуши, че хората не трябва да се опитват да сменят социалната си класа в живота).
Никой не се съмнява че силата на Светият Ред и неговите ангели съществуват. Всяка европейска страна си има ангел-закрилник и историята точно показва как тези ангели са се сражавали заедно със светците и героите във времена на нужда. Ангелите също така се появяват за да накажат еретиците и да разгромят злите сили – публично и с пламтящи мечове.
Алуминатската доктрина заклеймява заклинателството като зло или поне като идващо от тъмните места на Хаоса. То е диво и непредсказуемо и е в ръцете на хора, които нямат морален код и етика. Доколкото знаят повечето хора, няма бариери пред маговете да правят каквото си искат – могат да отхвърлят смъртта или да призоват демони на помощ. Някои предизвикват огньове и манипулират умовете на хората или силите на природата.

Класови нагласи
Магията е най-често в ръцете на богатите или поне образованите, така че по отношение на алуминатството има и класови нагласи. За богатите, често пъти алуминатството е досада. Те не отричат съществуването на ангели, но никой който има власт не обича да му се казва какво може или не може да прави. Много малко проповедници идват от висшите класи и аристократите рядко изпитват нужда да слушат хора, които стоят по-ниско от тях. Ангелите може и да са по-висши от кралицата, но свещениците определено не са. Това е накарало много от представителите на висшата класа да решават за себе си кое е свещено и вярно, като вярват че произходът им ще им даде същата проницателност като тази на свещениците.
Средните класи често виждат в магията инструмент, който могат да използват. Затова за тях има смисъл да се придържат към алуминатската доктрина ако искат да имат начин да контролират магията. В общи линии, докато църквата не се пречка на бизнеса, буржоазията е щастлива. Когато църквата обаче започне да призовава за работническа реформа, това прави вярата по-трудна.
Бедните са сред най-отдадените на алуминатството. Те нямат много други неща на които да се осланят за защита. И за буржоазията, и за низшата класа църквата предлага социална стълбица за изкачване към по-висши прослойки.


Last edited by Разказвач on Tue Jan 20, 2015 2:45 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Богинята на земята и старите култове   Tue Jan 20, 2015 1:03 pm

Богинята на земята и старите култове

Преди идването на алуминатството, Старата вяра е практикувана в разнообразни форми навсякъде по света. Всяка страна и култура имала собствен пантеон от богове, които макар и разнообразни, били част от една и съща вяра. Най-силната от тези преди амулинатството била Римската традиция (базирана на гръцката), тъй като по това време империята им била в зенита си. Независимо от това колко различно изглеждали, Богинята на земята била основната сила зад всички местни вярвания и на последователите и било речено да живеят в мир с другите раси.
Когато келтите станали алуминати, не всички последователи на богинята я напуснали. Някои все още ценели вятъра и дъжда, някои все още ценели истинската свобода. След като Рим паднал, тези езичници се оказали преследвани от алуминатите, понякога дори били набеждавани като последователи на Ентропията или по-ужасни неща. Вярата в Богинята на земята станала тайна. През 16 век последователите и доста се увеличили, точно навреме за да бъдат изгорени като обожествяващи Ентропията, магьосници и еретици в Трийсетгодишната война. Последователите на Богинята на земята били разпръснати отново и така е и досега. Могат да бъдат открити в дивите места на Европа, където могат да бъдат свободни от социални конвенции и където няма църкви. Те нямат време за алуминатство, което е позволило философията на Реда да бъде изкривена.
Последователите на богинята са застрашени и от последователите на Ентропията. Последните виждат в Богинята на земята заплаха и искат да унищожат култа към нея, защото е пречка пред опита им да променят баланса в света. Богинята на земята всъщност е силата зад пантеоните на езическите богове по целия свят. В Европа имената и легендите за боговете идват от древни елдренски раси от келтските и северните легенди отпреди Тъмните векове. Всеки от античните герои символизира природна сила и като пантеон алуминатите ги наричат „тъмните“ или „старите богове“.
Старите култове са основани на опита за природата. Няма смисъл да проклинаш силата на бурята; защо котката да е лоша че си играе с мишката; защо да плачеш когато старото умира – това е ходът на природата. Магията е част от естествения живот; тя е добра или лоша в зависимост от човека, който я използва.
Пари: Парите са коренът на много злини. Преследването на печалба е донесло много страдания. Човек е богат или беден, но както и да започне, има цял живот пред себе си, за да живее толкова добре колкото може, да види всичко и да направи всичко.
Образование: Чудесно нещо, всяко дете трябва да получи образование.
Класи: Много от низшите класи живеят в мизерия; срамно е че толкова много хора позволяват да бъдат манипулирани и експлоатирани по този начин. Висшите класи понякога те карат да се смееш – искрено си мислят, че притежават земята.
Брак: Чудесно нещо между влюбени.
Чест: Всички чада на природата са честни; никой няма време за чест, когато трябва да се търси храна.
Религия: Те убиват животни или хора като израз на вярата си. Ти почиташ земята и живота и; как някой може да и се наслаждава като причинява безсмислена смърт?


Демоничните култове

Ако човечеството може да бъде убедено да почита и да следва ангелите, това обяснява и защо мнозина предлагат верността си на Бледите. Преди Луцифер да падне, Бледият двор е бил населен само с демони, също толкова древни и опасни като най-старите ангели. Луцифер и дяволите му (падналите ангели) са скорошни обитатели на това измерение. Демоните, а не дяволите, са истинските му владетели.
Демоните манипулират човечеството от векове, чрез простата и ефективна техника да му предложат това, което иска. Това се е оказало много успешна стратегия за Бледите; изкушението винаги е било по-просто от добродетелта. За щастие, демоничните редици са капризни, склонни към разцепление и жадни за власт. Ако бяха обединени и организирани като силите на Реда, много малко същества щяха да могат да застанат на пътя им. Всеки демон знае това, но иска неговите демонични събратя да бъдат обединени под неговото водачество, а не под нечие чуждо. От демоните не стават добри последователи.
Некоронованата кралица на демоничните селения е Бледоликата. Репутацията е всичко за демоните и тя е прелъстила най-светлия от ангелите (Луцифер) за да причини война в небесата. Никой друг демон още не е успял да надмине това постижение. Въпреки това се носи шепот, че тя се е влюбила в Луцифер и проклина войната, която е довела до затворничеството на нейния любим. Тези, които смятат се чудят дали в тези слухове има истина, по-добре да не го правят, защото Дамата на Покварата може да ги чуе.
Понастоящем има седем главни демонични господари в Бледия двор. Има безброй много други по-скромни господари и техните слуги. Всеки от седемте като цяло е обвързан с един от седемте смъртни гряха, но това обвързване го има още преди да се появи алуминатската доктрина. Това, което е станало известно като седемте смъртни гряха е просто най-лесният начин човечеството да бъде манипулирано. Така че най-силните демони са си присвоили действието им за да могат да засилят мощта си. В опит да намалят силата на демоничните господари силите на реда са създали „седемте смъртни гряха“ за да предупредят човечеството за опасността. Както винаги, хората не са се вслушали особено задълбочено. Така че демонските господари са много повече от въплъщението на някакво алуминатско падение, те са древни същества, които (наред с останалото) са завладели собствено измерение. Мнозина правят грешката да мислят, че те самите са роби на греха, с който са асоциирани; тези глупци не живеят дълго. Никой демоничен господар няма да се самоограничи до само едно царство и едно удоволствие.

Демоните асоциирани с определен грях са:
Завист: Сийри, омразната сестра на Бледоликата. Позната е с блестящите си зелени очи.
Лакомия: Белиал, който винаги ти дава повече, но само от това, което вече имаш
Алчност: Данталон, който ти казва колко малко имаш и колко много имат другите
Похот: Бледоликата, Дамата на Покварата
Гордост: Азазел, Господарят на властта, който дава безсмислени титли
Леност: Малфас, който ти дава всичкото време от което се нуждаеш в замяна на продължителността ти на живот
Гняв: Гласия-Лаболас, топката ярост която кипи в сърцето на всеки човек, с когото са постъпили зле

Като цяло демоните служат на силите на ентропията (и хаоса). Но те не го правят по същия начин, по който ангелите служат на реда. Никой от тях, демоните, няма план за универсална ентропия и никой от тях не се смята за слуга на по-висша сила! Въпреки това те все пак са същества на ентропията и самото им съществуване заплашва естествения ред. Дори да не работят върху глобален план, желанието им да прекроят вселената в по-приятна форма е точно това, от което ентропията се нуждае.
Демоничните господари и техните култове са много и разнообразни. Те се развиват и изчезват бързо, тъй като всеки демон ги използва само за да покварява невинните и да вземе това, което иска. Те нямат нужда от последователи, само от нови невинни.


Last edited by Разказвач on Fri Feb 13, 2015 3:59 pm; edited 1 time in total
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: [b]Наука и технологии[/b]   Wed Jan 21, 2015 12:08 am

Наука и технологии

Науката и изобретенията във Викториана са в разцвета си и все пак все още няма големи лаборатории, които целенасочено да се занимават с научни открития. Към момента науката все още се смята за частно занимание на ексцентрични хора, които пръскат семейните си фондове (или тези на спонсора си) за да тестват чудати идеи (доста от които звучат твърде непрактично). Като ориентир - какви технологии и социални форми са налични към момента в който играем:
Ръгби и футбол
Цимент
Фотография
Параходи с гребни колела (доста от корабите все още плават и с платна)
Параходи с винтови витла (тъкмо започват да навлизат)
Пощенски марки
Велосипед
Морзов код
Телеграф (има телеграфски станции във всеки град на Острова)
Каучукови гуми
Шевни машини (и за домашна употреба)
Сладолед
Публични и домашни тоалетни с казанче (и градска канализация)
Асансьори
Стомана
Кибрит
Конски трамваи
Подземна парна железница (началото на градското метро)
Парни влакове (почти всички градове в Англия са свързани с жп-линии)
Дървени или метални протези за крайници, както и стъклени очи - скъпи са и се задвижват с магия, защото науката не знае как да ги задейства.

Полетите се осъществяват с уайвъри (малки двукрили дракони), орнитокоптери и въздушни кораби. Уайвърите са използвани от векове като въздушна кавалерия, особено от французите и руснаците. (Уайвърите също така се отглеждат за надбягвания и лов).
Въздушното пътуване обаче е бавно и скъпо и е привилегия на богатите. Въздушните кораби са ограничен брой и повечето служат за търговски цели. По-красивите обикновено се използват като луксозни лайнери за пътувания, които правят турове из европейските градове (въздушна версия на Ориент експрес). Тези кораби могат да изминат 200 мили за 24 часа и правят чести спирки в големите и "модните" градове в режим 2 дни във въздуха, два дни на док. До момента само Кралската флота използва въздушни кораби за военни цели. За целта на Гилдията се плащат огромни суми, които трябва да финансират създаването на магически пещи за огромното количество парна тяга, което е необходимо за да вдигне брониран кръстосвач в небето. Бойните въздушни кораби се движат по-бавно от пътническите и за 24 часа покриват само 100 мили.
Орнитокоптерите са едноместни летящи машини използвани от Британия и Прусия. Летят като имитират летенето на птиците, с размахани криле. Трудно се произвеждат и управляват, но са много елегантни и маневрени в полет. Орнитокоптерите също тъкмо са започнали да навлизат и също използват усъвъренствана от Гилдията парта машина за да генерират допълнителна тяга за полета. Орнитокоптерите още не се използват широко като изтребители, но са се доказали като средство за нападение над наземни бази.
Основното средство за траспорт в градовете са каретите и впряговете. Между градовете също - доста хора се страхуват от скоростта на влаковете и са в плен на суеверия от типа че ако си с крехко телосложение дъхът ти ще спре от скоростта или ако подадеш глава от прозореца, вятърът ще я отнесе.
Електричеството съществува, но употребата му е ограничена от количеството ток, което може да се произведе без помощта на магия и от това, което може да се съхрани в химическите батерии, които има към момента. Основно се използва при телеграфа и странни малки изобретения без широка употреба. Улиците и производствените помещения (и някои домове) се осветяват с газови фенери.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: За магията   Sat Jan 24, 2015 6:03 pm

За магията

Някога Европа е била изпълнена с магия. Практически всяко село е имало своя лечител, всеки аристократичен двор – своя магьосник и нищо не е било невъзможно за тях. Магията била власт. Последователите на новата вяра, Алуминат, отхвърлили магията като инструмент на хаоса и демоничните сили. Изобилието от тъмни магьосници още повече настроило хората срещу магията и те с радост приели спасението в лицето на пречистващия Алуминат. Силите на Реда повели Трийсетгодишната война, която прекратила обичайното използване на магията и оставила Европа в руини.
Смята се, че възникналата по това време Гилдия е всичко, което е останало от практикуващите магия, като се изключи шепа магьосници-ренегати и вещици, които били залавяни през следващите десетилетия. Малцина си давали сметка, че най-силните и тъмни магьосници са също така най-умели в прикриването и пазенето на тайни. Мнозина се изплъзнали от прочистването като предали други магьосници на Инквизицията и, в някои случаи, като сами се присъединили към редиците на Алуминат. Тази заплаха е чакала търпеливо векове наред, но сега започва да се завръща. Много глупави магьосници, страхуващи се от напредъка на науката и идването на новите времена, търсят повече сила чрез отключване на мистериите на най-тъмната, скрита магия.

Гилдията
Гилдията води началото си от група ловци на вещици, които използвали уменията си в чародейството за да избиват магьосници. Цяла Европа се страхувала от тях, тъй като измъчвали и изгаряли както виновни, така и невинни и станали известни просто като Инквизицията. Ревностната служба на Инквизицията и спечелила разрешението на Папата да практикуват магия от името на Църквата и много скоро инквизиторите станали авангардът на алуминатските сили. Тайните на чародейството се поверяват само на тях, така че ако отново се появи заплаха за алуминатските добродетели, те ще чакат в готовност.
След като Трийсетгодишната война и ловът на вещици приключили, много малка част от предишните инквизитори били необходими. Затова вместо да преживеят ново прочистване, една група се отделила от Инквизицията и основала нов кръг магьосници. Целта на този нов орган била да гарантира, че тези, които използват магия, ще бъдат регистрирани, отчетени и обучени на това, което Гилдията (и нейната майка Църквата) иска от тях да знаят. Макар алуминатството да не харесвало магията, след като почти била унищожена всички си дали сметка колко невероятно полезна била тя. Тогава много хора призовали за „безопасно и добродетелно“ използване на магията, Гилдията се отзовала, а Папата бил щастлив да види решение на въпроса с големия брой практически безработни бивши магьосници от Инквизицията. Новият орган бил наречен „Свещена и Вярна Гилдия за Регулиране на Осветена Магия и Чародейство“, но всички започнали да я наричат просто Гилдията.
На теория Гилдията регулирала магията по цивилизован начин, като ограничавала разпространението и гарантирала, че тъмните тайни на некромантията и демонологията ще си останат тайни. Ако това все пак се случи, тогава Инквизицията имала право да се намеси, да открие всеки нерегистриран ренегат и да опази с други средства ужасните тайни на черната магия. През 1637 г. Папата решил че магията официално е „под контрол“ и макар че това била политическа декларация, все пак била достатъчен повод за (поне официално) разпускане на Инквизицията. Без да има кой да я контролира и свързана с Църквата само технически, от този момент нататък Гилдията бавно се превърнала в общество на алчни търговци.
Към момента Гилдията има университети и клонове в повечето от столиците на Европа. Те оказват доверие обикновено на хора с пари, като им предоставят преподаватели, съветници, навигатори, лечители и инженери. Официално Тавматургията може да бъде научена само от Гилдията. Също така се вярва, че само тези с добър произход (висшата класа) трябва да има възможност да учи магия: в крайна сметка, такова доверие може да се окаже на един джентълмен, но не и на прост човек. С времето обаче изискването за произход било заменено от изискване на средства и сега достъпът до магия е ограничен просто от ценоразписа. Макар и повечето обучени от гилдията магьосници все още да са мъже от висшата класа, няколко благородни дами, както и неколцина богати предприемачи от средната класа също са успели да си позволят такова обучение.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: За света на Викториана   Sat Jan 24, 2015 6:06 pm

Видове магия

Тавматургия
Дори тези които имат достатъчно средства трябва след това да намерят достатъчно време и отдаденост за да учат Тавматургия. Затова Гилдията предлага две квалификации: Бакалавър по Тавматургия, които схващат теорията на магията, но не и практика; и Доктор по Тавматургия за напълно обучения маг. В сферата на европейското и влияние, Гилдията има около 15000 възпитаници, като само 20% от тях са Доктори по Тавматургия. Тази бройка обаче не включва нелицензираните адепти и практикуващите Битовата магия.
Нелизенцираните адепти са тези, които се обучават със собствени средства, без наздора или квалификациите на Гилдията. Такова обучение става чрез редки книги, които са оцелели Трийсетгодищната война; чрез друг нелицензиран практикуващ; или чрез откраднати от Гилдията списания и дневници (не са достъпни за хора, които не са възпитаници на Гилдията). Тъй като практикуването на магия е нелегално без дипломите и лиценза на Гилдията, такива индивиди внимават да не се разкриват и доста от тях са също така демонолози и некроманти.

Битова магия
Общата магия или т.н. „битова магия“ е почти игнорирана от Гилдията (въпреки че практикуването и без лиценз продължава да е незаконно). Този вид магия е също толкова силно колкото Тавматургията, но не чак толкова впечатляващо. За да се практикува битова магия, адептът трябва да има „искрата“ на магията в себе си. В ръцете на някой обикновен човек, независимо колко е силна волята му, лечебните магии са просто букетче билки. Битовата магия дори рядко се записва и обикновено се преподава директно от учител на ученик. Повечето адепти разпознават искрата на магията дори у необучени хора. Те смятат за свой дълг да обучават тези с потенциал, освен ако последните не се окажат привлечени от тъмните изкуства.
Битовата магия е областта на селските мъдри жени и обикновените улични шамани. Нейната очевидно примитивна природа обижда чувствителността на по-благородните души и на Гилдията, която я третира с презрение. Всеки лиценз за магия изисква пари, много малко улични магове могат да си позволят такъв – затова те внимават много да не привлекат вниманието на Гилдията. Гилдията наистина понякога изследва ефектите на битовата магия, но те просто не могат да разберат откъде идва енергията за такива магии ако не е намесено тавматургично познание. Като институция, Гилдията заклеймява битовата магия като шарлатанство. Някои улични магове се възползват от това, за да могат да практикуват открито, като разчитат че Гилдията въобще не вярва, че те практикуват истинска магия. Като се има предвид как са игнорирани, не е изненада, че те всъщност са много повече, отколкото Гилдията подозира.

Руническо познание
Руническото познание било развито от джуджетата и гномите преди векове. Те нямали време за академични търсения, но разбирали силата на волята и камъка. Така че Руническото познание е част от Тавматургията, но се учи отделно. За него не се изисква толкова сериозно лиценз и обикновено се практикува от средната класа като част от културата на джуджетата и гномите, а не толкова със сериозна практическа цел.

Медиум
Медиумството е име за широк кръг от сили, които хората проявяват и без специално магическо обучение, обикновено още при раждане или през пубертета. Могат да се открият сред всички класи, но както и с други неща, само висшите класи ги окуражават и развиват.
Back to top Go down
View user profile
Разказвач

avatar

Posts : 385
Join date : 2012-12-27

Character sheet
Име: Радж Аравинда
HP: 8: X
Willpower:
4/4  (4/4)

PostSubject: Re: За света на Викториана   Sat Jan 24, 2015 6:54 pm

Магията и закона

Поради малкият брой практикуващи, сблъсъците със закона са редки. Когато нещо такова се случи, полицията информира Гилдията, която изпраща съветник, който да подпомага полицейското разследване.
Всички слухове за демонология и некромантия незабавно се изпращат на Гилидията. Същото важи и за битовата магия, стига на някой да му се занимава. Неразпространението на демонологическото и некромантското познание е първостепенна задача на Гилдията и един от основополагащите и принципи. Такива ситуации са редки поради редкостта на подходящите текстове.    
Наказанията за магически престъпления са доста строги, макар че някои магьосници успяват да си купят опрощението. Въпреки това всеки хванат да практикува магия без лиценз от Гилдията най-добре да спре или да се снабди с разрешително. Гилдията гледа лошо на рецидивистите и наблюдава внимателно, тези които са разкрити.
Някои магически престъпления вече имат наказания по стандартните закони – убийство чрез магия си е убийство и използване на магия за кражба все пак си е кражба. Гилдията мое да наложи допълнителин наказания, но системата вече е добре подготвена да се справи с такива нарушители.

Кратък списък от наказания за магически престъпления:
Частно нелицензирано използване на магия (в частна обстановка, без нанесени щети): глоба 1 лира
Публично нелицензирано използване на магия (без нанесени щети): глоба 2 лири
Публично нелицензирано използване на магия (с леки щети): глоба 10 лири и възстановяване на щетите
Публично нелицензирано използване на магия (с тежки щети): глоба 50 лири, възстановяване на щетите, отнемане на лиценза за една година и възможна присъда за затвор
Магическо нападение над член на Гилдията (индиректни атаки срещу късмета или силата му, които нямат видим физически ефект): жертвата взима цялата магическа библиотека и източници на нападателя
Притежание на демонологична или некромантска литература: отнемане на лиценза за 5 години, конфискуване на цялата магическа библиотека, възможна присъда за затвор
Използване на нелиценцирана некромантска или демонична магия: отнемане на лиценза завинаги, конфискуване на цялата магическа библиотека (+ инкарцериране в случай на допълнителни обвинения)
Използване на нелиценцирана некромантска или демонична магия с цел унищожаване или защита от демони и немъртви: глоба от 100 лири ако се приеме че магията е използвана от алтруистични подбуди. Затвор ако нарушителят не може да плати. По-добре е да се снабдите с лиценз ако ви се налага да направите нещо такова.
Призоваване на какъв да е вид демон: доживотен затвор (или екзекуция в случай на допълнителни обвинения)

Магическите библиотеки се състоят изцяло от книги, свитъци и магически предмети свързани с магията. Гилдията не може да заличи нечии спомени и сила или да прехвърли на някой друг магическите способности. Въпреки това, повечето магьосници са доста алчни за магически познания и мнозина от тях са били натопени от враговете, които се опитват да се сдобият с тайните им. В обществото на магьосниците трябва да си пазиш гърба.
Всъщност макар и да не се рекламира широко, е възможно да се получи разрешително за използване на черна магия, тъй като Гилдията и Църквата признават полезността на магията за изтребване на демони и немъртви. Като цяло само на свещеници или сходни свети мъже е разрешено да получат дори и най-дребните късчета демонологично знание. Който иска да използва некромантия или демонология трябва да получи специален лиценз от Гилдията. Разрешителните не се дават без няколко проверки на характера и морала на магьосника и се издават за отделни магии, а не като цялостно разрешително да се занимаваш с черна магия. Някои магии пък въобще не са лицензирани. Ако кандидатът вече е бил лицензиран за некромантски магии, разрешение за демонологични не му се издава и обратното. Лицензът се заверява и при местния свещеник и е в интерес на магьосника да посещава църквата редовно ако иска да избегне подозрение. Дори тези, чиято молба е била отхвърлена, след това са наблюдавани внимателно поне 1-2 години. Лицензираните черни магьосници (независимо колко на брой лицензирани черни магии използват) трябва да минават на преглед за опетняване всеки 6 месеца и са следени много, много внимателно.
Back to top Go down
View user profile
Sponsored content




PostSubject: Re: За света на Викториана   

Back to top Go down
 
За света на Викториана
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
21st Century Digital Boy :: Играта :: Victoriana-
Jump to: